Износът в криза. За кратко
Пандемията изтри близо 9 млрд. лв. от българската външна търговия и показа колко е важно е развитието на различни сектори
Ритейл
Всяка седмица получавайте най-важното и интересно от ритейл сектора във вашата поща
Класацията К100 може да бъде закупена в хартиен или в електронен формат тук.
- За десетилетие българският износ се увеличава почти двойно, а структурата му се преориентира от суровини към машини и части. Топ пазарът за местни стоки е Германия.
- Пандемията и последвалата криза изтриха близо 9 млрд. лв. от българската външна търговия и показаха колко е важно е развитието на различни сектори.
- Първите месеци на 2021 г. са обнадеждаващи - възстановяването вече е в ход.
В началото на 2020 г. българският износ уверено крачеше към рекордните 60 млрд. лв. сумарно продажби в чужбина на година. Първите лоши сигнали дойдоха още през февруари с високата бройка заразени в Италия, а няколко седмици по-късно вече беше пределно ясно, че глобалната икономика ще мине трус, невиждан от десетилетия, и достигането на нов връх в експорта на България ще се отложи. Ефектите от пандемията вече са известни - коронавирусът и кризата, която предизвика, пометоха почти 9 млрд. лв. от външната търговия на България през 2020 г., от които 3.8 млрд. лв. в износа и 5 млрд. във вноса.
По-голямата част от този колапс дойде от срива на цените и търсенето на горива. А това показва колко е важно външната търговия на една страна да е добре диверсифицирана. И тук данните показват добри новини за България - през последното десетилетие местната външна търговия постепенно се разраства, разнообразието от стоки расте, а продуктите с по-висока добавена стойност вече преобладават в структурата на експорта. Числата показват и други позитиви - данните от първите месеци на 2021 г. дават сигнали за силно възстановяване. Тези процеси могат допълнително да се ускорят, ако България успее да се позиционира и да спечели от разнообразяването и скъсяването на световните вериги за доставки.
Две кризи и 10 години разлика
Въпреки 6.4% общ спад на продажбите на български стоки в чужбина през 2020 г., цялостната структура на износа не се е променила значително в кризата. За сметка на това разликата спрямо десетилетие по-рано е огромна.
На излизане от финансовата криза през 2010 г. с най-голям дял в българския износ са металите - една пета от общо отчетените 30 млрд. лв. продажби в чужбина. Следват ги машините с продажби за 6 млрд. лв. и експортът на храни, животни и растения за 5.1 млрд. лв. Горивата отговарят за цели 13% от износа на България, което е равносилно на 5.4% от БВП на страната по това време. Основните им пазари тогава са Гибралтар (667 млн. лв.), Сърбия (454 млн. лв.) и Гърция (433 млн. лв.).
Десет години и една криза по-късно на първа линия в българския износ излизат продажбите на машини и части за 14.2 млрд. лв., или 26% от експорта на България през 2020 г. Напредъкът е за сметка на продажбите на горива, облекла и метали, които губят от дела си през годините и от сумарно 44% от общия износ през 2010 г. се свиват на 28%. Това е добра новина, тъй като означава, че страната се отдалечава от външна търговия, зависима от суровини и продукти с относително по-ниска добавена стойност. Положителна тенденция е и фактът, че категорията "Други" също се разраства (от 12% до 16%, или 8.5 млрд. лв. за последното десетилетие), като увеличението е разпределено относително равномерно сред подкатегориите и е знак за диверсификация.
През целия период експортът на България расте с темп, изпреварващ този на икономиката - продажбите на български стоки в чужбина се увеличават с 80% на 54.7 млрд. лв. през 2020 г. спрямо 2010, а за същия период БВП по текущи цени се повишава с 59%. А с най-голям принос за развитието на експорта са продажбите на машини, на които се дължат 28 процентни пункта от общото увеличение. Двете най-големи групи тук - машини, апарати и механизми, електроника и електротехника, се превърнаха в лидери по отношение на продажби в чужбина - с ръст от общо 4.3 млрд. през 2010 до 10.6 млрд. през миналата година.
А най-големият им пазар е Германия, която през годините затвърди позицията си като водещ външен пазар за България и най-силен двигател за растежа през последното десетилетие. Продажбите на български стоки в Германия през 2020 г. приближиха 8.8 млрд. лв., което е със 171% над обема през 2010 г. според националната статистика. Сред водещите пазари са също Румъния и Италия, а извън ЕС с най-голяма тежест за растежа е Китай, където през десетилетието продажбите нарастват с близо 1.5 млрд. лв. до 1.8 млрд. през 2020 г. През последните години търсенето от Китай е предимно за рафинирана мед под формата на катоди - почти 1.2 млрд. лв. през 2020 г. спрямо 200 млн. десет години по-рано. Произходът по всяка вероятност е заводът на "Аурубис" в Пирдоп - най-голямата компания в страната.
Срив през 2020 г.
