Какво означава Законът на ЕС за нулевото потребление за китайските ВЕИ фирми

• ООН: Светът има по-малко от десетилетие, за да избегне климатично бедствие
• Енергийната криза доведе до рекордно потребление на въглища

Европейските анализатори също са на мнение, че актът не би трябвало да окаже съществено въздействие върху китайските фирми, но посочват различни причини. Някои от тях смятат, че целта му е да осигури по-добра политическа среда за индустрията на чистите технологии в ЕС. Други отбелязват, че поставената цел до 2030 г. поне 40% от чистите технологии в Европа да се произвеждат в съюза, е с "неясна" формулировка.

Но може би най-важното е, че предложеният акт не би трябвало да засегне китайските компании, тъй като не изисква от производителите на чисти технологии да се снабдяват с определено количество компоненти от местни доставчици.

Част от по-широк зелен план

Net Zero Industry Act - наред с предложения Закон за критичните суровини, е част от много по-широк план, наречен "Индустриален план за зелена сделка". Той се счита за отговора на ЕС на Закона за намаляване на инфлацията, който има за цел да увеличи производствения капацитет на САЩ за чисти технологии чрез субсидии в размер на 369 млрд. Американският закон, който беше приет през август миналата година, предизвика опасения, че компаниите ще напуснат Европа, за да открият свои поделения отвъд Атлантика.

Но отговорът на ЕС се различава от американския подход, при който субсидиите са много, тъй като се фокусира върху административната подкрепа, като например намаляване на бюрокрацията за зелените индустрии.

Това се дължи на факта, че Европа е по-сложна по своята същност и предоставянето на субсидии обикновено не е мярка, която политиците на ниво ЕС могат да предприемат, заяви Домиен Вангенехтен, старши политически съветник в тинк-танка E3G. Освен това ЕС разполага с "доста ограничен бюджет". Ето защо Европейската комисия се опитва да "предостави пространство" на държавите от съюза сами да предлагат субсидии и данъчни стимули, казва Вангенехтен.

Малко преди да бъде предложен законът, Брюксел разхлаби някои правила за това как държавите от ЕС могат да предоставят помощи на компаниите. Според Вангенехтен временната рамка дава на страните "възможности да предоставят по-голяма подкрепа" за производството на зелени технологии до края на 2025 г. Държавите ще могат да предоставят данъчни облекчения, както и да изравнят субсидиите, които проектите биха могли да получат от страни извън ЕС.

Но рамката съдържа и предпазни механизми. Например страните членки трябва да докажат, че субсидиите само ще направят проекта конкурентоспособен, а няма да "доведат до неочаквани печалби".

"Зависимостта ни от руския газ ни е научила на редица уроци. Нека не заменяме тази зависимост с разчитане на други за производството на соларни панели и други технологии, на които разчитаме."

Тиери Бретон, еврокомисар за вътрешния пазар

Според адвокатската кантора White & Case държавите трябва да докажат, че чуждестранните субсидии биха довели до излизане на даден проект извън територията на ЕС и че помощта им няма да накара компаниите да се преместят от една европейска държава в друга.

Облекчаването на правилата за държавните помощи е равносилно на това, че ЕС "засилва надпреварата си със САЩ в областта на зелените субсидии", обобщава Guardian.

Как ще работи законът

Крайъгълният камък на Net Zero Industry Act са осем технологии с нулево нетно потребление, определени като "стратегически". Сред тях са слънчевата енергия, вятърната енергия, батериите и улавянето и съхранението на въглероден диоксид. Ядрената енергетика не е включена в списъка.

Законът определя водещ критерий за стратегическите технологии. До 2030 г. производственият капацитет на ЕС за всяка от тях трябва да се доближи до или да достигне "поне 40%" от годишните нужди на блока от внедряване.

Предстоят обаче редица действия. Например законът предвижда да намали административната тежест и да опрости процесите на издаване на разрешения за проекти - въпроси, които ограничават растежа на някои отрасли в Европа, като например вятърната енергия.

"Голяма част от процесите по издаване на разрешителни се извършват на местно ниво. Те не са непременно супердигитализирани, обяснява Пиер Тардьо, главен директор по политиките в браншовата асоциация WindEurope. Въпреки че хората искат повече вятърна енергия, преминаването през тази бюрокрация отнема твърде много време."

