Ах, този бум на събития

Това разказва собственикът и управител на групата на SEG Калоян Тодоров и допълва, че това в момента се наблюдава и при тях. "Към настоящия момент отказваме директно над 20% от всички входящи запитвания, без дори да ги обработим", дава красноречив пример Тодоров. И тук визира не само техния бизнес, но на всичките им колеги в бранша.

"По време на пандемията всички се бяхме заели с нелеката задача да оцелеем и да съхраним бизнеса си, молехме се кошмарът да свърши възможно по-скоро и отново да правим събития на живо, а сега си казваме "Внимавай какво си пожелаваш", в последните 6 месеца всички колеги в бранша сме затрупани от заявки за провеждане на събития", допълва го другият собственик и управител на SEG, Невена Тодорова.

Постпандемичната липса на ресурси за събития на живо

"Със сигурност през следващите години ще се увеличат още повече логистичните услуги, трудът и материалите за изпълнение на събитията и ще се стигне дотам, че част от събитията нямат да имат бюджети да се случват на живо и ще преминат в онлайн среда", прогнозира Калоян Тодоров.

И Калоян Тодоров като всички работодатели след пандемията си задава въпроса "Къде отидоха хората", който за събитийната индустрия е доста болезнен. И подчертава, че проблемът с липсата на квалифициран персонал след ковид не е само местен, а световен феномен. Известна част от специалистите в бранша продължават да реализират професията си на по-високоплатени места като Западна Европа, Катар, Дубай, САЩ.

Но освен липсата на хора липсва и оборудване, а за производството и доставката му се чака с месеци. Негативен ефект от пандемията е, че много фирми са продали част от оборудването си на безценица, а тези, които не са, просто са спрели да купуват ново. Сега обаче всички в бранша дружно сме се втурнали да купуваме ново оборудване, за да задоволят огромното търсене, разказват от SEG.

Невена Тодорова разказва как малко след пандемията първите клиенти са очаквали събитията на живо да се случват при много по-ниски цени. "За тяхна изненада или шок те получиха коренно различна обратна връзка от изпълнителите на физически събития и тя е, че ако искаш да провеждаш събитие на живо, трябва да подсигуриш много повече ресурс от преди, защото просто не излиза сметката - след ковид поскъпнаха трудът, логистиката, материалите, електроенергията, продуктите, тоест почти всичко", споделя Тодорова. А и липсата на кадри води до постоянен ценови растеж на услугите, и то най-вече на тези, свързани с много труд - изграждане на декори, сцени, монтаж на оборудване, дизайн, измисляне на концепции и други.

"Сериозните фирми в бранша за съжаление също намалиха ресурсната си обезпеченост и сега трудно посрещат по-голямото търсене. Ефектът от това е, че много събития не могат да се проведат на живо, защото просто липсва ресурс за тяхното обезпечаване. За тях остава опцията да се проведат онлайн, да се отложат занапред или да бъдат изцяло отменени", подчертава Калоян Тодоров.

Как вирусът провокира развитието на индустрията

"Именно заради ковид ние преоткрихме нови видове услуги, които преди това не бяха популярни или изобщо не съществуваха в нашия бранш. Това са виртуалните събития като цяло, а в частност - виртуални сцени, зелени студия, виртуални изложения, виртуални платформи, виртуални партита, виртуални гласувания, многоезични виртуални преводи, стрийминг платформи, мултиформатни конферентни срещи - всичко това са малко или много нови услуги и макар да ги е имало и преди, през 2020 г. избухнаха с невиждани размери", разказва Невена Тодорова. По техни изчисления нашествието на вируса добавя над 20% нови продукти и услуги, докато преди него процентите на новостите са били едва 2-3% годишно.

Друга положителна тенденция е, че се е отворил пазар за много нискобюджетни събития, които вече могат да се случват лесно във виртуална среда - нещо, което е било невъзможно преди пандемията. Добър постпандемичен аспект е, че клиентите вече са много по-образовани в онлайн средата.

"Технологиите ще продължат да се развиват и скоро много от визуалните елементи, които виждаме във фантастичните филми, ще започнат да се използват в ежедневието ни. По правило това ще се случи първо в залите за специални събития и на изложенията", смята Калоян Тодоров. Според него тази индустрия ще продължава да търси и разработва механизация и роботизация, която да замести част от тежките физически процеси по време на монтажа и демонтажа на събития. Мисли се усилено и в посока пестене на енергия, както и за многократно използване на материалите.

Прогнозата на Калоян Тодоров е, че след първоначалния отлив от виртуални събития, които са отстъпили място на физическите, ще има обратна тенденция и двата вида прояви ще съжителстват заедно. И подчертава дебело, че за последните две-три години събитийната индустрия се е развила повече, отколкото за последните 20 години.