Кризата помете 6.4% от износа миналата година. Това може да не звучи като много на пръв поглед, но на практика означава, че българските експортно ориентирани фирми изгубиха потенциални продажби в чужбина на стойност 3.8 млрд. лв. заради пандемията.
Много са браншовете, които отчитат спад на продажбите в чужбина, но същинският минус е в един сектор. Големият двигател на спада миналата година са продажбите на горива, които се сриват с 54% до 2.55 млрд. лв. заради сътресенията в търсенето и цената на петрола на международните пазари, предизвикани от пандемията и кризата. Количествата, продадени в чужбина, намаляват с 32% през 2020 г., което означава, че част от спада се дължи и на ценови ефект. Понижението идва както от "леки нефтени масла" като пропан-бутан и бензин, така и от "средни и тежки" като керосин, дизел, смазочни масла.
Тук големият производител е доскоро най-голямата компания по приходи в страната - "Лукойл Нефтохим Бургас", абсолютен лидер в бранша. През миналата година слабите продажби за първи път от десетилетия преместват рафинерията на второ място в подреждането.
Спадът при леките горива идва предимно от Тунис и Египет, където продажбите от България намаляват със съответно 310 млн. лв. и 380 млн. лв. Също така за разлика от предходни години продажби не са реализирани изобщо в Украйна, Нидерландия, Израел и други държави с пазари за десетки милиони. При средните и тежките нефтени масла големият срив е в Турция - износът на горива се понижава с цели 870 млн. лв. Което и обуславя практически целия спад на експорта на стоки от България към Турция през миналата година - от 4.25 млрд. лв. през 2019 г. на 3.53 млрд.
Горивата са отговорни за 5.2 пр.п. от общия спад на износа миналата година, но не са единствените източници. Продажбите в големите групи с машини и части, електроника и електротехника също намаляват - с по 7% за годината, или общо около 750 млн. лв. Разнообразието от стоки, включени в тези групи, е огромно и е невъзможно да се изведе един фактор, който да е отговорен за спада, но сред по-значителните понижения са продажбите на части за кранове и кари, двигатели и помпи за течности, реостати, табла, панели и конзоли, части за прекъсвачи и превключватели. Спадът при машините и електротехниката се дължи основно на кризата на големи европейски пазари като Германия, Италия, Франция, Румъния.
По отношение на пазарите най-големият срив е видим на турския пазар заради горивата. Те са и отговорни за половината от понижението на износа към Гърция, който намалява със 7% на 3.6 млрд. лв. Спад идва, разбираемо, и от Италия заради по-слабото търсене на дрехи, обувки и текстил - сред най-големите групи стоки, които България изнася за страната.
Същевременно въпреки кризата продажбите в Германия например нарастват, макар и с малко - едва 2%, или 150 млн. лв., на 8.77 млрд. лв. към края на годината. Причината - износът на златни руди, от една страна, който расте със 165 млн. лв. и приближи 1.1 млрд. лв. Фирмите в златодобива са "Дънди прешъс" в Челопеч и Крумовград, "Асарел - Медет" в Панагюрище и "Горубсо - Кърджали". Другият голям пазар, който продължи да расте в пандемията, беше този за електрически велосипеди - продажбите от България в Германия нараснаха със 130 млн. лв. до рекордните 290 млн. И по всичко изглежда, че растежът няма да затихне през 2021 г. - само през първото тримесечие към Германия са направени продажби на електрически колела за 111 млн. лв.
Износът расте значително и към Белгия и Китай - с двуцифрен темп до съответно 1.9 и 1.8 млрд. лв. Това се дължи на продажбите на мед и стоки от мед - както количествено, така и заради по-високата цена на цветния метал на международните пазари.
Като цяло, макар че много големи и малки производители усетиха удара от кризата, някои браншове откриха и изненадващи позитиви.
Меден гигант и малки шампиони
Сред големите победители на 2020 г. е медодобивната "Аурубис" предвид увеличението на цената на медта. Растежът на продажбите на мед и стоки от мед в чужбина носи най-големия положителен принос за износа през годината с 15% повишение до сума над 4.8 млрд. лв.
В сянката на медта се крият обаче и няколко други бранша, които се радват на успехи в кризисната година - като някои видове козметика, стоки за по-уютен и удобен престой у дома, електрическите велосипеди. И докато за последните вече е почти сигурно, че бумът ще продължи, за предходните това все още е под въпрос.
Продажбите на грим и продукти за грижа за кожата в чужбина нарастват с цели 43% до 126.5 млн. лв. през 2020 г. Около една пета от тази сума представлява износът на сенки за очи към Германия и Люксембург (спрямо 6.5 млн. година по-рано). Козметиката за грижа за кожата пък нараства с 20 млн. лв. до 91.2 млн. От McKinsey обясняват изненадващия ръст на продажбите на някои видове козметика на фона на общ срив в бранша с по-силното навлизане на продукти тип "грижа за себе си", домашни процедури за разпускане и по-голям интерес към козметика, насочена към видимата част от лицето при носенето на маски.
