Най-големите компании в металургията: В огледалото на цените

Двуцифреният ръст при секторния лидер - медодобивният завод "Аурубис България", е една от причините той за пръв път да оглави и общата класация на "Капитал" като водеща компания в страната. Най-впечатляващ скок обаче прави златодобивното "Дънди прешъс металс Крумовград", което през 2020 г. отчете първата си пълна година на дейност, следвано от свързаното предприятие в Челопеч. Обединените им резултати пък превръщат канадската Dundee Precious Metals (DPM) в най-голямата добивна компания в страната.

Меден ръст

Автор : Капитал Преглед на оригинала

Миналата година не е първата, в която "Аурубис България" - част от германската група Aurubis, прескача бариерата от 5 млрд. лв. оборот, но, съчетано със спада при досегашния лидер "Лукойл Нефтохим Бургас", това изстрелва медодобивното предприятие в Пирдоп до челната позиция в общата класация К100. Приходите на компанията през 2020 г. нарастват с близо 12%, движени главно от ръста на цените. "Основната причина е поскъпването на металите, не само на медта, но и на златото и среброто, които произвеждаме в рамките на групата и за които също имаме принос", каза изпълнителният директор Тим Курт (виж интервюто). По думите му нуждите от мед в глобален мащаб растат с развитието на новите индустрии като електрическа мобилност и възобновяеми енергийни източници наред със стабилното търсене от страна на традиционни сектори като инфраструктура и електрификация. А това обещава и добро предлагане на суровини в близките десетилетия, тъй като високите цени стимулират разработването на нови добивни проекти.

Макар и с лек спад на приходите, производителят на медни продукти "София мед" отчита 4% ръст в обема на продажбите и вдига печалбата. "Успяхме да намерим възможности по време на пандемията и в резултат на това не последвахме негативната тенденция на пазара", казаха от компанията. Нещо повече - оттам посочват, че търсенето се е възстановило напълно през 2021 г., а прогнозите до края на годината са много положителни.

Без прекъсване

Производителят на цинк и олово КЦМ - Пловдив, запазва третата си позиция в секторната класация, въпреки че понижава приходите си с 12%. "През 2020 г. имаше спад в цените на нашите метали, откъдето намаля и оборотът ни. Но пък не сме спирали да работим, продавахме през целия период, макар и на някои не толкова изгодни пазари. По тази причина не спряха и нашите доставчици - добивните компании", каза председателят на надзорния съвет на КЦМ Румен Цонев. По думите му оперативната печалба е малко по-добра от предходната година, а петкратният ръст на нетния резултат се дължи основно на курсови разлики. "Годината беше изключително предизвикателна, но показахме колко добре сме подготвени", каза Цонев и добави, че компанията не е ползвала държавна помощ в кризата.

През тази година цените на металите са по-високи в сравнение с миналата, макар че това означава, че и суровините на КЦМ са по-скъпи. Според Цонев обаче големият проблем са огромните енергийни разходи. "От началото на годината природният газ е поскъпнал с 62% при нас, а електроенергията - с 30%. Абсурдно е да се произвеждат метали при такива увеличения в рамките на шест месеца", категоричен е Цонев и добави: "Цените на енергоносителите се определят на свободния пазар и това никой не иска да го променя, но в Европейския съюз има специална директива, свързана с предотвратяване изтичането на въглеродни емисии от държавите членки, която позволява да се компенсират част от разходите за въглеродни емисии в цените на електроенергията. В България не се компенсира нито една стотинка", обясни той. В същото време КЦМ се бори за пазар с компании от Западна Европа, които получават такива компенсации и съответно се радват на много по-ниски цени на енергоносителите. А те са съществена част от себестойността на металите.

Пълната класация е достъпна за читатели с абонамент Капитал PRO тук Автор : Капитал Преглед на оригинала

Въглероден удар

Същата причина стои и зад резкия спад в черната металургия, където основният производител - "Стомана-индъстри", свива приходите си с близо една пета. Понижение, макар и по-малко, отбелязва и бургаският "Промет стийл". През миналата година заводът в Перник обяви, че свива дейността и съкращава част от работниците заради намаленото търсене в световен мащаб и високите цени на електроенергията и въглеродните емисии, които са понижили конкурентоспособността на продукцията, както и заради неяснотите покрай пандемията. Въпреки че средногодишният брой на заетите не показва съществено изменение, данните в АПИС сочат, че от началото до края на годината работниците са намалели от близо 1200 на около 900 души.

