ПроКредит Банк и пътят към зелената икономика
Константин Киров - ръководител на отдел "Опазване на околната среда и зелени проекти" в ПроКредит Банк
Съдържание от ПроКредит Банк
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Прекарва голяма част от детството си в Латвия, където развива своята връзка с природата и я припознава като тема, в чието поле иска да навлезе. Константин Киров е ръководител на отдел "Опазване на околната среда и зелени проекти" в ПроКредит Банк от 2019 г. Още в първите седмици от постъпването си на работа преди девет години той минава през обучения, ориентирани към начините, чрез които една банкова институция има влияние върху околната среда.
"Ние имаме инфраструктура, за която се грижим и чрез която следим отпечатъка си върху околната среда, но най-голямо влияние имаме чрез бизнесите, които подкрепяме и финансираме", разказва Константин Киров.
Сертификат за нулеви емисии
Той споделя, че банката целенасочено започва да предоставя услугите си през дигитални канали още през 2015 г., с което пести нуждата от много на брой офиси и чести посещения от клиенти. А преди три години най-голямата сграда на ПроКредит Банк получава сертификат за нулеви емисии EDGE Zero Carbon. Това означава 40% повече енергийна ефективност спрямо средната за българския пазар. Емисиите, които в банката не успяват да доведат до нула, се компенсират чрез спестени по други проекти, подкрепени от банката, като например пречиствателната станция "Кубратово" до София.
Електромобили
Освен съхранената енергия чрез офисите ПроКредит Банк влага средства в първите 10 електромобила през 2015 г., за които Константин Киров коментира: "Използваме ги ежедневно за по-голяма част от пътуванията ни. Много от клиентите ни са или в градовете, или много близко до тях и с електромобилите много лесно стигаме до техните офиси."
Към днешна дата автопаркът на кредитната институция е с 60% електрифицирани коли, което включва и плъгин хибриди. С времето се усещат положителни ефекти от зелените решения, взети отрано, и разходът за гориво пада значително, а клиентите на банката се убеждават, че това е технология, която е приложима и в България.
Фотоволтаици
Със следващото си решение за инсталиране на фотоволтаици върху сградите през 2018 г. ПроКредит Банк постига известна независимост от енергийната мрежа. Така тя преодолява критичния ръст на цените след пандемията, като след инсталиране и на батерия офисът в Пловдив разчита на генерирания на място ток в по-голяма част от денонощието.
Служителите на ПроКредит Банк оценяват високо тези мерки, защото енергийната ефективност и приятната работна среда са важни при избора на работодател.
Зелени цели
Но ако още преди повече от десетилетие ПроКредит Банк предприема тези действия на доброволни начала, в последните години в банката се работи по официални регулации, които ще изискват отчетност от частните институции за влиянието им върху околната среда.
През 2016 г. е подписано международното Парижко споразумение, което залага като цел 40% по-малко парникови газове в срок до 2030 г. За европейския континент чрез плана Fit-For-55 тя е дори 55% в сравнение с 1990 г., което според Константин Киров е амбициозна цел, нуждаеща се от активните усилия на всички страни.
"Тази цел сама по себе си не е достатъчна. Затова следващият важен документ по темата е Европейската таксономия. Това е на практика подробен речник за това какво са зелените инвестиции и помага да координираме разбиранията си за това какво е екологично и какви са критериите, които трябва да се покрият, за да имаме реален положителен ефект върху околната среда."
Изискванията, заложени в тези документи, съвсем естествено, първо, са насочени към по-големите участници, които имат най-голям ресурс да направят промени в бизнес модела си. Директивата за корпоративната социална отговорност влезе в сила и ще изисква от 2024 г. фирмите с над 250 служители или над 40 млн. евро годишен оборот да дават отчет за влиянието си върху околната среда. Съдържанието вътре ще е строго прецизирано по точки и в детайли, които в момента липсват в съществуващата вече директива за нефинансова отчетност.
"Това е начинът, чрез който бизнесът в България ще бъде засегнат. Ако не директно, защото дадена фирма не минава прага от 250 служители, то най-малкото като доставчик на по-голяма компания. Защото техните партньори ще задължават предоставянето на информация доколко те самите предприемат такива стъпки, за да може това да влезе в отчетите на големите компании, с които те работят."
Според Константин Киров в началото ще бъде трудно за малкия и средния бизнес да влезе в тези рамки, защото зелената тема е нещо, на което не се е обръщало такова внимание досега и в допълнение изисква по-голям ресурс.
"Дори голяма част от компаниите, които вече се стремят да са по-екологични и социални, рядко официализират подхода си. Така че дори фирмите, които имат досег със зелените теми, ще изпитат нуждата от допълнително влагане на ресурс. А тези, които тепърва ще се сблъскат с тази сфера, ще усетят необходимост от повече напътствия и инструменти за отчитане на въздействието си върху околната среда."
Зелени кредити
Тук е моментът, в който банките се явяват като един от най-регулираните сектори, защото за тях е задължение да следят какво се случва на пазара и какво се очаква от техните клиенти, за да отговорят на новите очаквания.
"Ние от ПроКредит Банк от няколко години обръщаме внимание на нашите клиенти за увеличаващите се изисквания на пазара по отношение на отчитане на влиянието на бизнеса, а отскоро и за предстоящото законодателство."
От 2013 г. чрез методики, разработени с външни германски консултанти, ПроКредит Банк анализира всеки бизнес, който финансира, и влиянието му върху околната среда. За целта се провеждат редица обучения на служителите, за да могат да извършват качествена проверка.
"Това, което всъщност много фирми ще осъзнаят, е, че ще имат нужда от промяна в бизнес модели и техниката, която използват в предприятията си. Тоест те трябва да инвестират в начин на работа, който е по-щадящ за природата", споделя Константин Киров.
И тук идва ролята на зелените кредити, които ПроКредит Банк стимулира на българския пазар още от 2006 г., значително преди създаването на европейската таксономия - ключов компонент на Зелената сделка на ЕС. Разработената научно базирана методология посочва прагове, които трябва да бъдат постигнати, за да се смята една инвестиция за зелена. Експертите на банката коментират ежедневно с клиентите на ПроКредит Банк ресурсите, които един бизнес може да спести чрез инвестиция в зелена технология, за което може да получи и по-добри условия за финансиране.