Посоката - към периферията на събитията

По западен образец SEG решава да инвестира повече в периферията на събитията, отколкото в техния център. Обновява и усвоява изцяло всички пространства, с които разполага извън основните зали за събития. Изгражда много перманентни зони, които позволяват много по-голям нетуъркинг за участниците като възможност за провеждане на така наречените минисъбития в събитията. "Последните проучвания показват, че за тези, които посещават събития на живо от всякакво естество, нетуъркингът и възможността да се срещат с хора, да обменят идеи, да си изберат какво да слушат и какво да пропуснат са точно толкова важни, колкото самото посещение на конферентната част. Затова вече почти няма събитие без изложение или без предоставена възможност на спонсорите да си направят презентация, да си обособят зона или workshop", разказва Невена Тодорова.

Виртуалният сегмент е намалял рязко в постковид реалността, но все още много организатори запазват частична виртуализация на събитията си, било то за да включват лектори онлайн, да осигуряват допълнителна онлайн аудитория за проявата или за да добавят някаква виртуална реалност като добавена стойност за гледащите онлайн.

Невена Тодорова допълва, че през последните месеци са се появили няколко нови локации в София, отделно се строят и няколко големи хотела в страната със собствени конферентни центрове, невиждани по мащаба си до момента.

И тя е оптимист, тъй като събитийният бизнес за пореден път е показал, че може да възкръсне като птицата феникс - не го плашат пандемии, войни, рецесии. Просто хората имат нужда да се виждат и да общуват помежду си, затова тази индустрия ще става все по-силна. Според нея настоящите проблеми най-вероятно ще доведат до по-малък брой, но по-скъпо платени събития.

Връщане към растежа

"Трусът в цялата събитийна индустрия беше изключително силен, но истината е, че той ни направи много по-адаптивни и много по-внимателни. Честите промени по време на пандемията и предпазливостта на аудитория и организатори доведоха до необходимостта от много по-голяма гъвкавост както от страна на организаторите, така и от страна на локациите за събития", разказва Йоан Младенов, заместник-управител "Събития и MICE" на "Интер експо център".

Новост, която наблюдават в последно време, е съвместната организация на събития от различни компании, както и голям брой партньорства за различните проекти. Младенов подчертава огромната роля на екипната работа, за да се преодолее острата липса на кадри от страна на обслужващия събитията бизнес.

В "Интер експо център" се усеща силно завръщане на събитията от всякакъв формат, като превес определено имат тези на живо и хибридните. Само за октомври има 100% ръст при конферентните събития спрямо същия месец на миналата година. Броят на събитията вече е еквивалентен на броя за същия месец през 2019 г., когато събитийната индустрия разцъфтява. При международните изложения има 50% ръст в сравнение с 2021 г., като един от форматите е изцяло нов - "Интер дрон експо". Забелязва се обаче насищане в някои тематики като eCommerce, IT и по актуалните "зелени" въпроси.

"Конкуренцията между организаторите, най-вече за вниманието на публиката, която и без това не е голяма, не е новост, но е новина, че въпреки пандемията конкуренцията при локациите се увеличи обратно на очакваното и това допълнително обостря проблема с необходимостта от персонал, и то квалифициран, защото голяма част от компетентните кадри или смениха попрището си, или заминаха да работят извън България. Така изпадаме в казус, при който има събития, но човешкия ресурс за обслужването им го няма", споделя Младенов.

Ребусът: цена - качество - удовлетвореност

Според него предпочитанията на организаторите по-скоро не са се променили - те все още желаят събитията си предимно на живо в зала и в пълен капацитет. И дава за пример световните проучвания - според WebEx Report за май 2022 г. едва 8.2% от организаторите планират 75 до 100% от събитията им да се случат изключително онлайн. "Въпреки предпочитанията обаче необходимостта е друга. Публиката някак свикна да има опцията да се включи дистанционно, ето защо организаторите често пъти планират хибридни събития", разказва Младенов. Според цитираното проучване в световен мащаб положението е сходно и по негови данни 43.8% от респондентите му планират една четвърт от събитията си в хибриден формат, а 27.9% - до половината от всички организирани мероприятия. От гледна точка измеримост на успеха на отделните проекти все още удовлетвореността на публиката е на първо място, като, разбира се, се търси и обратната връзка на партньори, спонсори и лектори.

"Политическите и икономическите сътресения, последвали пандемията, доведоха до значително поскъпване на много пера, а в допълнение на немалък процент организатори им се налага да работят с по-малък бюджет от преди. Това води до изключително сложен ребус цена - качество - удовлетвореност, който на организаторите ежедневно им се налага да решават. Въпреки това все още нивото на събитията е високо, просто работата е много повече и в намален състав", подчертава Младенов. И добавя, че откъм програма също има промени - аудиторията е наложила събитията да бъдат по-кратки, по 4 или 6 часа, а не познатите преди пандемията 8-9 часа. И това от своя страна налага по-концентрирано съдържание, без излишен пълнеж, което задължително трябва да бъде с висока добавена стойност. Правилото за активните месеци в календара все повече се възвръща и лятото отстъпва пред пролетно-есенните периоди. Юни обаче вероятно ще се присъедини трайно към традиционните месеци за събития. От гледна точка на събитиен маркетинг все още се планира комуникация основно онлайн, като определено превес имат социалните мрежи.