🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Компании

Най-големите компании за горива: Резервоар с една трета надолу

Водачите в сектора отбелязаха най-големият си срив от години, като COVID кризата изтри 6.7 млрд. лв. от приходите им

От тази година бургаската рафинерия работи на ишлеме за Lukoil Benelux

Калина Горанова

От тази година бургаската рафинерия работи на ишлеме за Lukoil Benelux © Надежда Чипева

Ритейл

Всяка седмица получавайте най-важното и интересно от ритейл сектора във вашата поща

Статията е част от класацията на "Капитал" "К100: Най-големите компании в България". Достъп до пълната класация имат читателите с абонамент Капитал PRO. Вижте още за бизнес доклада.

Класацията К100 може да бъде закупена в хартиен или в електронен формат тук.

Темата накратко

Големите в сектор горива отбелязаха най-големият си срив от години, като ковид кризата изтри 6.7 млрд. лв. от приходите им.
Рафинерията "Лукойл Нефтохим Бургас" за първи път отстъпи лидерското си място в общата класация.
Появата на "Държавна петролна компания" е под въпрос.

Затворени граници, блокирани доставки, хора, затворени по къщите, срив на цената на петрола. Пандемията изтри милиарди от оборотите на компаниите в сектор горива. Общите приходи на най-големите компании на пазара са се свили с над 6.7 млрд. лв. и от близо 20 млрд. лв. дружествата отчитат общо 13.2 млрд. лв. Или изчезнали са приходи колкото за една рафинерия.

Средният спад за големите топ 20 на пазара е 33%. Най-драматичен е сривът при производителя "Лукойл Нефтохим Бургас", която за първа година ще отстъпи първото си място по приходи в страната на медодобивния комбинат в Пирдоп "Аурубис". Рафинерията се срива много над средното за пазара - с 54%, и отчита една от най-драматичните си загуби през годините - над половин милиард лева.

Малко са фирмите, които са без срив на оборотите си, и по-точно само една - русенският търговец с пропан-бутан "Булмаркет ДМ". Все пак по-голямата част от компаниите на пазара успяват да работят на печалба. По-ниските цени създават по-голям комфорт на търговците по отношение на маржовете на дребно. Сред най-рентабилните обаче са някои търговци на едро, очертали се като нови любимци на някои държавни структури.

Изминалата 2020 г. премина по-спокойно от предходните години, изпълнени със скандали. През настоящата обаче се очертаха няколко нови сюжета, свързани основно с резервите от горива. Новата "Държавна петролна компания" пък все така не се появява на пазара. Активите остават все така в държавния резерв, а начинанието ДПК стои под въпрос.

Сривът "Лукойл"

Най-големият срив за изминалата 2020 г. е при руската група "Лукойл", водена от бургаската рафинерия "Лукойл Нефтохим Бургас". Компанията има спад на приходите с 52.6%, като от 6.3 млрд. лв. те са се свили на 3 млрд. лв. Единствената друга компания с по-голям срив на приходите в класацията на големите 20 е "Лукойл ейвиейшън България", която има 57.7% спад на приходите. Логичен завършек на изминалата година, през която авиацията беше приземена и пазарът за авиационно гориво се оказа един от най-трудните.

Бургаският производител на горива отчита и грандиозна загуба от 508 млн. лв. Рафинерията класически през повечето години е на минус, но през 2020 г. негативният финансов резултат бележи своеобразен рекорд за последните години.

В отчета на компанията е отбелязано съвпадението на няколко фактора: прекратяване действието на сделката ОПЕК + през март 2020 г. и драматичния спад в търсенето на нефтопродукти след февруари 2020 г., предизвикан от пандемията. Настъпването им в един и същ момент е оказало катастрофално въздействие върху индустрията, довело до шоков спад на котировките на нефт и нефтопродукти и отрицателни стойности на дейността от преработка през отделни периоди на 2020 г.

След срива са се случили и някои промени в собствеността на дружествата от групата. От 9 декември 2020 г. "Лукойл Нефтохим Бургас" е дъщерно на регистрираното в Швейцария Litasco, като притежава 89.97% от акциите, като преди това акциите са на Lukoil Europe Holdings. От началото на тази година рафинерията в Бургас пък е преминала към бизнес схемата "процесинг", или работа на ишлеме за дружеството Lukoil Benelux, регистрирано в Нидерландия, част от групата Lukoil, пише в доклада за дейността на компанията.

В края на миналата година промени са настъпили и в търговеца на едро и дребно "Лукойл България", където Булат Субаев, който дойде на мястото на Валентин Златев, през ноември 2020 г. е заменен от Андрей Матюхов. Там също Lukoil Europe Holdings е прехвърлило собствеността си на Litasco. Търговското дружество също бележи срив на проходите си с 34.6%, а печалбата му се свива от 68 млн. лв. на 9.6 млн. лв.

Последните промени около "Лукойл" настъпват през лятото на тази година, като компанията за пореден път е променила условията си по договорите си за продажби на едро, съобщават от пазара.

Къде са другите

С по-малки сривове са големите вериги на пазара. Техният спад се движи между 20% и 37%. Според представители на пазара свиването на оборотите е както по линия на по-ниската цена на горивата, така и поради по-малките обеми вследствие на ограничените пътувания и локдауните.

