Идва ли евтиният зелен водород

По-голямо ВЕИ производство означава и по-ниски цени на водорода. За България обаче картината е по-различна

Темата накратко
  • Инвестициите в чиста енергия са на път да изместят тези в петрола и да променят сектора.
  • Това означава още повече реализирани и съответно успешни соларни проекти.
  • Ръстът на ВЕИ производството може да доведе до трайно намаление на цените на зеления водород.

Когато през май от пресофиса на Международната агенция по енергетика (МАЕ), базирана в Париж, изпращат до медиите поредната си прогноза, много от ресорните експерти са заинтригувани. Разчетите показват, че инвестициите в соларна енергия за първи път ще надхвърлят тези в производството на петрол. Счита се, че соларните паркове ще привлекат 382 млрд. долара, което е с около 11 млрд. повече от петрола. Като цяло общите вложения в енергийни източници т.г. ще надминат 2.8 трлн. долара, като 1.7 трлн. от тях ще бъдат насочени именно към чистата енергия.

Прогнозата на МАЕ, в която членуват 28 държави, всъщност показва, че трансформацията на сектора не само отдавна е започнала, а даже вече успява да промени световния енергиен ред. Клише, в което са убедени мнозина. А доказателствата вече са налице - за първи път през изминалата зима ВЕИ са генерирали повече енергия от изкопаемите горива. Макар и с малко, разликата е налице - ВЕИ са произвели 40% от електроенергията в ЕС в периода октомври 2022 - март 2023 г., а изкопаемите горива - 37%, показва анализ на енергийния тръст Ember.

"Скритият" фактор

Като цяло интересът към чистата енергия се дължи както на възстановяването на икономическия растеж след пандемията, така и на трусовете в енергийните цени и сигурността на сектора на фона на войната в Украйна. Има обаче и нещо друго - цената на чистата енергия става все по-ниска, а това се отбелязва и от изпълнителния директор на агенцията Фатих Бирол - турски икономист и енергиен експерт, който ръководи МАЕ от есента на 2015 г. Всичко това дава шанс за още нещо.

Многобройните и успешни ВЕИ проекти наред с мегасъоръженията в етап "подготовка" дават шанс за реално поевтиняване на зеления водород, който се произвежда при електролиза на водата, за която обаче е нужна електроенергия. Именно водородът, произвеждан от ВЕИ ток, се смята за въглеродно неутрален и в абсолютен унисон с плановете за опазване на околната среда в близко бъдеще.

Водородът като батерия

Макар че според много експерти ВЕИ все още не могат да произвеждат индустриални количества водород, големите проекти могат да бъдат използвани за друго. Например производството на зелен водород от ВЕИ е един от начините за "съхранение" на енергията, чието производство иначе е твърде непостоянно заради слънцегреенето и вятъра.

Цената на самия водород обаче остава сравнително висока. По изчисления на Европейската комисия от 2021 г. производството на зеления водород се движи в диапазона 2.50 - 5.50 евро на килограм, а на синия (получен от природен газ чрез улавянето и съхранението на въглеродния диоксид) - около 2 евро на килограм. Водородът от изкопаеми горива пък се произвежда при цена от 1.50 евро за килограм, което го прави атрактивен, но не и екологичен.

Ситуацията в момента вероятно вече е по-различна, но въпреки това според експертите на "За Земята" основният проблем е в липсата на борсова цена на водорода (по подобие на газа и петрола). Без такава цена който и да било голям проект трудно ще получи FID (Final Investment decision), освен ако не е сериозно подкрепен от държавата или рискови фондове. Именно затова следващите 2-3 години ще бъдат изключително хаотични по отношение на търговията на водорода, смятат експертите.

Ами България?

Според инженера и енергиен експерт Симеон Белорешки е важно да се зададе въпросът дали има реалистичен потенциал и капацитет в България да се произвежда зелен водород. За такъв са необходими вода и много ток от възобновяеми енергийни източници.

"Простият отговор е, че България има огромен потенциал за производството на зелен водород, тъй като притежава огромен воден ресурс - Черно море, а в страната има и достатъчно слънце - това са и двата най-важни компонента за производството на зелен водород. В момента все още няма капацитет, но той все пак може да се изгради с времето. Или с други думи - България теоретично има реалистичен потенциал да задоволи всичките си енергийни нужди", заявява той в свой анализ по темата.

На практика обаче нещата стоят малко по-различно. България трябва да прецени кои сектори от икономиката иска да модернизира, така че те да използват водород, както и има ли по-евтини алтернативи. Важно е и да се уточни доколко държавата трябва да субсидира подобен процес, както и защо трябва да го прави, пише още Белорешки. Може би най-важният въпрос е свързан с това колко време ще трае този преход и с какъв ресурс от експерти, инфраструктура и законодателство разполага страната ни. Тук влиза и въпросът за цената на крайния продукт.

Според експерта липсата на реален пазар за зелен водород, като неговото бързо налагане ще доведе до непазарност и съответно до обвързаност с правителствата и държавната администрация - като България е особено уязвима тук. Освен това трябва да се приоритизират само онези приложения на водорода, които ще осигурят максимален резултат както по отношение намаляване на емисиите, така и по отношение намаляване на енергийната зависимост (включително към външни и недемократични режими).

Рисковете и цената

За да е икономически изгодно да се произвежда зелен водород, трябва да има достатъчно моменти с излишък на евтина електрическа енергия - при такива моменти сега цените на тока стигат нулеви стойности, а се очаква дори да има и отрицателни цени в бъдеще при пренасищането на пазара с ВЕИ. Затова трябва много енергия през деня (основно от слънце) и съответното количество електроенергия за през нощта - от вятър, биомаса, вода, геотермална енергия. Множеството регулации обаче, свързани с новите ВЕИ проекти, донякъде спъват този процес и го правят по-сложен и скъп.

Цената на зеления водород в световен мащаб вероятно ще намалява и това се дължи на множеството успешни ВЕИ проекти и очакванията за още по-мащабното разгръщане на техния потенциал през следващите години. Колкото до България - въпреки плановете за развитие на този сектор засега производството на водород, а и цената му остават твърде далеч от енергийната реалност и масовото потребление - от бизнеса или от домакинствата.