Франс Тимерманс: Миньорите са ни изключително ценни и нужни в енергийния преход

Не можем да се справим с климатичните промени, ако не се погрижим за природата. Възможността на природата да абсорбира въглерода може да предпази от най-лошите въздействия от изменението на климата. Здравите почви дренират и задържат водата и могат да помогнат за абсорбиране на част от прелелите води при наводнения. Зелената, пълна с растения и живот гора поддържа ниски температури. Така че грижата за природата не е свързана само с "птичките и пчеличките", а с опазването на нашия живот, на всички нас.

Факт е, че зелените регулации предизвикаха невиждана досега пазарна намеса от страна на ЕС. Как ще гарантирате запазване на конкурентното предимство на европейския бизнес в световен мащаб?

Нашата бъдеща конкурентоспособност ще зависи от устойчивостта на решенията ни днес. В това съм напълно убеден. Защото всяка държава в света ще трябва намери своя собствен път към зеления преход, за да си осигури нови, устойчиви възможности за растеж.

Ще припомня трите основни риска, които Световният икономически форум идентифицира за следващото десетилетие: първо, провал в смекчаването или предотвратяването на по-нататъшно изменение на климата; второ, неспособност за адаптиране или подготвяне за неизбежните ефекти от изменението на климата; и трето, природни бедствия и екстремни климатични явления. Ако не действаме сега, промяната в климата ще ни наложи да го направим в някакъв момент. Но тогава ще сме в ситуация на бедствия и екстремни ситуации, цената, която ще ни се наложи да платим, ще бъде в пъти по-висока.

Ето защо е в наша услуга, че ЕС е сред първите, които се адаптират към климатичните промени. Преди всичко това дава яснота и правна сигурност за бизнеса относно какво предстои. В допълнение към това различни фондове, включително фондът за възстановяване от COVID,

Кохезионният фонд и Модернизационният фонд, подкрепят страни членки като България, които все още работят за изравняване на икономическите различия и са изправени пред още по-труден енергиен преход.

В тази връзка, България е последната страна в ЕС без планове за справедлив преход. Бихте ли обяснили на работниците и хората във въглищните региони защо тази трансформация е необходима? Какъв е пътят към устойчиво развитие и растеж за България?

Ерата на изкопаемите горива приключва. В продължение на повече от 200 години в основата бяха въглищата. И сега за много по-кратко време трябва да променим това. Защото ако продължим да отделяме парникови газове - а въглищата са най-големият замърсител на СO2 - температурата на планетата ще продължи рязко да се покачва, а предизвиканите от промените в климата природни бедствия ще се увеличат.

Да се откажете от нещо, което използвате от векове, е невероятно трудно. И затова е толкова важно този преход да бъде планиран заедно с въглищните региони. Самият аз идвам от такъв регион в Холандия. Той беше най-богатият в страната, докато почти за една нощ след решение на правителството мините трябваше да бъдат затворени. Това обърна монетата и моят роден град Херлен до днес устойчиво остава сред най-бедните градове в Холандия. Защо? Защото мините бяха затворени, но нямаше план за трансформация на региона.

Сега имаме повече време и шанс да направим нещата по различен начин, да подкрепим работниците и техните семейства, така че никой да не бъде изоставен. България може да се възползва от около 1.2 млрд. евро от Фонда за справедлив преход, за да се подготви за въглищния преход, и планира и инвестира в бъдещето на нейните въглищни региони. Това е важно, защото ако започнете зеления преход навреме, ако го планирате, ако го управлявате, ще го овладеете.

Комисията е готова да работи с българските власти за финализирането на плановете за справедлив преход до края на тази година и за предоставяне на цялата възможна подкрепа за работниците и техните семейства във въглищните райони на България.

Много от работниците във въглищната и минната индустрия имат добри технически умения. За тях ще се отворят достатъчно работни места и в индустрията с възобновяема енергия, където тези умения са нужни - в производството, но най-вече в инсталирането и поддръжката на възобновяеми енергийни източници.

Европейската комисия иска да помогне на България да се възползва се от тези възможности и да предложи на хората, работещи във въгледобива, шанса да използват опита и уменията си в енергийния преход. Защото те са ни изключително ценни: едно от най-големите затруднения, идентифицирани от индустрията за възобновяеми енергийни източници в момента, е именно липсата на работници.

Основният законодателен пакет на Зеленият пакт - "Готови за 55", е в ход и страните членки вече виждат предизвикателствата от него. Отразени ли са в проектопредложенията на комисията спецификите на държавите членки?

Наясно сме, че не всички в Европа са на една и съща стартова позиция за имплементирането на това законодателство. Това важи за всички инициативи по Зеленият пакт, но също и при разпределянето на европейските фондове. В тази връзка националните климатични цели или тези за възобновяеми енергийни източници също се различават по държави.