"Единствената причина черната металургия в България да намалява производството е цената на електроенергията и липсата на механизъм за компенсации, какъвто съществува във всички останали страни от ЕС, с които се конкурираме", категоричен е председателят на Българската асоциация на металургичната индустрия Антон Петров. Европейската директива позволява на националните правителства да компенсират до 75% от разходите за емисиите на въглероден диоксид, включени в цената на електричеството, за структурно важни и енергоемки производства като металургия, химия и др. Предложеният в България процент е доста по-скромен - 30, но дори и той все още не е факт, след като необходимите законови промени застинаха в 44-ото Народно събрание. "Промените минаха на първо четене и след това в икономическа комисия всички политически сили единодушно, което е много странно, гласуваха "въздържал се". Смятам, че тази точно комисия носи огромна отговорност", каза Петров.

Нещо повече - проблемът се задълбочава. "Намалението на производството и работниците в "Стомана-индъстри" се случи, когато цените на емисиите бяха около 29-30 евро. Към днешна дата те са вече 54 евро и очакваме скоро да стигнат 60 евро. Това означава, че продължава тенденцията за намаляване на производството на металургичните предприятия в страната", добави Петров. По думите му в момента тази тенденция е леко забавена поради по-високото търсене и по-високите маржове в резултат на недостига, но това е временно.

Свиването на производството обаче не е най-опасният ефект. "Производството може да се възстанови, но много по-сериозен проблем е липсата на чужди инвестиции. Никой не инвестира в предприятие, което намалява производството. И дори утре законът да се коригира, за да промениш позицията си, ти трябват години, защото инвестицията е бавен процес", уточни Петров.

"Единствената причина черната металургия в България да намалява производството е цената на електроенергията и липсата на механизъм за компенсации, какъвто съществува във всички останали страни от ЕС, с които се конкурираме", каза Антон Петров, председател на Българската асоциация на металургичната индустрия Фотограф : Julia Lazarova

Ефектът от инвестициите

С влизането на нови компании в металургичната класация и лекия спад, който отчита, "Алкомет" отстъпва на 11-а позиция през 2020 г. Понижението на оборота при шуменския завод обаче е резултат от по-ниските цени на алуминия миналата година, докато в количествено изражение продажбите са нараснали.

Двуцифрен ръст има при пресовите продукти в резултат на увеличения производствен капацитет на пресовия цех. При валцовите продукти компанията отчита спад при техническото фолио и фонстока, които се използват в силно засегнати от ковид сектори като автомобилостроене и машиностроене. В същото време консумацията на повече пакетирани храни и напитки покрай пандемията е довела до увеличение на поръчките за домакинско и конверторно фолио.

Намалените премии от продажба на продукция са причина и за отчетената загуба през 2020 г. "Поради ковид кризата на стеснените пазари се реагира с намаление на продажните цени. Освен това направените инвестиции през последните години и заделените за тях високи амортизации доведоха до счетоводна загуба", обясниха от "Алкомет".

Очакванията за тази година са, че търсенето на алуминиеви пресови продукти на европейския пазар ще е във възходящ тренд. "Потреблението на метали, в това число и на алуминий и алуминиеви изделия, в световен мащаб е завишено. Намаляването на складовите наличности по време на пандемията увеличи търсенето на всички видове алуминиеви продукти", казаха от "Алкомет". В стойностно изражение прогнозите са продажбите да достигнат 230 - 240 млн. евро, което е ръст с една трета на годишна база, и компанията отново да излезе на печалба. Основание за това дават и направените през последните години инвестиции, като заводът вече има нова 2500-тонна преса, а в края на миналата година заработи и нов валцов стан. Като основна цел от предприятието си поставят да насочат 25-30% от валцовия капацитет към своя нов пазар САЩ. В началото на тази година компанията пусна също нов цех за механична обработка на профили до готови продукти за автомобилната индустрия. "Новата производствена мощност се очаква да увеличи дела на продуктите с добавена стойност, а оттам и рентабилността и оборота на компанията", уточниха от "Алкомет".

Още един завод

Сред останалите металургични компании в секторната класация впечатление прави значителното увеличение на персонала на пловдивската "Хъс" (над 43%). През последните години компанията се разви от търговец на метали в производител на изделия като профили, заварени мрежи за строителството и др., както и на метални тръби, след като направи фабрика в Лом. През 2017 г. дружеството купи и активите на фалиралия завод "Полимери" в Девня. Макар че тогава от компанията не обявиха плановете си за терена, от подадено наскоро инвестиционно предложение става ясно, че там се подготвя производство на горещо валцувани плоски продукти, електрозаваръчни тръби и кухи профили. А това вероятно ще означава и още повече работници в близките години. На фона на преобладаващите спадове в сектора през 2020 г. "Хъс" изпъква и със здравословен ръст на приходите, както и с 2.5 пъти по-висока печалба.

