🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Строителство и имоти

Най-големите строителни компании: Държавните пътища на растежа

Ударното харчене на бюджетни средства вдига приходите в сектора, а директното възлагане без поръчка издига три държавни дружества сред големите в класацията

Боряна Янакиева

Имоти

Бюлетин на "Капитал" с мнения, данни и анализи за развитието на пазара на недвижими имоти в България и по света.

Статията е част от класацията на "Капитал" "К100: Най-големите компании в България". Достъп до пълната класация имат читателите с абонамент Капитал PRO. Вижте още за бизнес доклада.

Класацията К100 може да бъде закупена в хартиен или в електронен формат тук.

Темата накратко

Ударното харчене на бюджетни средства за пътища, жп и газова инфраструктура вдига приходите в сектора.
Директното възлагане без поръчка издига три държавни компании сред големите фирми в класацията.
Нови непознати дружества са станали любимци на властта. Едва три компании в топ 25 работят само с частни инвеститори и строят сгради.

През 2020 за пръв път Оксфордският речник на английския език предпочете да не избере дума на годината, заявявайки, че това е "година, която не може да се опише с една дума". По същото време в българския строителен бранш доскоро непопулярният модел на т.нар. in-house поръчки достигна невиждани върхове и категорично зае челно място сред най-употребяваните изрази в сектора.

Практиката работа да се превъзлага без търг през държавни дружества, като реалното строителство е скрито зад договори за доставка на материали, работна ръка и механизация, е и причината в класацията на най-големите 25 строителни компании за пръв път да се появят и три изцяло държавни дружества-касички. Това са "Автомагистрали", "Транспортно строителство и възстановяване" и "Монтажи". От отчетите на останалите компании в класацията пък ясно личи, че държавата продължава да е основен източник на средства, като с изключение на три дружества от дъното на класацията приходите на останалите се формират основно от договори с публични възложители.

Оборотът на 25-те най-големи строителни фирми се увеличава със сериозните 39% спрямо 2019 г., като достига до общата сума 3.6 млрд. лева. Това е най-растящият сектор в класацията "Капитал 100". Почти двоен е и средният ръст на печалбите - от 5.8 млн. лв. през 2019 г. до 11.2 млн. лв. през 2020 г. Има и друг своеобразен рекорд - нито едно дружество не е със загуба.

От всичко по много

Според анализ на Камарата на строителите в България (КСБ) строителната продукция за 2020 г. е 17.26 млрд. лв., като има незабележим спад от 0.3% спрямо година по-рано. Изоставането, макар и минимално, се дължи основно на сградното строителство, което формира 57% от общо произведената продукция в сектора за разглеждания период. Неговият обем през 2020 г. е намалял с 3.4% въпреки повишаването на броя на завършените и въведените през годината в експлоатация нови сгради - от 3000 през 2019 г. до 3365 през 2020 г.

За сметка на това се увеличава обемът на изградената инженерна инфраструктура с 4.2%, като от КСБ изчисляват общия й обем на 7.42 млрд. лв.

Според наскоро публикувания от Министерството на финансите анализ на капиталовите разходи, направени от държавата през 2020 г., те са били на обща стойност над 5 млрд. лева. Най-много средства - 1.7 млрд., са похарчени за пътища, следвани от разходите за сградно строителство, жп, газова и енергийна инфраструктура.

В същото време от ведомството отчитат, че за периода от началото на 2019 до април 2021 г. общата стойност на сключените договори от разпоредители с обществен ресурс е 31 млрд. лв., от които договорите без обществени поръчки, възложени именно на трите държавни дружества в класацията, са за над 8.4 млрд. лв.

Тук са и трите държавни фирми, които за малко над две години са получили без търгове огромни задачи и аванси: "Автомагистрали" - общо 5.47 млрд. лв. за "Хемус", свлачища и пътя до Видин, "Монтажи" - 754 млн. лв. (за ремонт на язовири и правителствен комплекс), и ТСВ - 440 млн. лв. за дълбаене на пристанищния канал на Варненското езеро.

Лидерът

Тазгодишният лидер в класацията - "ГБС Инфраструктурно строителство", традиционно е сред 10-те най-големи строителни дружества в страната, но за пръв път заема челната позиция. Компанията е едно от големите дружества в групата на "Главболгарстрой", което строи само инфраструктура и логично работи само по държавни поръчки. Зад високото число за миналата година стоят малко на брой, но големи проекти. През 2020 г. дружеството приключи изграждането на 17-километровия участък от магистрала "Европа" между Драгоман и Сливница на обща стойност 117 млн. лв. с ДДС, както и ремонта на част от виадуктите и тунел "Витиня" на магистрала "Хемус" като необявен официално подизпълнител на държавното "Автомагистрали". Другите два ключови обекта са 6-километровото разширение на Софийския околовръстен път от "Младост" до връзката с магистрала "Тракия" и строителството на мостовото съоръжения преди тунел "Железница" на "Струма". И двата обекта предстои да бъдат въведени в експлоатация преди края на есента на тази година. Дружеството работи и по няколко обекта в Столичната община.

