Най-големите фармацевтични компании: Главните герои в ковид кризата

Освен логичния ръст в продажбите при здравна криза в сектора се случиха още две знакови събития. Първото беше най-голямата сделка за покупка на аптечна верига, след като "Софарма трейдинг", която до момента притежаваше 63 обекта, придоби и сля под бранда си SOpharmacy около 160 аптеки, които до момента работеха под франчайз шапката SCS франчайз с брандовете Ceiba, SCS и Sanita. Цената на сделката не е обявена, но това е най-крупният акт на консолидация на аптеки по време на прехода и втора подобна мащабна сделка в сектора, след като преди 15 години самата "Софарма трейдинг" възникна в резултат от обединение на четири дистрибутора.

Световната здравна криза беше съпроводена с една минорна за България като дестинация за инвестиции и за пациентите новина. Две от най-големите фармацевтични компании в световен мащаб - GlaxoSmithKline и Sanofi, избраха да затворят офисите си в България и да оставят продажбите си само на дистрибутори. През последните пет години свръхрегулацията и държавната намеса водеха до оттеглянето на средно 500 лекарства годишно от пазара, което много затруднява лечението на пациентите и избора на терапия от лекарите. Досега обаче нито една компания не беше решила да напусне окончателно България, а през миналата година това направиха цели две, и то от топ 10 по продажби в стойност.

Дори само анонсът за оттеглянето им се е отразил в спад на продажбите им през изминалата година (виж таблицата). Дългосрочно анализаторите очакват и други фармацевтични компании да преосмислят представянето си на българския пазар, което ще доведе до ново оттегляне на лекарства, свиване на бизнеса в България и вероятно до още по-голямо забавяне в регистрирането на нови терапии. В момента България е на опашката в ЕС със средно 690 дни забавяне на пускането на всяко ново лекарство на пазара, след като е било разрешено от Европейската лекарствена агенция за употреба в ЕС.

"Тъй като кризата е глобална, за съжаление на повечето пазари в един или друг момент наблюдавахме поведение на потребителите, подобно на това в България. Аналогично и приходите от продажби на експортните пазари намаляха", коментира Огнян Донев, председател на съвета на директорите на "Софарма" Фотограф : Надежда Чипева

Подреждането на големите

По традиция в класацията на най-големите фармацевтични компании участват фирми от целия спектър по веригата производител - търговец на едро с лекарства. В нея са включени както произвеждащите на територията на България фармацевтични заводи за хуманни и ветеринарни лекарства, така и техните търговски дружества, както и самостоятелни дистрибутори на медикаменти на национално и нишово ниво. В последната категория например попадат българските представителства на световните фармацевтични концерни, които са регистрирани като търговци на едро с лекарства, но предлагат само собствената продукция, и то без да поддържат складова и транспортна мрежа за доставки.

Пълната класация е достъпна за читатели с абонамент Капитал PRO тук Автор : Капитал Преглед на оригинала

С най-високи приходи в сектора по традиция са търговците на едро с лекарства с национално покритие, които предлагат цялата гама от около 20 хил. продукта, регистрирани в България. Четири от тях формират около 90% от доставките на лекарства в България по данните на IQVIA - това са "Софарма трейдинг", "Фьоникс", "Стинг" и "Фармнет".

Всички имат ръст над общия за пазара или близък до него през изминалата година и са увеличили значително продажбите си в периода на криза.

Отделно от тях на по-предна позиция през тази година в класацията се качва и "Хювефарма" на братя Домусчиеви - компанията, собственик на ветеринарните заводи "Биовет" в България, която притежава и пет фабрики за ветеринарни продукти в САЩ, две в Италия и две във Франция и през нея минава управлението на производството и продажбите им.

В класацията по традиция присъстват и двете най-големи групи производители на хуманни лекарства - израелският концерн "Тева", представен чрез единия от двата си български завода - "Балканфарма" - Дупница, и българската "Софарма". Въпреки че търговските компании на двете групи - "Тева фарма" (преди Актавис) и "Софарма трейдинг", имат ръст в продажбите, видно производството на лекарства в България е било застигнато от общ корона спад. Най-драстичен срив в кризата - над 31%, имат продажбите на "Ромфарм компани", която произвежда лекарства в Румъния и изнася през България.

