Най-големите транспортни компании: Вирус зад волана, вирус в самолета

В числа най-големите транспортни компании са загубили общо 500 млн. лв. от приходите си и са средно по 13.4% надолу. Най-драматичен е сривът при компаниите от сектор авиация, като в глобален мащаб тя трябваше да бъде спасявана от държавите и възстановяването от вируса при нея се очаква да е и най-продължително и с неясна посока.

В първите вълни на пандемията силен удар понесоха и автомобилните компании - драматичен при автобусните компании и малко по-умерен при превозвачите на товари. Най-устойчив се оказа железопътният сектор, където дружествата освен на традиционни държавни дотации се радваха и на по-малко блокади по пътищата.

Най-стабилно е по релсите

Без изненади лидер и тази година в класацията на най-големите компании в транспорта е Национална компания "Железопътна инфраструктура" с приходи 453 млн. лв. и с 5.3% спад на оборота. Огромна част от приходите на държавния гигант идват по линия на бюджета и доста по-малка част от реалната й дейност, а именно такси, заплащани от жп превозвачите.

Подгласник на инфраструктурната компания е "БДЖ - Пътнически превози", която е също със спад около 5% и ежегодно основна част от приходите й са от субсидии на база договора й с държавата. Макар и по-назад в класацията на база абсолютна стойност на приходите е товарното поделение "БДЖ - Товарни превози". При него обаче има дори лек ръст на приходите - 2%, което потвърждава позицията на хора от бранша, че в пандемията жп транспортът се оказа един от най-устойчивите.

Градският транспорт в София, който фигурира в класацията с четири дружества, пък е загубил над 50 млн. лв. приходи по време на пандемията на база отчета на Центъра за градска мобилност, като хората си останаха по къщите, а офисите опустяха. Сривът на приходите на дружеството е 25%, като то е отчело и загуба 32.5 млн. лв. Спад от 5% на приходите има и при автобусното дружество на Столичната община "Столичен автотранспорт". Не така обаче стоят нещата при другите две компании от системата - "Метрополитен" и "Столичен електротранспорт", които имат ръст от съответно 17% и 14%. През миналата година беше пусната и третата линия на метрото, но данните на НСИ не показват ръст на пътниците в градския транспорт. Вероятна причина е счетоводно преместване на част от приходите от шапката към дъщерните дружества.

Автор : Капитал Преглед на оригинала

Твърдо приземяване

Най-големият срив в класацията логично е при "България ер", като компанията отчита спад с 43.5% и приходите от 334 млн. лв. стават 188 млн. лв. От отчета на компанията се вижда, че полетите са паднали наполовина - от 6376 на 3133, като големият срив е при чартърите - те са над 10 пъти по-малко, превозените пътници падат с 65%, от персонала са съкратени 80 души само заради ковид пандемията. Получената от държавата ковид помощ е за 1.6 млн. лв., ползван е и кредитният мораториум.

Традиционно присъстващите в класацията големи чартърни компании, като "Би Ейч еър" например, пък директно липсват от класацията, отчитайки 67.4% спад.

Това не е изненада. Авиопревозвачите пострадаха най-драматично, като самолетите им бяха приземени глобално. Ефектът от COVID-19 пък все още не е напълно ясен, като редица държави наляха големи помощи в националните си авиопревозвачи и това може да доведе до изкривяване на пазара в по-средносрочен план, като лоу-костите, които останаха относително жизнени, не се радват на дотации.

В групата на драматичните авиационни спадове е и "Ръководство на въздушното движение", което има 32.5% спад спрямо година по-рано. Държавното дружество, отговарящо за въздушния трафик над страната и за полетите до българските летища, отчита спад на полетите с 57% спрямо нивата от 2019 г.

Следващо по срив е "Летище София", което има спад на приходите за 2020 г. с 27.8%, а пътниците намаляха с повече от половина. Това е и последната година на присъствие на държавната компания в класацията, като от тази пролет аерогарата се оперира от концесионера и дружеството "Соф кънект" на фонда Meridiam.

