Нещастно меню

Храната ще остане скъпа, което ще навреди най-много на бедните страни

Ексклузивно съдържание от The Economist

Ексклузивно съдържание от финансов кореспондент

2 автори

По-малко за повече © Shutterstock

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

COVID-19 имаше обратен на интуитивните очаквания ефект върху цените на храните. В началото на 2020 г., когато голяма част от света влезе в изолация, страхът беше, че презапасяването и затворените граници ще доведат до покачване на цените. Вместо това те едва помръднаха. Едва месеци по-късно, когато пандемията сякаш отслабна в богатия свят и икономиките се отвориха отново, цените започнаха да се покачват тревожно бързо. До май 2021 г. те достигнаха най-високото си ниво от 2011 г., след като се повишиха с 40% за 12 месеца според индекса на Организацията по прехрана и земеделие към ООН.

През 2022 г. същите сили, които причиниха този скок, ще продължат да създават проблеми, което означава, че има малък шанс цените да се успокоят. Ключов фактор, обясняващ бума, е избухването на свинския грип в Китай през 2018 г., което намали наполовина броя на свинете. Това принуди страната да внася големи количества свинско месо и алтернативни източници на протеини (главно домашни птици и риба) заедно със зърното за храненето им през 2019 и 2020 г., намалявайки световните запаси. Последвалото попълване на запасите, изглежда, почти приключи до средата на 2021 г., но доказателствата, че болестта се е разпространила отново, подхранват страховете от ново унищожаване на животните. Тези съмнения ще продължат и през 2022 г., което ще помогне пазарите на храни да останат волатилни.

Друг фактор е поредицата от логистични затруднения, причинени от бързото възстановяване на международната търговия в момент, когато ковид-19 все още затруднява дейността на важни ключови точки. Недостигът на контейнери, както и продължаващото приземяване на много пътнически самолети, които често превозват най-деликатните хранителни продукти, означават, че доставката на пресни плодове и зеленчуци остава трудна. Основни продукти като зърно и захар пътуват в насипно състояние на огромни кораби, но капацитетът там също е ограничен. Не помага, че цените на петрола се повишиха, подхранвайки инфлацията навсякъде - от торове и химикали до разходите за транспорт през полета и океани.

През следващата година тези сили може да отслабнат, но постепенно. Но може би най-големият източник на несигурност, както винаги при селското стопанство, ще бъде времето. В началото на 2021 г. цените се повишиха отчасти в резултат на сушите в зърнопроизводителните региони на Северна и Южна Америка. Условията за засаждане и прибиране на реколтата се подобриха през година, но учените сега смятат, че има голяма вероятност за друга "Ла Ниня" (метеорологично явление, подобно на това, което наруши климатичните условия преди година) през зимата. В същото време бедствията, зачестили от изменението на климата, като наводнения и горски пожари (каквито имаше много през 2021 г.) този път може да навредят по-сериозно на производството в световните житници.

И все пак, стига да не сбъдне най-лошия сценарий, светът не би трябвало да има причини за паника. Въпреки сегашната инфлация цените вероятно ще останат под пиковете, достигнати през 2007-2008 г., когато глобален страх от недостиг на храна предизвика бунтове в целия свят. Повечето страни избягват да налагат протекционистични мерки - забрани за износ и натрупване на запаси - които разпалиха кризата тогава. И голяма част от храната, която хората консумират, е преработена, което означава, че по-високата цена на суровините често се поема частично от тези, които транспортират, обработват и пускат на пазара.

Но въпреки това по-скъпите селскостопански стоки ще причинят големи щети в развиващите се страни, тъй като населението им яде много по-малко преработена храна - повече яйца и зърно, по-малко шоколадови блокчета и готови ястия. И маржовете за преработка там често са по-ниски. Вредите ще се задълбочат от други проблеми, които най-силно засягат бедните страни, като обезценяването на местните валути, свързаните с COVID-19 ограничения и прекъсвания и загубата на доходи на домакинствата поради пандемията и нейните последици.

Ваксинацията би била мощен лек, който да помогне на икономиките извън богатия свят да могат да се отворят завинаги и доходите им да започнат да растат отново. За съжаление перспективите за бърз напредък на този фронт са смътни.

Ами ако?

През 2022 г. начело на Бундесбанк ще застане нов президент във време, когато инфлацията вероятно ще бъде захранвана от скока на цените на енергията. Новият гуверньор ще замени Йенс Вайдман, инфлационен "ястреб", която се противопостави на някои от ранните покупки на облигации от страна на Европейската централна банка (ЕЦБ). Новият президент също така ще влезе в управляващия съвет на ЕЦБ. Ами ако новият гуверньор на Бундесбанк е супер-"гълъб", който предпочита да гарантира, че икономиката се е възстановила напълно, преди да се хвърли да укротява инфлацията? Резултатът може да са по-дълго продължаващи покупки на облигации от страна на ЕЦБ, лихвени нива, които остават ниски дори още по-дълго и вероятно прегряваща еврозона.