"Въпреки представите 2020 г. изправи пред много предизвикателства и фармацевтичната индустрия. За да запазим ритъма на производство и доставки и да останем надежден партньор на държавата в кризата, се наложи да направим редица промени в начина си на работа и да осигурим защитена среда за служителите и партньорите си. По отношение на продажбите регистрирахме спад с 10.38% в сравнение с 2019 г. В началото на 2020 г. имаше краткотрайно увеличение на продажбите вследствие на неизвестността колко ще продължи кризата и липсата на протокол за лечение на инфекцията. Впоследствие продажбите драстично намаляха, потребителите бяха изключително консервативни. В края на годината наблюдавахме известно раздвижване и чак през второто тримесечие на тази година можем да кажем, че работата се нормализира. Тъй като кризата е глобална, за съжаление на повечето пазари в един или друг момент наблюдавахме поведение на потребителите, подобно на това в България. Аналогично и приходите от продажби на експортните пазари намаляха", коментира Огнян Донев, председател на съвета на директорите на "Софарма".

Представителствата на останалите фармацевтични компании, регистрирани като търговци на едро, с изключение на тези на Sanofi, GSK и Boehringer Ingelheim, бележат значителен ръст.

При "Алвоген", генерична компания с представителства в България, Русия, Украйна и Казахстан, той е, защото през България минават продажбите й за източните пазари и заради сливането с една от големите европейски генерични компании - чешката Zentiva, която до 2018 г. беше част от френския концерн Sanofi. През април миналата година тя купи Аlvogen за Централна и Източна Европа, с което дообогати портфолиото си от генерични и и биоподобни продукти и стъпи на пазарите, разработени от "Алвоген".

Останалите търговци на едро с лекарства, които са представителства на фармацевтичната компания в България, също имат ръст в продажбите. Най-висок в класацията той е за българското представителство на японския концерн Astellas - 64.3%.

"Ръстът при нас е изцяло органичен, тъй като не сме регистрирали за употреба нови медикаменти на пазара. Най-съществено е увеличението на търсенето на нашите онкологични лекарства. Не наблюдавахме ръст в продуктите за трансплантирани пациенти, тъй като около пандемията процесът по трансплантация почти беше спрял", коментира Стамен Банковски, генерален мениджър на Astellas за България, Румъния и Унгария.

Нараснали над пазара приходи от продажби има и "Рош България", чийто основен фокус е най-растящият сегмент на пазара - онкологичната терапия.

"Въпреки пандемията, за съжаление, останалите социално значими заболявания не изчезнаха и своевременното им лечение остана приоритет за нас", коментира Хишам Сабри, генерален мениджър на "Рош България".

Местата си в класацията запазват и по-малките търговци на едро с лекарства. Това са "Алта фармасютикълс", които снабдяват от собствения си склад веригата си аптеки "Субра", "Търговска лига", които разпространяват ексклузивно лекарствата на производителя от групата си "Чайкафарма" и част от портфолиото на чуждестранни компании, както и търговецът на едро "Актафарма".

Трайният пазарен лидер

През последните повече от 10 години в класацията на "Капитал" неизменен лидер по приходи от продажби в сектора остава търговецът на едро с лекарства "Софарма трейдинг". "Пандемията рефлектира върху най-чисто човешкия страх - за здравето, което доведе до отключването на феномени, като стихийното презапасяване например. Периодите се редуваха с кратки етапи на връщане към нормалното. И макар традиционно да бяхме свикнали секторът да нараства с плавен темп и да имаме предвидимост, 2020 г. определено обърна това", припомня си Димитър Димитров, изпълнителен директор на "Софарма трейдинг".

Автор : Капитал Преглед на оригинала

Според него въпреки цялата динамика и множеството неизвестни компанията е успяла да запази своята стабилност и е преминала през 14-ата поредна година, в която бележи ръст на финансовите си показатели. "На консолидирано ниво за първи път приходите ни надхвърлиха 1 млрд. лева, a на индивидуално ниво нараснаха с 13%", казва Димитров. Той отбелязва, че през изминалата година в структурата на продажбите на "Софарма трейдинг" с дял над 50% се нарежда аптечният пазар, като в този сегмент приходите са надхвърлили 441 млн. лв. В този сегмент ръстът се дължи основно на оригиналните лекарства, като е имало и силно увеличение в продажбите на продуктите без лекарско предписание. "Въпреки по-големия дял на аптечния сегмент в продажбите за поредна година двигателят на фармацевтичния пазар са болничните продажби. През 2020-а компанията ни бележи ръст 23% на продажбите в този сегмент и запазва лидерската си позиция с 31% пазарен дял. Операциите на болничен пазар обаче са трудни заради по-дългия период на плащане на доставките и като цяло заради забавените разплащания, което изисква от компаниите да имат повече оборотни средства, за да могат да продължат да оперират", казва Димитров.