Най-голямо е отстъплението при руската верига "Газпром", работеща на българския пазар през дружеството "Нис петрол"(37.5%), следвана от румънската верига с казахстанска собственост "Ромпетрол България". Последната обаче залага ръст на приходите си за тази година от 60%, както и значително по-добър финансов резултат.

OMV, Shell и Eko са свили оборотите си в относително еднакви рамки. А веригата с най-малък спад е тази, свързана с бившия депутат Веселин Марешки - "Трейднет Варна", с 12.7%. С по-малко свиване на приходите от големите вериги на светли горива са търговците на пропан-бутан "Газтрейд" и "Топливо", съответно с 14.1% и с 15.7% по-малък оборот.

Ръст в срива

Единствената компания в топ 20 на сектор горива, която въпреки срива на пазара расте като обороти, е русенската "Булмаркет ДМ". В класацията има още един представител на групата, създадена от Станко Станков - заводът за биодизел в Сливо поле "Астра биоплант". Компанията е под номер три в класацията с приходи 1.7 млрд. лв.

Оборотът на групата в последните години е по около 2 млрд. лв., като по този показател компанията е номер 1 в Русенска област и в топ 10 за страната. А очакванията за 2021 г. са за над 3 млрд. лв. приходи.

В групата има над 20 компании в две основни направления. "Булмаркет груп" е шапката на всички дружества, занимаващи се с търговията с минерални горива и логистичните дейности, като "Булмаркет ДМ", "Булмаркет рейл карго", "Булмаркет автотранспорт", "Порт Булмаркет" и т.н.

Второто направление се занимава с производството, с покупките и продажбата на зърно, производствого на биодизел, фармацевтичен глицерин и остатъчните продукти. Освен "Астра биоплант" това са заводът за сурови растителни масла и шрот "Олео протеин" и вторият завод за биодизел и фармацевтичен глицерин "Оберьостерайхише биодизел България". Както и наетият завод "Хай протеин" в Провадия.

Към момента групата оперира на 30 производствени площадки и капацитетът е 300 хил. тона биодизел годишно. От компанията очакват през 2021 да се въведат мощности за още 60 хил. тона. Или 360 хил. тона капацитет на биодизел общо. Сред новите проекти е завод за преработката на употребявани мазнини за производството на биогорива второ поколение и наемането на склад в Китай за събиране на въпросните пържени масла за производството.

Групата обмисля и трансформирането си в публична компания и листването си на някоя от чуждестранните борси като Лондон или Амстердам, като преговорите и разговорите с консултанти все още текат.

Новите любимци

Все по-стабилни на пазара са и двата търговеца на едро от Белозем "Инса ойл" и сателитните й дружества и един от големите дистрибутори на "Лукойл България" - "Бент ойл". Съответно на шеста и на седма позиция.

Дистрибуторът "Бент ойл" се свързва с Младен Михалев-Маджо, а първата е собственост на Георги Самуилов. Освен с нея Самуилов фигурира в класацията и с "Инса порт", с база на река Дунав, с приходи 273 млн. лв., като за сравнение през 2018 г. те са били едва 1.2 млн. лв. Компанията е и с най-високата рентабилност - близо 5%.

Освен с футболния отбор "Ботев" - Пловдив, Георги Самуилов и "Инса ойл" привлякоха вниманието и с финансирането в началото на 2018 г. на лихтенщайнска офшорка за покупката на 67.65% от Общинска банка с 46 млн. лв. "Инса ойл" е и един от 8-те големи получателя на кредити от ББР. През 2019 г. се водеха разговори за придобиване на "Петрол" от "Инса ойл" през компанията "Джи Ес формула". А от години множество източници твърдят, че "Инса ойл" ползва подкрепата на Делян Пеевски, като Самуилов отрича да се познават.

През тази година обаче "Джи Ес формула" стана собственик на известните имоти на Делян Пеевски, сред които и хотел "Берлин", за десетки милиона левове. Компанията сега е собственост на Деян Калинов, като връзките между него и Георги Самуилов са много.

В началото на 2018 г. Самуилов влезе в сблъсък през медиите с бившия генерален директор на "Лукойл България" Валентин Златев заради дистрибуцията на едро. Самуилов беше подкрепен от Кирил Домусчиев, който държи на концесия бургаското пристанище, през което "Инса ойл" внася горива. Към момента част от стария бизнес на "Лукойл България" вече се извършва от Самуилов и "Бент ойл".

Години наред "Лукойл България" беше основният партньор на държавата и в частност на държавния резерв за обновяването на горивата му. След рокадата в "Лукойл България" и слизането от сцената на българското лице Валентин Златев и замяната му с руснака Булат Субаев обаче се очертаха двамата нови заместници. Продажбите към резерва обаче са през друго дружество на Самуилов - "Петрол енерджи".

Без държавна компания

През изминалата година имаше скромен напредък по оформянето на бъдещата "Държавна петролна компания". Тя беше обявена от бившите министри в управлението на ГЕРБ Емил Караниколов и Владислав Горанов, като трябваше да поеме функциите на държавния резерв по управлението на складовете за горива и междувременно да направи и верига бензиностанции, където да продава на "действителна цена" и едновременно да контролира и конкурира бизнеса. Процесът обаче замря след приемането на правилника за дейността й, като активите са все така в държавния резерв.

Междувременно Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" разшири с промени в закона контрола си, като редица нови компании като вносители на масла, автомобили, циментови заводи и т.н. бяха въвлечени в пазенето на различни петролни продукти.