Законът също така изисква от публичните органи да вземат предвид критериите за устойчивост, а не само разходите, при възлагането на поръчки и класирането на офертите. Сега той ще продължи да се обсъжда от Европейската комисия, европарламента и Европейския съвет.

Реалистично ли е европейското производство

През 2021 г. Китай е най-големият вносител в ЕС на вятърни турбини и соларни панели. Блокът е особено зависим от китайските слънчеви панели. Статистическите данни показват, че през 2021 г. той е внесъл соларни панели на стойност почти 10 млрд. евро, от които 89% са били от Китай.

Но представители от сектора в Китай смятат, че ЕС си е поставил много висока цел за развитие на местните производствени вериги, особено като се има предвид натискът върху съюза да постигне целите си в областта на климата и енергетиката.

ЕС се стреми до 2030 г. "поне 32%" от общото му потребление на енергия да се осигурява от възобновяеми източници и се стреми да увеличи този дял до "поне 40%". Като цяло той планира да намали емисиите си на парникови газове с "поне 55%" до 2030 г. в сравнение с нивата от 1990 г.

Старши директор на китайска фирма за соларни панели заявява пред China Dialogue, че не смятат, че законът ще засегне "толкова много" китайските производители на соларни панели.

Една от причините за това е, че фирмите, занимаващи се с възобновяеми енергийни източници, се стремят да си осигурят пазари в останалата част на света като Близкия изток, Централна Азия и Източна Европа в подготовка за евентуални търговски мерки, предприети от ЕС или САЩ.

По данни на Международната агенция по енергетика Китай има пазарен дял над 80% във всички основни етапи на производството на слънчеви панели в световен мащаб.

Източник от сектора твърди, че за ЕС ще бъде "много трудно" да изгради изцяло вътрешна производствена верига за соларни панели поради сегашната си голяма зависимост от китайските фирми и високите производствени разходи. "Дори и да успеят да я изградят, крайните продукти ще бъдат много скъпи."

Друга причина е, че законът е предложен, за да "предотврати преместването на европейската индустрия за чиста енергия в САЩ", а не за да блокира китайските компании. Освен това блокът "може да не успее да постигне целите си за инсталиране на чиста енергия до 2030 г.", ако иска да разчита на местно производство на всички етапи.

ЕС има за цел да въведе в експлоатация почти 600 гигавата (GW) фотоволтаични мощности до 2030 г., което е утрояване на капацитета в сравнение с края на 2022 г.

Европейските компании може да успеят да изградят капацитет за някои междинни елементи на соларни панели, като например клетки и модули, но ще им бъде трудно да развият производството нагоре по веригата. Например производството на полисилиций изисква голямо количество електроенергия, "но електроенергията в Европа все още е скъпа".

Необходими са допълнителни действия

Вятърната индустрия представя различна картина - по данни на Европейската комисия в момента 85% от търсенето в ЕС се задоволява от производството в ЕС. Но в тези данни може да са включени някои вятърни турбини, произведени в Китай за европейски фирми.

Данните на Китайската асоциация за вятърна енергия показват, че повече от две трети от световните вятърни турбини се произвеждат в Китай, включително и тези, които се правят за чуждестранни марки. Например повече от половината от глобалните поръчки на Vestas - датският производител на вятърни турбини, притежаващ най-голям дял на световния пазар през 2021 г. - се доставят от производствените бази на компанията в Китай според китайската асоциация.

Според Тардьо от WindEurope ЕС ще се нуждае от 440 GW нова вятърна мощност до 2030 г., което е удвояване на сегашния капацитет, за да постигне целта си за намаляване на емисиите.

Гу Лимин, старши директор в Envision Energy, голям китайски производител на вятърни турбини, заяви, че очаква законът да има "не много голямо" въздействие върху китайските производители на турбини "за момента", тъй като ЕС засега не е "ключов" пазар за китайските фирми за вятърни турбини.

Но той изтъкна необходимостта от финансови стимули, за да може производството в ЕС действително да се осъществи. "В дългосрочен план това ще трябва да зависи от това дали държавите от ЕС ще предприемат допълнителни действия в полза на местните производители, като например големи субсидии, казва Гу. Без това ще бъде трудно производството да се върне в ЕС."