Дебют в класацията през 2020 г. правят и двата наследника на производителя на алуминиеви изделия "Етем България". След като влезе в партньорство с испанската Gestamp, компанията отдели производството на екструдирани алуминиеви профили в "Етем Гестамп алуминиум екстружънс" (14-а позиция), а бизнесът с автомобилни профили се обособи в "Гестамп Етем аутомотив България". Последната компания не влиза в топ 15, но за 2020 г. отчита оборот близо 55 млн. лв. и малка печалба (263 хил. лв.).

Златни рекордьори

Рекордьори по ръст през миналата година са двете български дружества на златодобивната DPM. Трицифреното увеличение на приходите на "Дънди прешъс металс Крумовград" не е неочаквано - компанията започна производство от рудника "Ада тепе" през 2019 г., така че 2020 г. практически беше първата година, в която работи пълни 12 месеца. С двуцифрен темп обаче нараства и оборотът на "Дънди прешъс металс Челопеч", а печалбата и на двете компании се повишава значително. Зад силните резултати стоят увеличеният добив и високите цени на златото, които са причина и за постигнатата рекордна за сектора рентабилност.

"2020 г. беше едновременно силно предизвикателна и много успешна", каза вицепрезидентът и изпълнителен директор на DPM за България Илия Гърков. "Това беше първата цяла година на производство на рудник "Ада тепе". В рудник "Челопеч" бяха въведени нови технологии и подходи на работа", каза той и добави, че компанията е успяла да изпълни всичките си планове както в производството, така и с изпълнението на предвидените проекти.

Въпреки трудностите покрай пандемията през миналата година групата започна работа по създаване на пилотен фонд за подкрепа и насърчаване на микро-, малък и среден бизнес в общините Челопеч, Чавдар и Златица, който ще работи по подобие на установения вече фонд в Крумовград. "Основната му цел е да подпомага местни бизнеси, чиято дейност е независима от минната индустрия", уточни Гърков.

Успех в извънредни обстоятелства

С 5% ръст на приходите медодобивната компания "Асарел-Медет" запазва 7-ата си позиция, като отчита и стабилен ръст на печалбата. "Върху добрите ни резултати повлияха няколко фактора, като основните са цената на медта на международните пазари и нашият антикризисен мениджмънт. Имаме оптимизация на себестойността спрямо предходната година. Това е показателят, върху който самите ние можем да повлияем с ефективността на работата си, за разлика от цените на Лондонската борса за метали, върху които няма как да имаме контрол", коментира изпълнителният директор Делчо Николов.

Опит от предишни кризи е помогнал на компанията бързо да оптимизира процесите - направена е нова организация на работа, осигурена е непрекъснатост на доставките и производството, което е от критично значение. "Успяхме да останем стабилни и да изпълним производствения си план при едни наистина извънредни обстоятелства", обясни Николов. По думите му в началото на пандемията е имало рязък спад на цената на медта, като очакванията тогава са били, че сривът на цените ще продължи по-дълго. "Комбинацията от няколко фактора обаче доведе до по-бързо от очакваното V-образно възстановяване на цените на металите на международните пазари и до рекордни нива, включително на медта, която стана много привлекателна суровина за инвеститорите. От една страна, имаше очакване за бързо възстановяване от пандемията, от друга страна, позитивно повлияха стимулите, които големите централни банки предприеха за възстановяване на икономиката, и не на последно място върху този процес силно повлия повишеното търсене на медта за развитието на новите технологии на зелената икономика", посочи той.

Основната задача на "Асарел-Медет" тази година ще бъде да приключи успешно стратегическия си проект за модернизация на рудоподготовката в обогатителната фабрика, в който са вложени 50 млн. лв. Това ще й осигури дългосрочно развитие и възможност да продължи ефективно да преработва бедни руди със средно съдържание 0.27% мед.

Към глобалните процеси компанията гледа с умерен оптимизъм. "След рекордните нива, при които цената на медта бързо надмина психологическата граница от 10 хил. долара за тон, през последните месеци имаме успокояване и задържане на нивата. Може би една от причините е, че суровината започва да става прекалено скъпа за големите икономики и например Китай започна да отваря своите резерви за мед с цел задържане на ръста", обясни Николов. Той е убеден, че повишеното търсене на медта за развитието на зелената икономика ще продължи, но няма да липсват и предизвикателства през следващите години. "Според нас все още е рано да се каже, че имаме възстановяване на световната икономика от кризата. Основният тест за това ще бъде как ще се развият процесите след спирането на стимулите от страна на централните банки."