Най-големите софтуерни и финтех компании: Разместване и още ръст

На върха всичко е ново

Нито една компания от топ 5 на класацията през 2020 г. не остава на същото място и година по-късно. Две от компаниите са изцяло нови, което се дължи на решението на "Капитал" да включи в класацията дружествата, занимаващи се със софтуер за хазартен бизнес, както и уеб хостинг компаниите. Така в топ 10 дебютират дружествата "ЕГТ Интерактив", "Сайтграунд" и "Ес Би Тек".

Тази година на първо място е дружеството "Виемуеър България", българският клон на американския софтуерен разработчик VMware, с общи приходи 203 млн. лв. и 12.6 млн. лв. печалба. Растежът и тази година е внушителен - 24.3%, но по-внушително изглежда, разгледан в ретроспекция. За последните две години приходите почти са се удвоили - през 2018 г. те са били 108.5 млн. лв. Значително е увеличението и в броя служители - към края на 2020 г. те са 1192 спрямо 923 година по-рано, а според компанията към средата на 2021 г. наетите надхвърлят 1300 души.

"Успехът ни се дължи до голяма степен на диверсификацията на портфолиото ни, работещо както вътре в центровете за данни на организациите, така и в облачна среда. Имаме продукти, които са с лицензи и са собственост на клиента, и такива, които се предлагат като услуга (SaaS). В условията на динамична среда продуктите с най-голям ръст през миналата година са именно тези, които помогнаха на компаниите да продължават своите дейности и да са успешни", коментира пред "Капитал" Диана Стефанова, вицепрезидент "Глобална стратегия за развитие" във VMware и отговаряща за българския офис на компанията.

Автор : Капитал Преглед на оригинала

Второто място в класацията е за дружеството "Пейсейф", българското подразделение на международната компания за разплащания Paysafe. Миналата година тя бе на първо място, но тази неочаквано бележи свиване на приходите с 4% до 178.7 млн. лв. Печалбата е 10.4 млн. лв., а служителите се увеличават с около 90 души до 1295 към края на 2020 г.

По-интересната година за компанията, изглежда, е настоящата 2021 г., а не изминалата 2020 г. През март Paysafe се листна на борсата в Ню Йорк и към 9 юли има пазарна капитализация 8.34 млрд. долара. В България Paysafe се разшири с допълнителен офис във Варна, който бе открит в началото на юли.

Трета в класацията е дебютиращата "ЕГТ Интерактив", производител на софтуер за казина. С общо 170.8 млн. лв. приходи за 2020 г. компанията е пораснала над три пъти в това отношение за последните две години - през 2018 г. оборотът е бил "едва" 52 млн. лв. Наетите към края на 2020 г. са 564 души. "ЕГТ Интерактив" е част от групата "Евро геймс технолоджи", която се занимава с всякакви хазартни дейности, включително и физически машини. Прави впечатление рентабилността - 73%, при 125 млн. лв. печалба. И двете дружества в групата се свързват с осъдения за поръчка на убийство хазартен бос Валтер Папазки. Според публикации на сайта на компаниите бизнесът е из целия свят, но представители на българския хазартен бизнес и местните компании ползват на абонамент оборудване и софтуер от тази група.

Четвърта е българската "Сайтграунд", която предоставя основно уеб хостинг услуги. Приходите на дружеството за 2020 г. са 142 млн. лв., над 16% увеличение спрямо година по-рано. И в случая на "Сайтграунд", както и при "ЕГТ Интерактив", се постига огромна рентабилност - 73 млн. лв. печалба, или 51.4% марж. Ръст има и в наетите - 564 към края на 2020 г. спрямо 483 година по-рано.

Петицата се затваря от "САП лабс България", едно от двете български звена на германската SAP, което отчита 18% ръст в приходите до 129 млн. лв. приходи. Печалбата за периода е 6.2 млн. лв., а най-силно впечатление прави ръстът в броя на служителите - 1017 към края на 2020 г. спрямо 889 към края на 2019 г.

Големите в подножието

Разместванията не спират до първите пет. Някои от постоянните имена в топ 5 или топ 10 през последните пет години сега остават осезаемо по-далеч от върха. Така например седма тази година е "Булпрос" с 94.1 млн. лв. приходи, 8% свиване спрямо година по-рано. През март "Булпрос" се сля с германската ec4u, а същевременно новата компания стана и мажоритарна собственост на европейския фонд Silverfleet Capital. През юли бе обявено официално, че новата компания ще използва името DIGITALL.

