🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Зелен Капитал

Зелената стомана: криптонитът* на тежката индустрия

Няколко нови проекта в Скандинавия ще се опитват да декарбонизират производството на стомана

Производството на стомана е едно най-замърсителните и енергоемки производства в света

Антон Чепилски

Производството на стомана е едно най-замърсителните и енергоемки производства в света © Анелия Николова

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Темата накратко

Секторът за производство на стоамна е един от най-големите замърсители на планетата
До 2050 г. се очаква Индия да бъде най-големият производител на стомата и е нужно изграждане на нов вид леаярни с тяхното навлизане, за да се декарбонизира секторът
Скандинавски компании инвестират в производството на зелена стомана

Погледнете ключовете си - те са направени от желязо. Вижте ножовете от неръждаема стомана или пък уредите за готвене в кухнята. Помислете за сградата, в която живеете - най-вероятно е със стоманена конструкция, както и офисът, в който работите, или училището, където сте учили или вашите деца в момента учат. Материалите за тези места са били докарани от тежкотоварни автомобили, също съдържащи огромно количество метал. Те пък са най-вероятно минавали през мостове, които също са с метални конструкции.

Това е един нагледен пример за изключително широкото разпространение на желязото и стоманата в нашето ежедневие, търсенето за които се е увеличило три пъти от 1970 г. насам. Тенденциите показват, че то ще продължава да расте, за да задмине средногодишното производство в последно време от около 1.8 гигатона.

Нуждата от такива големи количества и тяхното задоволяване нарежда производството на стомана и желязо сред тежките индустрии като едни от най-големите замърсители с най-високи нива на вредни емисии. За 1 тон стомана се отделят между 1.4 и 1.9 тона въглеродни емисии. Голям принос за това има фактът, че около 75% от енергийните нужди на сектора се осигуряват от въглища, които се използват както за генериране на топлина, така и за производство на кокс.

В момента най-големият производител на стомана е Китай - с над 50% от пазарния дял, на което се дължат и около една трета от CO2 емисиите. Страната вече вижда нуждата от декарбонизацията на сектора и планът е това да бъде постигнато до 2060 г. Но може би най-големият потенциал за решение на проблема за въглеродните емисии в производството на стомана няма да е с решението за декарбонизация на Китай, а с това как Индия ще навлезе в сектора. Според доклад на IEA страната ще бъде най-големият производител на стомана до 2050 г. Това означава изграждане на множество стоманолеярни в страната през следващите няколко години.

Устойчивото решение на този казус е така наречената зелена стомана. За нейното производство се използват алтернативни горива от типа на водород - зелен или син, но проблемът с което засега е липсата на достатъчни промишлени количества. Друг подход е рециклиране на старите материали - процес, който може да задоволи само част от нуждите на глобалната индустрия.

Накратко - нуждата от изграждане на нов вид стоманолеярни е на дневен ред за бъдещето на сектора.

Зелена стомана на студено

Може би един от регионите, който се задвижва първи в надпреварата за зелени технологии, е Скандинавия. Една от първите зелени стоманолеярни се подготвя там и тя е на норвежката Blastr Green Steel с инвестиция 4 млрд. евро. Компанията е собственост на норвежкия инвестиционен фонд Vanir Green Industries, който развива бизнеси за ускоряването на зеления преход.

Тепърва се очаква да започне строеж по производствената база, която ще се намира в Инкоо, Финландия. Очакванията са, че към края на 2026 г. Blastr ще може да започне производство и ще открие около 1200 работни места.

"Инвестицията от 4 млрд. евро ще покрие изграждането на завода за стомана и водородната централа за собствено ползване в Инкоо. Стоманеният завод ще произвежда 2.5 млн. тона горещо и студено валцувани рулони и горещо поцинковани рулони, направени от собствено производство на висококачествени пелети за директно редуциране и рециклиран стоманен скрап от Северна Европа", коментират за "Капитал" от Blastr Green Steel.

Според норвежката компания те ще имат нужда от между 7 и 9 тВтч енергия годишно за своето производство. За да задоволят тези си нужди, работят директно с националната енергийна компания на Финландия TSO Fingrid и ще разчитат на енергийни доставки само от там и не предвиждат въобще нуждата от това да инвестират в изграждането на собствени ВЕИ инсталации.

Материалът за производството на Blastr ще се осигурява от рециклиран скрап от Северна Европа, както и с пелети за директна редукция. Последните ще се осигуряват чрез собствено изградена централа за пелети с директна редукция в региона на Гилдескал, Северна Норвегия. За захранването й от компанията са сключили договор с американската Cargill Metals за доставки на желязна руда от скандинавски и други мини. Централата в Гилдескал предвижда да произвежда 6 млн. тона пелети, като част от тях ще се използват в стоманолеярната в Инкоо, а останалото ще се продава на пазара.

"Концепцията ни е базирана на това да сме в директна близост до европейските пазари, с достъп до локални материали и ползването на незаледени пристанища с ефикасна и зелена логистика. С този интегриран подход Blastr има за цел да произвежда стомана с около 90% по-ниски CO2 емисии в сравнение с конвенционалните производители днес. Крайните ни клиенти в случая ще бъдат европейски компании като тези в сферата на аутомотив и строителството, които търсят възобновяеми продукти и желаят да декрабонизират своя бизнес", коментират от Blastr Green Steel.

Част от дългосрочния план на норвежката компания е да разшири своето производство в Инкоо, така че да може да оползотворява максималния капацитет на централата им в Гилдескал.

Скандинавска конкуренция

В студения север на Швеция, близо до границата с Финландия и на около 900 км северно от Стокхолм се намира едно малко военно градче на име Боден. Регионът е западащ от края на 90-те насам заради намаляване на инвестиции в армията, както и заради затварянето на голяма болница, което води и до намаляването на жителите. Въпреки това от края на юли 2022 г. тази все по-затихваща картинка се разсейва от шума на багери. Причината? Инвестицията на шведската H2 Green Steel в нова база за произвеждане на зелена стомана е планирана да е готова през 2025 г.

Компанията се заражда като резултат от нуждите на друг голям зелен проект в региона - базата на Northvolt, производител на електрически батерии. Инвеститорите в H2GS са двама от основателите на Northvolt.

Плановете за новата стоманолеярна е тя да използва водород за собствено производство в преработката на желязна руда за създаването на стомана. Електроенергията за завода пък ще идва от комбинация от вятърна и хидроенергия от района.

Макар шведската зелена стоманолеярна все още да не е започнала производство, тя вече е сключила няколко споразумения за големи проекти в бъдеще. Това включва изграждането на подобно съоръжение в Испания за испанската Iberdola, както и седемгодишен договор на стойност 1.7 млрд. евро за доставки на зелена стомана за италианската Marcegaglia. До 2030 г. H2GS се надява да може да започне да произвежда по 5 млн. тона зелена стомана на година.

Друг голям проект в региона е шведската Hybrit. Тя е съвместно предприятие на стоманенодобивната SSAb, миньорската LKAB и енергийната компания Vattenfall и се очаква да заработи през 2026 г.

*Криптонит е въображаем материал в митологията за Супермен, който предизвиква крайна физическа слабост у героя и затова думата се използва в обикновената реч като синоним на израза "ахилесова пета" - единственото слабо място на иначе неуязвим герой.