Макар и за пръв път начело на класацията с това дружество, на консолидирана база групата на "Главболгарстрой" традиционно е сред трите най-големи строителни холдинга, като през миналата година има общо малко под 750 млн. лв. приходи. Другите две дружества от групата са "Главболгарстрой" и специализираното в енергийни обекти "Главболгарстрой интернешънал". Докато първото отчита лек спад в приходите, второто отчита главозамайващ ръст, като увеличава оборотите си близо 4 пъти. - от 56 млн. лв. през 2019 г. до над 276 млн. лв. през 2020 г. Зад ръста стоят няколко поръчки на държавната "Булгартрансгаз": модернизацията на компресорните станции "Петрич", "Лозенец" и "Ихтиман", строителството на нови, част от проекта "Турски поток" и подмяната на газопровод в Североизточна България. По думите на председателя на управителния съвет и съсобственик в компанията Калин Пешов близо 70% от оборота е стойността на оборудване, което компанията доставя от американските си партньори Solar Turbains, Honeywell и други. Пешов обяснява и че около 60% от приходите на третата компания от групата - "Главболгарстрой", са от частни инвеститори.

Възход и падение

И трите компании в челната тройка на класацията през 2019 г. отчитат спад на приходите. Лидерът тогава - "Трейс", сега заема 4-ото място и регистрира спад с близо 30%. През 2020 г. контролираната от Николай Михайлов група завърши няколко метростанции от третия лъч на метрото и жп отсечката Скутаре - Оризово на стойност 69 млн. лв. След трагичната катастрофа до Своге "Трейс" рядко получаваше държавни поръчки. Все пак през 2020 г. взе договор за модернизация на железопътен възел Пловдив за 89 млн. лв. и за нов жп проект в Сърбия за 60 млн. лв. Новоподписаните договори и финалните плащания по приключилите обекти явно не са били достатъчно да компенсират добрите резултати година по-рано. Компанията е и големият липсващ сред "доставчиците" на "Автомагистрали". Което показва, че поне временно е била извън строителния картел на властта.

През 2020 г. "Хидрострой" на Велико Желев пада от 2-ро на 5-о място. За сметка на това пък други две дружества, свързани с Велико Желев, също намират място в класацията и бележат приятни ръстове на оборотите и печалбите. Това са "Пътинженерингстрой-Т" и "Инфра експерт". Напълно се смалява взетата години по-рано и свързвана с Делян Пеевски "Водстрой 98" (сега ВДХ), която в апогея си беше и лидер. Сега приходите й са малко под 50 млн. лв.

Третият в миналогодишната класация - "Джи Пи груп", бележи най-сериозния спад в приходите от 45% сред всички компании в класацията. Сред водещите проекти, по които компанията работи през 2020 г., е строителството на тунел "Железница" на магистрала "Струма", пречиствателна станция в Чирпан, рекултивация на старо общинско депо за отпадъци в Долна Митрополия, част от модернизация на жп участък Елин Пелин - Костенец и строителството на хотел Hyatt Regency.

Другият чест гигант при държавните поръчки - "Грома холд" (преди "Агромах"), се развива разнопосочно. Пловдивското дружество в групата - "Европейски пътища", расте силно до 180 млн. лв., но самото "Грома холд" се свива почти наполовина и през 2020 г. приходите са едва 58 млн. лв.

Енергийни дебютанти

Една от впечатляващите премиери в топ 25 на сектора е на регистрираната в село Разбойна, община Търговище, ЕМУ на Таню Танев. Само за последните три години доскоро никому неизвестното дружество, специализирано в изграждането на обекти от електропреносната инфраструктура, заедно с близката до него "Импулс ко" е сключило над 120 договора за общо 400 млн. лв. от обществени поръчки на държавния "Електроенергиен системен оператор". Любопитен факт е, че настоящият изпълнителен директор ЕСО Ангелин Цачев е бивш служител на ЕМУ, а повечето от договорите са подписани без конкурси.

Приходите на другите три дебютанта в класацията - "Интерпром", турската "Вемак България" и "Макс Стрейчър", пък са пряко свързани с друг енергиен проект - строителството на газопровода "Турски поток". Интересен детайл е, че германската компания майка "Макс Стрейчър" в консорциум с италианската "Бонатти" беше сред основните конкуренти на "Аркад" в търга за строителството на газопровода. И "Вемак", и "Макс Стрейчър" имат феноменален марж на печалбата - поне една трета от прихода се оказва спечелено.

Белите лястовици

Все пак в топ 25 има три компании, които не работят по държавни поръчки. Това са "Маркан", "Пайп системс" и НИКМИ. При последната обаче зад отчетените обороти стои сделка с хотел "Милениум" (прехвърлен на свързано дружество), а не реални обеми от строителна дейност.

Зад добрите обороти на "Пайп системс" са няколко големи проекта със софийски адреси като Park Lane Office Center, "Болкан бизнес център" и жилищния комплекс Reina Sofia. Обемите на "Маркан" пък са основно от собствени инвестиционни проекти. През 2020 компанията обяви старт на мащабен жилищен комплекс с голф игрище край язовир "Искър" в село Горни Окол, община Самоков, като планът за инвестиция е над 100 млн. лева.

Оттук накъде

Вероятно финансовата 2021 г. ще е добра за сектора, който ще завършва вече стартирали проекти. Най-малкото защото България е в края на програмен период за евросубсидии. Но заради политическата несигурност и борбата с разпределение на поръчки на тъмно нови търгове не се задават на хоризонта.

Не е ясно и каква ще е съдбата на стотиците милиони раздадени аванси през държавните "Автомагистрали", "Транспортно строителство и възстановяване" и "Монтажи" за проекти, които са далеч от старт и отлежават в частни дружества. В строителството на сгради, нови офиси, молове и хотели едва ли ще се планират, но заради високите цени на жилищата този тип обекти ще се множат.