Мненията на анализаторите, фокусирани върху Китай, са сходни. "Поставянето на свръхамбициозни цели винаги е лесната част, обяснява Косимо Рийс, анализатор на възобновяемата енергия в базираната в Пекин консултантска компания Trivium China. Дали обаче ЕС може да успее да изгради едновременно цели вериги за доставки и производствен капацитет в толкова много отрасли... предстои да разберем."

Рийс добавя, че ще бъде много интересно как ЕС планира да отговори на китайските компании, които искат да открият заводи в блока.

Вижданията от Европа

Европейските експерти, до които се е допитал China Dialogue, не предвиждат актът да окаже съществено въздействие върху китайските фирми. Те също така смятат, че китайските компании трябва да могат да създават производствени бази в Европа и в бъдеще.

"Вероятно ще ги посрещнем с отворени обятия", казва Вангенехтен от E3G.

Експертите обаче се разминават в мненията си относно последиците от предложените мерки, особено относно референтната стойност от 40%. Вангенехтен определи този процент като "амбициозна цел" на ЕС - а не като изискване - за да се гарантира достъпът на блока до тези чисти технологии в случай на извънредни ситуации в световен мащаб и геополитическо напрежение. Според него в общи линии тя се отнася до "всички аспекти на производството на тези критични и стратегически чисти технологии".

"Това е цел от 40% например за това колко вятърни турбини ще бъдат инсталирани в Европа, но [става въпрос] и за всеки малък компонент, за всеки магнит, който се произвежда и който ще влезе в тази вятърна турбина", казва Вангенехтен, като добавя, че след няколко години могат да бъдат направени корекции, ако някоя от технологиите не е на път да постигне референтната стойност.

Игнасио Аронис Веласко, изследовател по въпросите на търговията и климата в E3G, тълкува акта по-скоро като сигнал за действие от страна на ЕС, отколкото като заплаха за китайския износ.

"Китайските компании няма да загубят достъпа си до пазара на ЕС. Те няма да загубят достъп до възможностите да продават продуктите си на компании, които монтират слънчеви панели", предвижда Веласко.

"Разликата ще бъде в това, че сега има ясен сигнал, че Европа също участва в надпреварата за производство на чисти технологии и че ще внесе свои собствени инструменти в надпреварата."

Но някои експерти смятат, че критерият за местно производство може да се възприеме като "субсидии, нарушаващи търговията", които са забранени от Световната търговска организация. Роберта Пиерфедеричи от London School of Economics (LSE) в Обединеното кралство е една от тях.

Пиерфедеричи работи като анализатор на политиката в Изследователския институт по изменение на климата и околна среда "Грантъм" към LSE. Тя заяви, че подобно на Закона за намаляване на инфлацията, актът на ЕС "може да изиграе мощна роля" за стимулиране на иновациите в частния сектор, но перспективата за държавни субсидии "може да предизвика напрежение в световната търговия".

Въпреки това Пиерфедеричи очаква конкуренцията между ЕС и САЩ за субсидии да "ускори развитието и разпространението на зелените технологии в Китай, както и в други страни", тъй като може да насърчи иновациите и да генерира "преливане на знания". Тя също така предвижда, че конкуренцията между САЩ, ЕС и Китай може да доведе до намаляване на разходите за зелени технологии в дългосрочен план и по този начин да допринесе за постигането на глобалните цели в областта на климата.

Други експерти са по-критични. Базираният в Брюксел тинк-танк Bruegel изрази загриженост от "протекционизъм", след като проект на акта изтече преди публикуването на окончателното предложение.

Райнхилде Вьогелерс е професор в KU Leuven в Белгия и старши сътрудник в Bruegel и базирания в САЩ Институт за международна икономика Peterson. Вьогелерс е "доста разочарована" от предложения акт, тъй като текстът рисува "неясна картина". Според нея актът, особено референтната стойност 40%, оставя "много неясноти". "Дали това е нещо, което те просто ще наблюдават и ще видят докъде ще стигнем? Или ако целта не бъде постигната, това ще доведе ли до по-голяма подкрепа", задава въпрос тя.

"Това, което определено означава за Китай, е, че пазарът [на ЕС] не е затворен. Това просто означава, че [продуктите] трябва да се произвеждат на местно ниво." Компаниите от Китай все пак трябва да могат да откриват заводи в ЕС, добави Вьогелерс. "В това отношение тя не е напълно протекционистична."