Прогнозите за възстановяване на пазара в края на пролетта на Eurocontrol показват, че в края на годината въздушният трафик ще е на 60-65% от нивата преди COVID-19. Това обаче ще се случи, ако процесът с ваксинацията и овладяването на вируса върви без повече сътресения и няма последващи затваряния на европейския пазар през есента. Пълно възстановяване на полетите на база числата от 2019 г. пък може да се очаква през 2024 г.

Единствената авиокомпания в топ 20, която дори отчита лек ръст на приходите, е карго превозвачът "Карго ер", която има ръст 3% и остава на печалба. Не е изненада, че куриерският бизнес разцъфна допълнително покрай пандемията. А компанията работи с глобалните логистични компании като DHL, TNT, UPS, като DHL е и най-големият клиент на дружеството, като за него работят 5 от самолетите на дружеството на принципа на мокър лизинг, като такива са споразуменията и с други клиенти.

Пълната класация е достъпна за читатели с абонамент Капитал PRO тук Автор : Капитал Преглед на оригинала

Когато се затвори пътят

Няколко години поред големите превозвачи се подготвяха за новите изисквания по пакета "Мобилност". Проблемът през 2020 г. обаче дойде от съвсем неочаквана посока - от Китай.

В средата на март границите в Европейския съюз хлопнаха една след друга, предизвиквайки пълен хаос по пътищата, гигантски задръствания, забавени и непристигнали пратки. Положението за българските превозвачи се усложни, като бяха затворени основни за България пазари като Италия и Испания, а проблемите на границата с Турция - друг основен пазар за превозвачите, продължиха дълго. През пролетните месеци на миналата година мениджъри окачествяват ситуацията като работа "ден за ден" с нулева предвидимост. Първоначалният ефект от пандемията беше липса на транспортна услуга поради затворените граници и нежеланието на шофьорите да пътуват, но обемите впоследствие бяха възстановени, като товарният сектор пострада значително по-малко от пътническия.

С най-голям ръст на приходите сред автомобилните компании, а и на второ място по този показател в класацията, е "Дискордиа" - близо 15% ръст. Тя е собственост на Христо Христов и многократно е заявявала целите си да стане лидер в Източна Европа. В средата на юни тази година от дружеството съобщиха, че са увеличили флотилията си с още 100 камиона и общият им брой е вече 800, а до края на годината броят им се планира да достигне 1000. Компанията планира още и ръст на приходите си с 35-40%, както и ръст на служителите, което се предполага с разрастването на парка и превозите.

С почти аналогично свиване на приходите (17-18%) пък са третата и четвъртата компания в класацията, намиращи се след държавните жп дружества - пловдивската ПИМК и спедиторът "Гопет транс".

Все така печеливши

Неподвластна на COVID-19 е рентабилността на "БМФ Порт Бургас". Печалбата e 51 млн. лв. в абсолютна стойност, а маржът е почти 33%, като това нарежда компанията под номер едно по този показател. Дружеството е на девета позиция в класацията, като има свиване на приходите с 21%.

Компанията, концесионер на основната част от бургаското пристанище, е част от бизнес активите на братята Кирил и Георги Домусчиеви. "БМФ Порт Бургас" стана концесионер на пристанище Бургас и от 2012 и 2013 г. оперира съответно терминалите за насипни товари "Бургас-изток 2" и за контейнери - "Бургас-запад". Концесията стана през морския превозвач - Параходство "Български морски флот", което беше приватизирано от тях на по-ранен етап. Параходството през изминалата година запазва приходите си, но от 26 млн. лв. печалба отчита 23 млн. лв. загуба.

Морските превози срещнаха най-разнородни проблеми - от първоначалното затваряне на Китай, довело до намаляването на капацитетите по море, през недостига на контейнери около Китайската нова година и ръста на цените.

Фотограф : Georgi Kozhouharov