🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Все повече клиенти и производители ни търсят за PPA

Юри Катанов, изпълнителен директор на "КЕР Токи Пауър" и член на съвета на директорите на Solarpro Holding

Юри Катанов, изпълнителен директор на "КЕР Токи Пауър" и член на съвета на директорите на Solarpro Holding
Юри Катанов, изпълнителен директор на "КЕР Токи Пауър" и член на съвета на директорите на Solarpro Holding
Юри Катанов, изпълнителен директор на "КЕР Токи Пауър" и член на съвета на директорите на Solarpro Holding
Юри Катанов, изпълнителен директор на "КЕР Токи Пауър" и член на съвета на директорите на Solarpro Holding

След безпрецедентната за енергийния сектор 2022 г. от началото на тази година вече има отчетлив бум на ВЕИ и интереса към тях. Какви са вашите наблюдения от пазара и какво движи реално "зелената" революция сега?

Като търговец на електроенергия още от началото на миналата година наблюдаваме значителен ръст на инвестициите във ВЕИ централи и нарастващ интерес към продажбата на чиста енергия. "Зелената" революция се движи от различни фактори, но в крайна сметка се свежда до нарастващото в световен мащаб осъзнаване на необходимостта от борба с изменението на климата и намаляване на въглеродните емисии. Това води до по-голям акцент върху възобновяемите източници като устойчива и екологична алтернатива на традиционните изкопаеми горива както от страна на регулаторните институции, така и от инвеститорите. Освен това напредъкът в технологиите и намаляващите разходи за изграждане на инфраструктура за възобновяема енергия направиха икономически по-жизнеспособно за бизнеса и физическите лица да инвестират в собствени ВЕИ централи.

В България вече има немалко корпоративни потребители, които осъзнават и търсят ползите от зелената енергия и особено от нови, несубсидирани ВЕИ мощности. Нерядко това е заради инициативи и политики, възприемани на ниво "централа" за мултинационалните или международни компании, но има случаи и на локални инвеститори, които искат както да са част от положителното движение за опазване на околната среда, така и да хеджират дългосрочно, дори и частично, своите разходи за електроенергия.

Интересно е, че докато преди от зелена електроенергия се интересуваха само големите консуматори, сега почти всеки бизнес говори за това. Как си го обяснявате?

- Промяната в интереса към зелена електроенергия не само от големите потребители, но и от почти всеки бизнес според нас се дължи на няколко основни тенденции. Първо, има нарастващо признаване на корпоративната социална отговорност и значението на устойчивите практики. Бизнесът осъзнава, че възприемането на възобновяема енергия не само помага за намаляването на фирмения въглероден отпечатък, но също така подобрява имиджа на марката и привлича клиенти, които са съзнателни за околната среда. Освен това правителствените стимули и разпоредби, насочени към насърчаване на възобновяемата енергия, направиха по-привлекателен за бизнеса прехода към зелена електроенергия. Не на последно място, все повече хора, собственици дори на най-малки фирми, вече имат лична мотивация и ангажираност към опазването на околната среда и прехвърлят тази ценност и в управлението на бизнесите, които управляват.

Реализацията на проектите обаче все още като че ли буксува в административни спънки.

- Вярно е, че изпълнението на проекти за възобновяема енергия може да бъде възпрепятствано от административните процедури. Това включва сложни процеси за издаване на разрешителни, регулаторни забавяния и неясноти около обезпечаването на финансирането. Такива проблеми често възникват поради сравнително новия и развиващ се характер на технологиите за възобновяема енергия и необходимостта от подходящи рамки за подпомагане на тяхното развитие. Важно е заинтересованите страни, включително правителството и участниците в индустрията, да си сътрудничат и да се рационализират административните процеси, за да се осигури нужният фокус на инвеститорите в реалното изпълнение на проектите за възобновяема енергия. Значителното развитие на технологиите, комбинирано с продължаващата подкрепа за тях от страна на ЕС, практически изведе ВЕИ на водеща позиция в ценовата конкуренция при доставките на електроенергия. Още през 2020 г. Международната енергийна агенция (IEA) официално обяви, че соларната енергия е вече най-евтиният източник на енергия, с който човечеството разполага. Същевременно в България капацитетът на фотоволтаичните централи през 2022 се е увеличил с почти 40% спрямо 2021. Залогът е, че това не е просто временно явление, а дългогодишна закономерност, подкрепена от натрупаното през годините поевтиняване на компонентите за ВЕИ генераторите.