Между другото България беше сред първите страни членки, които изпълниха целите си за възобновяема енергия за 2020 г. Страната бе и сред първите бенефициенти на Фонда за иновации в чисти технологии с проект за съхранение на въглерод в изчерпано газово находище в Черно море. Това са конкурентни проекти, при които парите се отпускат на базата на качество, амбиция и потенциала на предложението, а не на база предварително разпределение. Мисля, че имаме причина да вярваме в потенциала на България да се възползва от възможностите, които зеленият преход ще донесе.

Новият фонд "Социален климат" ще предостави 2.5 млрд. евро на България. В допълнение към приходите от системата за търговия с емисии - които през 2021 и 2022 г. достигнаха почти 2 млрд. евро - ще бъдат налични достатъчно средства за осигуряване на чисто отопление на домовете, за подпомагане на по-чист транспорт, за изолиране на възможно повече сгради, ще помогне на хората да инсталират слънчеви панели на покривите си и т.н.

Как ще се променят стандартите за CO2 емисии от леки автомобили и микробуси и какъв ще е ефектът им върху пазара на коли в България?

От 2035 г. всички нови коли, които се произвеждат в Европа, ще трябва да бъдат без емисии. Но автомобилите с двигатели на изкопаеми горива ще продължат да се движат по европейските пътища дълго след това. Те също ще са част от пазара на коли втора употреба. Но автомобилният пазар се променя бързо. Очакванията са, че след няколко години новите електрически автомобили вече ще бъдат по-евтини от автомобилите с двигател с вътрешно горене просто защото производителите ще се фокусират все повече и повече върху електрическите батерии и търсенето им ще нараства. Ние също се учим в движение - батериите издържат по-дълго от очакваното, което също е добра новина, тъй като означава електрически автомобили да имат още живот на вторичните пазари.

България е пазар, където наред с новите автомобили се купуват и много коли втора употреба. Така че тази промяна ще става все по-видима и в България. Новият закон за таксуващата инфраструктура ще гарантира точките за зареждане да бъдат инсталирани по всички основни европейски магистрали, от Стокхолм до София и от Бургас до Брюксел.

Освен намаляването на емисиите в Европа какво още прави ЕС, за да забави намаляване на климатичните промени?

Всяка държава членка ще трябва да се подготви за въздействията от промените в климата. И тук е мястото на нашето предложение за възстановяване на природата. Например ще трябва да понижим температурите в европейските градове. Това е нещо, което много хора искат. Нетният охлаждащ ефект на младо, здраво дърво е еквивалентен на десет средно големи климатика, работещи по двадесет часа на ден. Когато махате тротоарни плочки и на тяхно място поставите дървета или друга зеленина, вие също така осигурявате повече място за оттичане на водата в случай на проливен дъжд - така че по-малко мазета да се наводняват и улиците да останат достъпни.

Законът за възстановяване на природата също така предвижда повече заливни територии и възстановяване на реки при наводнения. Има още много подобни примери.

Наистина природата е най-добрият съюзник в борбата с климатичната криза.

Какво очаквате от наскоро представения Закон за критичните суровини и неговото въздействие върху сигурността и конкурентоспособността на ЕС?

Пандемията и след това войната срещу Украйна преобърнаха веригите за доставки в целия свят, не само в Китай. Това наложи необходимостта да станем по-устойчиви и по-малко зависими от външни доставчици. В отговор трябва да преминем към икономика, която е кръгова, енергийно ефективна и захранвана от възобновяема енергия. Законът за критичните суровини подкрепя тази промяна.

Преди всичко искаме диверсификация, за да избегнем зависимостта само от един-два доставчика. Планът не е да извличаме или произвеждаме всичко в Европа - ние ще продължим да купуваме и внасяме, като същевременно увеличим производството в Европа.

Природните ресурси са оскъдни, а добивът им причинява много емисии и загуба на биоразнообразие. Ето защо законът гласи, че от 2030 г. 15% от потреблението на суровини в ЕС трябва да идва от рециклиране.

Колкото повече използваме повторно и рециклираме, толкова по-малко трябва да копаем сами или да внасяме.

Какво зелено законодателство ще бъде на дневен ред до края на 2023 г.?

Трябва да сме готови с по-голямата част от законодателството, което предложихме. Вече завършихме почти всичките си предложения за климата и енергията и правим добър напредък в предложенията за транспорт и кръгова икономика.

До края на тази година се надявам, че ще бъдем и във финалните етапи на преговорите за законодателството за опазване на природата и закона за намаляване на употребата и риска от химически пестициди. Там ще бъдат включени няколко последни предложения, които обсъждаме през следващите месеци, например за здравето на почвата, хранителните и текстилните отпадъци и микропластмасата. Това законодателство ще изисква още малко време, преди да бъде финализирано.

Интервюто взе Моника Върбанова