Друг бранш, който излиза от кризата с по-добри резултати, отколкото в началото на 2020 г., е производството и продажбата на сапуни, препарати за почистване на повърхности, прахове за пране. Износът на подобни продукти в чужбина расте с 25% до 232 млн. лв. миналата година, като половината от тази сума е към Румъния, Украйна и Гърция по данни на НСИ. Продажбите на стъклени артикули също нарастват - особено тези за стерилизация, при които износът се повишава с 67% до 423 млн. лв. Интересът идва от съседните на България страни като Македония (продажби за 142 млн. лв.), Румъния (85 млн. лв.) и Гърция (63 млн. лв.).
По-дългият престой у дома също се превърна във възможност за производителите на мебели. Износът в сектора нараства с 3.5%, или 45 млн. лв., до над 1.3 млрд. през 2020 г. и това се дължи на ръст в продажбите на разнообразни стоки като бюра, мебели от дърво, матраци, възглавници, осветителни тела. Един пример за експортно ориентиран бизнес в бранша, който отчита успехи в кризата, е производителят на матраци "ТЕД-бед", който постига рекордни продажби от 60 млн. лв. за годината.
и завръщане към растеж
Добра новина за експортно ориентираните фирми е, че основните чужди пазари вече се възстановяват. Първото тримесечие показва ръст на износа на стоки с 8.1% до 15.5 млрд. лв., като големият двигател е европейският пазар, където увеличението приближава 12% спрямо миналогодишната сума.
Без изненада с най-голям принос за повишението през януари - март са продажбите на мед и стоки от мед - те нарастват с една трета спрямо същия период на миналата година, въпреки че количествата намаляват с около 2%. От медодобивния "Аурубис" казват, че наблюдават съживяване на пазарите.
Експортът на електроника и електротехника пък нараства с 200 млн. лв. на годишна база до общо 1.8 млрд. към края на март, показва националната статистика. Повишават се продажбите на междинни продукти в производството като жици и кабели, електронни интегрални схеми, части за прекъсвачи, щепсели, конзоли.
Изненадващ ръст отчитат и износителите на хладилници и фризери - с 49%, достигайки продажби за 145 млн. лв. през първото тримесечие. Близо половината от новите продажби са с посока Франция, Германия и Австрия. Експортът на златни руди също привидно е нагоре - според статистиката обемът на продажбите се увеличава със 135 млн. лв. до 442 млн., но пък количествата намаляват двойно, което означава, че повишението идва основно от по-висока цена спрямо миналата година.
Под предкризисните нива се движи износът на облекла, вълна, играчки, но с най-голям минус в експорта остават продажбите на нефтени масла. През първото тримесечие те са 463 млн. лв., или с 44% под нивото си от януари - март 2020 г., като тук вече с по-голяма тежест е спадът в количествата, а цената се възстановява.
Вносът през 2020 г.: С 6 млрд. по-малко
Вносът през последните десет години се преориентира към по-малко енергийни ресурси от чужбина - делът им намалява от 22% през 2010 г. на 10% през миналата година според статистиката на Българската народна банка (БНБ). Понижението е предимно за сметка на по-голям дял на инвестиционните продукти и потребителските стоки.През 2020 г. вносът в България е малко над 60 млрд., или с почти 6 млрд. лв. под предкризисното си ниво. Големият минус тук идва отново от горивата - те намаляват с около 4 млрд. лв. до 5.2 млрд. през 2020 г. Оттук идва и сривът на вноса от Русия.
Междувременно в други стокови групи е видим и положителен стимул за растежа. Например при вноса на руди, който нараства с 21.5% до общо 3.65 млрд. лв. заради импорт на медни руди за половин милиард от Перу. Стойността на вноса на семена от слънчоглед пък се повишава от 481 млн. на 854 млн. през 2020 г., показва националната статистика.
Най-големите чужди пазари за стоки, продавани в България, се припокриват с партньорите в износа. Лидер е Германия, откъдето идват стоки за 7.3 млрд. лв. през 2020 г., следвана от Румъния, Турция и Италия с по 4.2-4.3 млрд. лв. внос. Различното е, че на пето място се позиционира Русия с продажби в България за 3.7 млрд. през 2020 г. Всъщност обикновено сумата е значително по-голяма, но тъй като се дължи основно на вноса на сурови нефтени масла и газ, миналата година не беше благоприятна за търговията между двете страни предвид намаляващите цени на петрола на международните пазари.
Подобно на износа, вносът също се възстановява през първото тримесечие и отчита ръст 9.5% на годишна база до 17.1 млрд. лв. Повишението се дължи на ръст на вноса на медни руди, на машини и части, електроника и електротехника. Пазарите, които най-силно допринасят за възстановяването на вноса, са Германия, Турция, Китай.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.