Каква всъщност е ролята на държавата в енергийната трансформация и декарбонизацията? Очаквате ли проектите в плана за възстановяване за нови соларни централи и батерии да бъдат изпълнени?

- Държавата играе решаваща роля за скоростта на енергийната трансформация и декарбонизацията. Правителствата могат да осигурят политическа подкрепа, да създадат регулаторни рамки и да предложат финансови стимули за насърчаване на развитието и приемането на възобновяеми енергийни източници. Проектите, очертани в плана за възстановяване, за нови слънчеви централи и батерии демонстрират ангажимента на държавата към енергийна трансформация в България. Въпреки че в процеса на изпълнение може да възникнат предизвикателства, ние оставаме оптимисти, че тези проекти ще бъдат изпълнени достатъчно скоро, допринасяйки за растежа на ВЕИ индустрията в България.

Многото нови ВЕИ обаче променят пазарните цени на електроенергията и вече виждаме нулеви стойности в следобедните часове. Това е добре за потребителите, но е пагубно за инвеститорите. Какъв е изходът от тази ситуация?

- Нарастващият брой ВЕИ централи на пазара може да доведе до промени в пазарните цени на електроенергията, включително периоди на нулеви или дори отрицателни цени по време на високо производство на възобновяема енергия. Въпреки че това е от полза за потребителите, тъй като намалява разходите им за електроенергия, то наистина създава сериозни предизвикателства за инвеститорите. За справяне с тази ситуация е важно да се диверсифицират инвестиционните портфейли и да се проучат иновативни бизнес модели като решения за съхранение на енергия, програми за отговор на търсенето и дългосрочни договори за продажба на енергия (PPA). Чрез адаптиране към динамиката на пазара и използване на нововъзникващи технологии инвеститорите могат да намерят възможности за смекчаване на рисковете и оптимизиране на възвръщаемостта на развиващия се енергиен пазар.

Защо обаче в България има все още много малко PPA (дългосрочни договори)?

- Ограниченият брой на дългосрочните договори в България се дължи на няколко специфики. PPA е нов продукт и след волативността чак сега ставаме свидетели на нарастващ интерес както от производителите на възобновяема енергия, така и от потребителите, тъй като техните нужди и очаквания започват да съвпадат. С развитието на сектора и придобиване на увереност от заинтересованите страни е време производителите и потребителите да помислят в дългосрочен план и да проучат ползите от сключването на PPA споразумения с търговец като нас. Очакваме възходяща тенденция в споразуменията за PPA, което от своя страна води до по-стабилен и устойчив пазар на възобновяема енергия в страната.

Каква е прогнозата ви за електроенергийния пазар до края на тази година и през 2024?

- След тези турбулентни години прогнозирането на пазара на електроенергия остава сложна задача. Сигурно е, че енергийната трансформация ще продължи, но с какви темпове и как ще се отразява това на цените на електроенергията все още е трудно да се предвиди. Преходът може да доведе до допълнителни колебания в цените на електроенергията, особено през периоди на високо производство на енергия от възобновяеми източници, които засега остават по-сложни за управление и балансиране. От съществено значение е колко бързо участниците на пазара ще се адаптират към настъпващите промени. Ние вярваме, че преходът ще е значително по-лесен и ползите от него ще се усетят по-скоро от онези, които побързат да се възползват от възможностите на новите технологии и приложат иновативни енергийни стратегии.

А за българската енергетика като цяло?

- Преходът към децентрализирана, дигитализирана енергийна система представя както предизвикателства, така и възможности. Това изисква тясно сътрудничество между правителството, участниците в индустрията и заинтересованите страни за справяне с административните пречки, установяване на подкрепящи политики и разпоредби и насърчаване на иновациите. С правилните стратегии и инвестиции България има всички предпоставки да се превърне в енергиен лидер в региона.