"Ако трябва да използваме само една дума, най-точното определение за компанията е, че остана стабилна въпреки предизвикателната и непредсказуема 2020 г.", коментира пред "Капитал" Ивайло Славов, изпълнителен директор на "Булпрос". "Имаме нова генерация от продукти, насочени към оптимизация на процесите в организациите и подобряване на цялостната колаборация както на клиенти, така и на служители. През изминалата година пуснахме на пазара и новия си продукт в областта на киберсигурността, благодарение на който предлагаме така нужната допълнителна защита на нашите клиентите. Именно заради ковид-19 организациите се сблъскаха с нуждата да осигурят по-висока защита на данните си, дори или най-вече в процеса на отдалечена работа. Това ще бъдат и областите, в които ще продължим да създаваме иновации."

Другият особено интересен случай е този на "Прогрес софтуер", българското звено на американската Progress. Нейните приходи се свиват с 33% до 71.5 млн. лв. Само преди две години компанията бе на първо място в IT класацията, макар и заради еднократен финансов ефект, който вдигна приходите до 205.6 млн. лв. за 2018 г.

Обяснението обаче не е в свиване на бизнеса на компанията в страната, както личи и от повишения брой служители (към края на 2020 г. те са 503). Йогеш Гупта, главен изпълнителен директор на глобалната Progress, коментира пред "Капитал", че сривът се дължи на изменение в счетоводните практики.

Въпреки че може да изглежда сякаш приходите на Progress са намалели в България, посочената промяна във финансовите показатели се дължи на промяна във финансовото отчитане на българското дружество.

"Въпреки че може да изглежда сякаш приходите на Progress са намалели в България, посочената промяна във финансовите показатели се дължи на промяна във финансовото отчитане на българското дружество "Прогрес софтуер", предизвикана от продажбата на правата на интелектуална собственост през 2018 г. на централата на Progress в САЩ с цел съгласуване с цялостната ни стратегия за интелектуална собственост в компанията. Промяната не е причинила промени в операциите, практиките за наемане на нови хора или разработката на софтуер в Progress в България. Освен това общите приходи в глобален мащаб, генерирани от продуктите ни, се увеличиха спрямо предходната година. В действителност в допълнение на растежа чрез придобиването на Chef от началото на пандемията ние назначихме и успешно въведохме в работата над 250 нови служители глобално, близо половината от които в София. Продължаваме да назначаваме нови хора в София, като в момента имаме 20 отворени позиции", казва Гупта.

Десета в класацията е "Скейл фокус", която е успяла да повиши приходите си с 9% до 66.2 млн. лв., но същевременно е намалила и с над една десета броя на служителите си до 741 души. Промяна има и в ръководството на компанията. Иван Иванов сменя на поста главен изпълнителен директор Пламен Цеков, който продължава да е част от съвета на директорите според Търговския регистър.

"Пострадахме от пандемията, както и всички останали. Ситуацията всъщност промени бизнес модела ни, за да можем ефективно да отговорим на променените нужди на клиентите си и по този начин да ограничим афекта на кризата върху служителите си в дългосрочен план. Едно от последните нововъведения е изграждането на изцяло нов отдел, който е фокусиран върху създаването на повторяеми технологични решения и продукти, които могат да се преизпoлзват в различни индустрии", коментира пред "Капитал" Иван Иванов.

На 12-о място в класацията е "Атос България", българският клон на френската софтуерна компания Atos. Дружеството продължава да расте с постоянни темпове, като за 2020 г. приходите достигат 58 млн. лв., а печалбата - почти 7 млн. лв. Броят на служителите се повишава от 429 до 467.

"На първо място, запазихме екипа си и успяхме да го увеличим органично спрямо нуждите на бизнеса ни. На второ място, имахме изключително много предизвикателни проекти, които не ни позволиха да се изплашим от кризата, а напротив - работихме изключително усилено. Прогнозата ми е за стабилен ръст през тази и следващата година както на брой служители, така и на нови клиенти и проекти. Вече имаме няколко нови клиента, с които започваме работа, а също така водим преговори с още няколко интересни компании. Като обхват може да се похвалим, че доставяме все повече проекти и извън региона. Работим с клиенти от цяла Европа, Азия, Америка, а вече сме и на крачка от стъпването на пазара в Африка", коментира пред "Капитал" Христо Христов, изпълнителен директор на "Атос България".

Въпреки значителния си ръст от 26% през 2020 г., "Мусала софт" пада до 16-о място в класацията с 42.3 млн. лв. приходи и 6.8 млн. лв. печалба.