Според прогнозата му технологиите ще продължат да водят до развитието на всички сектори на глобално ниво. "В частност това са изкуственият интелект, автоматизираните и роботизирани решения, като сериозният интерес към онлайн каналите за продажба ще се запази. От тази година започваме да използваме топ технологията RPA, чрез която ще роботизираме някои от вътрешните си процеси", отбелязва Димитров. Според него в сектора пазарът ще продължи да се консолидира, а аптеките все повече ще се налагат като най-близкия и достъпен здравен център.

"В SOpharmacy започнахме още през 2015 г. да работим върху нашата дигитална стратегия, така че да предлагаме възможностите на физическите ни обекти и онлайн. За съжаление, регулаторните изисквания в България все още не ни позволяват да развием онлайн аптеката си в пълния й потенциал. Надявам се страната ни да направи крачка в тази посока в полза на пациентите, след като вече електронната рецепта е факт, а експертите очакват следваща вълна на пандемията", казва Димитров.

Ковид ефекти

Според Николай Колев, изпълнителен директор на "Фьоникс фарма", които са втори в класацията и с много близък резултат до този на лидера, безпрецедентната криза през миналата година е довела до сътресения в много европейски страни, включително и в България. "Въпреки това компанията е пазарен лидер на фармацевтичния пазар в България за 2020 г. по данни на IQVIA, като отбелязва ръст над средния и в двата основни сегмента - аптечен и болничен пазар. Разширихме портфолиото си от логистични, маркетингови и софтуерни услуги, насочени към партньорите ни от фармацевтичната индустрия, и успешно реализирахме важни проекти за стратегически партньорства с водещи компании като GSK, Accord, P&G и др.", отбелязва Колев.

"Въпреки големия ръст на хранителните добавки и лекарства, свързани с ковид лечението, по свободна продажба истинският двигател на пазара ще продължат да бъдат медикаментите по рецепта и скъпо струващите иновативни продукти, платени от касата", смята Иван Здравков, изпълнителен директор на дистрибутора "Стинг" Фотограф : Надежда Чипева

"Ако през първата вълна продажбите бяха свързани с чисто психологическо презапасяване на аптеки и пациенти поради многото неизвестни, то през октомври и ноември се сблъскахме с реално свръхпотребление на групи продукти, свързани с лечението на корона инфекцията. Тази непредсказуемост доведе, от една страна, до реален дефицит на някои важни групи медикаменти като антикоагуланти и антибиотици, свръхпродажби на хранителни добавки от групата на витамини, минерали и имуностимуланти и, от друга страна, до сериозен спад в продажбите на редица медикаменти за системно лечение на хронични заболявания поради влошената профилактика и намаления достъп на пациентите до лекари", коментира Иван Здравков, изпълнителен директор на дистрибутора "Стинг".

Неизвестните пред пазара

Според Огнян Донев стремежът на индустрията, но и на обществото е към нормализиране, връщане към ритъма на работа и оборотите отпреди кризата. "Трудно ми е да говоря за тенденции в здравния сектор, още повече с оглед и на политическата ситуация в България. Все още действаме в една несигурна среда и се стремим да бъдем възможно най-гъвкави", казва той.

Пандемията продължава, а последиците от нея тепърва ще се анализират, допълва Хишам Сабри. "Затова "Рош" инвестира време, усилия и средства в откриването на лекарство срещу COVID-19 и вече имаме едно обещаващо партньорство за тази кауза с американската компания Regeneron за разработване на коктейл от антитела, който потенциално да лекува", казва Сабри.

Николай Колев отбелязва, че пазарът е започнал слабо тази година, като в първите три месеца аптечният сегмент е отбелязал сериозен спад спрямо предходната година. "Поради липсата на традиционната грипна епидемия особено засегнати бяха продажбите на лекарствата без лекарско предписание. Във второто тримесечие на годината пазарът се върна към растеж и очакванията ни са за ръст от 4-5% на аптечния пазар и над 10% на болничния пазар до края на годината", прогнозира Колев.

Иван Здравков смята, че основната неизвестна през тази и следващата година ще продължи да бъде корона кризата. "Въпреки големия ръст на хранителните добавки и лекарства, свързани с ковид лечението, по свободна продажба истинският двигател на пазара ще продължат да бъдат медикаментите по рецепта и скъпо струващите иновативни продукти, платени от касата", смята той. По думите му оттеглянето на две ключови фармацевтични компании от пазара не е добър знак и той се надява тази тенденция да не се пренесе и върху други компании.