🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Сечене, бързо и бавно

Централните банки бързат бавно да емитират дигитални валути

Дигиталните разплащателни системи, които процъфтяват, разчитат на частни компании като банки, компании за кредитни карти и технологични фирми
Дигиталните разплащателни системи, които процъфтяват, разчитат на частни компании като банки, компании за кредитни карти и технологични фирми
Дигиталните разплащателни системи, които процъфтяват, разчитат на частни компании като банки, компании за кредитни карти и технологични фирми    ©  The Economist
Дигиталните разплащателни системи, които процъфтяват, разчитат на частни компании като банки, компании за кредитни карти и технологични фирми    ©  The Economist
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Монетите, сечени при управлението на Октавиан Август, първия римски император, са били с изображение на главата му от едната страна и делфин, преплетен с котва, от другата. Морската емблема представя любимото мото на императора: festina lente, или "бързай, бавно". Накратко, най-бързият начин да свършите нещо е да го направите правилно от първия път.

Същия подход, изглежда, са възприели глобалните централни банкери при подготовката за пускането за първи път на дигитални пари, или "цифрови валути на централна банка" (CBDC). В момента единствените пари, издадени от централна банка, които се използват от хората, са физическите.

Дигиталните разплащателни системи, които процъфтяват, разчитат на частни компании като банки, компании за кредитни карти и технологични фирми. Тъй като парите излизат от употреба, централните банкери по целия свят започнаха да обмислят дали да ги заменят с цифрова алтернатива. Централните банкери се втурнаха да изследват - 86% от световните централни банки сега проучват CBDC в сравнение с две трети през 2018 г. - но все още нито една голяма икономика не е направила следващата крачка. Само Бахамските острови и някои от южните й съседи (Сейнт Китс и Невис, Антигуа и Барбуда, Сейнт Лусия и Гренада) са издали реални CBDC.

Голямата икономика, която най-вероятно ще се присъедини към тях през 2022 г., е Китай. Тя първо започна пилотна схема за своята CBDC през декември 2019 г., която бързо се разрасна. Според документ, публикуван през юли от Народната банка на Китай (PBOC), вече са създадени почти 21 млн. цифрови портфейла за съхранение на цифрови юани и са извършени около 70 млн. транзакции. PBOC, изглежда, иска цифровите й пари да бъдат широко разпространени преди зимните олимпийски игри, които ще се проведат в Пекин през февруари 2022 г.

Други централни банки се движат по-бавно. Въпреки че отдавна е начело на процеса, Швеция започна пилотен проект едва през 2021 г. В бяла книга, публикувана след това, централната банка Riksbank заяви, че все още трябва да тества редица критични функции, като например дали електронната крона може да се използва в мащаб за плащания на дребно; как да я интегрира с търговците на мястото на продажба; и как да разработи средства за използването й офлайн. Riksbank смята, че може да стартира CBDC до пет години.

Бавният и стабилен подход е разбираем: цифровият токен на централната банка е радикална промяна във финансовата система на нацията, която не трябва да се предприема с лека ръка. Слабо вероятно е например да се появи цифров долар през 2022 г. Джером Пауъл, председател на Федералния резерв, каза, че за САЩ е по-важно "да го направят правилно, отколкото да бъдат първи".

2021, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

Все още няма коментари
Нов коментар