"В началото на пандемията никой не знаеше какво ще се случи. И при нас през второто тримесечие имаше застой в ръста на приходите. Едновременно с това запазихме всичките си служители и осигурихме максимално бърз и лек преход към работа от вкъщи. Нещо повече - продължихме да наемаме нови хора. В крайна сметка дългогодишните ни инвестиции в балансирано клиентско портфолио и силна корпоративна култура плюс малко късмет доведоха до най-добрата ни финансова година", казва Елена Маринова, президент на "Мусала софт".

Промяна на пазара, промяна в очакванията

Настрана от числата и подредбата, най-голямата промяна през 2020 г. за сектора безспорно бе преминаването на огромната част от служителите към работа от вкъщи. От лукс дистанционната работа се превърна в задължително изискване за много служители. Въпросът е доколко това променя отдавна прегарящия пазар на труда в IT сектора, който произвежда по-малко кадри, отколкото компаниите имат нужда.

"Номер едно фактор за успеха на всеки IT бизнес и номер едно предизвикателство е и ще продължи да бъде намирането, интегрирането, задържането на добри кадри. Пазарът на труда в България продължава да прегрява, такава е ситуацията и навсякъде по света и няма никакви индикации за промяна на тренда", казва Елена Маринова.

Иван Иванов от "Скейл фокус" изказва подобно мнение: "Ситуацията около вируса със сигурност доведе до редица промени в пазара на труда в IT сферата и го направи по-предизвикателен. Въпреки това не бих казал, че срещаме много сериозни проблеми. Избрали сме да даваме максимална свобода на колегите, за да могат да реализират пълния си потенциал. Миналата година бяхме сред първите компании, които въведоха постоянен модел за работа от всякъде и гъвкави социални придобивки."

Всъщност заради отдавнашната конкуренция за специализирани кадри компаниите, които не харесват особено идеята повечето им служители да не се намират в офиса, може да се окажат принудени въпреки това да им предложат именно постоянна дистанционна работа. Другият ефект е, че конкуренцията вече става много по-сложно явление. От една страна, компаниите могат да работят по-лесно с кадри извън градовете, където са офисите им, или дори извън страната. От друга страна обаче, важи и обратното - българските кадри могат по-лесно да работят за чуждестранни компании.

Пазарът на труда в България продължава да прегрява, такава е ситуацията и навсякъде по света и няма никакви индикации за промяна на тренда.

"Хибридният модел на работа, който имаме в момента, позволява наемането на хора, които не живеят в София и в градовете, в които имаме офиси. Това разширява трудовия пазар. От друга страна, пандемията е и предизвикателство, защото хибридният модел и дистанционната работа се прилагат в световен мащаб. Вече от България може да работиш за всяка компания по света, оставайки в родното си място и в приятелската си среда", казва Ивайло Славов от "Булпрос".

От VMware цитират данни от свое проучване през юни и юли 2020 г. сред 2850 участници в Европа, Близкия изток и Африка, според което 41% от служителите възприемат дистанционната работа като задължително условие. При по-младото поколение същият отговор достига 52%.

"Дори и след приключване на пандемията този модел на работа ще се запази и повечето компании няма да се върнат към стария начин на работа. Наблюдаваме промяна в мисленето и очакванията на служителите, а и компаниите до голяма степен се увериха, че тази гъвкавост, след като води до увеличение на продуктивността, всъщност е добра за всички. В тази нова реалност ще са важни резултатите, а не присъствието в офиса. Ще има нови концепции за работното пространство. Във VMware ще предложим избор на служителите, разбира се, в зависимост от бизнес функциите да работят от офиса, от вкъщи или да изберат хибриден модел", казва Диана Стефанова.

Христо Христов от "Атос България" казва, че "промяната беше предимно за работодателите. Показа и на най-скептичните, че отдалечената работа е възможна. Поне за нашия бизнес преминаването към хоум офис не причини особени сътресения в работата ни. Напротив, продължихме да работим на пълни обороти. За нас беше важно да дадем сигурност на служителите си, като им осигурим максимална гъвкавост в този момент, за да могат да работят пълноценно и да не се страхуват. По отношение на наемането на кадри също реорганизирахме работата си. Повечето ни процеси по подбор и наемане преминаха изцяло онлайн, което също смятам, че показа гъвкaвост спрямо кандидатите. Забелязах една тенденция, която бих се радвал да се запази, и това е, че много българи се върнаха от чужбина, за да търсят работа в България."

Изводът от разместванията и в класацията, и на пазара на труда е, че дори най-дигиталният сектор в икономиката не е застрахован при промени и сътресения в по-голям мащаб. За някои от тях кризата даде възможност за бурен растеж, докато при други свиването на бизнеса е осезаемо. И в двата случая обаче динамиката е висока, а IT секторът общо продължава с устойчивия си растеж - и като приходи, и като брой служители.