Идва ли краят на популистката вълна в Централна и Източна Европа
Тя може и да е минала своя пик, но в никакъв случай не е отишла в историята
ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
Допреди няколко години господството на популистите в Централна и Източна Европа изглеждаше непоклатимо. През 2018 г. Виктор Орбан спечели безпрецедентен трети мандат в Унгария. Година след това "Право и справедливост" запази властта във Варшава. В Чехия начело беше партията ANO ("Да"), основана от милиардера Андрей Бабиш. Роберт Фицо - определящ себе си като лявоцентрист по подобие на чешкия президент Милош Земан - управляваше Словакия почти без прекъсване от 2006 г. насам. През март 2020 г. пък в Словения победи Янез Янша, лидер, който поляризира общественото мнение точно както всички гореизброени негови колеги.
На този фон Бойко Борисов изглеждаше като представител на мейнстрийма, не някаква аномалия. Нещо повече - от гледна точка на брюкселските институции и на държавите в ядрото на ЕС той беше, общо взето, приемлив. За разлика от Орбан или хората на Ярослав Качински в Полша, Борисов не блокираше общи политики и решения на европейско ниво и не сочеше Брюксел за враг с цел да мобилизира избиратели у дома. Нито пък размахваше пръст на чуждестранните инвеститори както Фицо. Дори и съюзът му с крайните националисти през 2017 г. не превърна България в подражател на Унгария или Полша. Поне не до момента на българското вето за присъединителните преговори на Северна Македония. Но дори и тогава Борисов се позиционираше като разумната алтернатива на "Обединените патриоти", с които ГЕРБ се налагаше да управлява.
Почти ненадейно за външните наблюдатели 2020 г. донесе рязък обрат. На чешките парламентарни избори ANO събра по-малко гласове от опозиционните партии, обединени в две коалиции. Петр Фиала, лидерът на Гражданските демократи (ОДС), е отскоро новият премиер в Прага. В България ГЕРБ претърпя две поредни загуби в изборите за законодателна власт - през юли и ноември. Политическата кариера и на Борисов, и на Бабиш е под въпрос. Ако имат късмет, може да ги споходи съдбата на Роберт Фицо. Вълната протести в Словакия през 2018 г. и скандалите за връзки с организираната престъпност го свалиха от власт, но в момента неговата партия СМЕР ("Посока") набира обществена подкрепа.
Разбира се, България, Чехия и Словакия са три отделни случая. Между тях има колкото паралели, толкова и разлики. Но все пак може да очертаем няколко общи характеристики.
На първо място, популистките водачи твърдят, че именно те представляват "народа" и най-добре разбират истинските потребности на обикновените граждани. Поради тази причина заслужават да са на власт во веки веков. Опонентите им са или агенти на чужди сили, или представители на привилегировани малцинства, които не ги е грижа как живее средният българин, поляк или унгарец. Истината обаче е, че популистките партии - без значение дали са в умерената част от спектъра (ГЕРБ) или в по-радикалната ("Право или справедливост"), като правило рядко минават 50% на избори, т.е. те не представляват мнозинството. За да се задържат на власт, им е нужно да се коалират с други сили, било то с популистка, либерална, лява, дясна или с каквато и да е друга ориентация. Другият вариант е да си създадат мнозинство с институционални трикове - както направи Орбан, прекроявайки унгарската избирателна система.
Коалиционната аритметика понякога работи в изгода на популистите. Така по-малките играчи се присламчваха към ГЕРБ, за да участват във властта. Бабиш управляваше в тандем с чешките социалдемократи и с неофициалната поддръжка на Комунистическата партия на Чехия и Моравия. Понякога обаче балансът се обръща в полза на опозицията, понеже и популистите, и техните партньори могат да изгубят проценти на избори. Но за да надделее опозицията, тя трябва да успее да демонстрира воля и умение за коалиране, загърбвайки политически, идеологически и личностни различия.
Второто заключение е, че основната сила на популистките водачи е и тяхната ахилесова пета. Личностното обаяние (харизма) и въобще персонализацията на политиката е рецепта за печелене на гласове, но също така има и свойството да поляризира обществото. Такъв беше случаят с Бабиш, който раздели чешкото общество буквално наполовина. В България пък видяхме, че харизмата има срок на годност. След повече от десетилетие на власт Борисов се превърна в обществените възприятия от борец за справедливост в символ на превзетата държава. Непопулярността на лидера от своя страна е фактор, спомагащ за изграждането на широк опозиционен фронт. И, разбира се, за появата на нови популистки водачи и движения, опълчващи се на властващите популисти.
Дотук добре. А сега?
Доколко уроците от Чехия и България са приложими в Унгария и Полша? 2022 г. ще даде отговор на този въпрос. Още от местните избори 2019 г. унгарската опозиция създаде вътрешен механизъм за излъчване на общи кандидати, които да се конкурират успешно с управляващата ФИДЕС. По този начин Орбан изгуби Будапеща. Сега обединената опозиция посочи консервативния политик Петер Марки-Зай за претендент за премиерското място. Целта им е неговата кандидатура да откъсне солиден брой гласове от Орбан и да помогне за смяна на властта.
В Полша, където изборите са планирани едва за есента на 2023 г., се очертава обратната стратегия. Бившият премиер и председател на Европейския съвет Доналд Туск са завърна именно за да оглави борбата с "Право и справедливост". Но Туск се явява не обединителна фигура, а по-скоро кандидат на твърдото ядро противници на управляващите. За Качински и неговите поддръжници той е удобна мишена, понеже олицетворява всичко в полската политика и общество, което те отричат - категоричната проевропейска ориентация на правителствата до 2015 г., помирението с Германия, либералния икономически модел. С други думи, не е ясно в чия полза ще се развие политическата битка край Висла.
Нито на полската, нито на унгарската опозиция ще е лесно. След десетилетие на власт Орбан владее медиите, паричните потоци, държавната администрация и съдебната власт. Подобно е положението и в Полша, макар и в по-малка степен. Политическата надпревара не е при равни условия, а властимащите са, образно казано, с няколко обиколки пред конкуренцията. За разлика от България, където ситуацията беше сходна, изборите няма да се организирани от служебен кабинет. На всичко отгоре както ФИДЕС, така и "Право и справедливост" се радват на по-голяма популярност от ГЕРБ или ANO. Популистката вълна в Централна и Източна Европа може и да е минала своя пик, но в никакъв случай не е отишла в историята.
1 коментар
В обидно опростените идеологеми на г-н Бечев се използват единствено подходящите извлеци от дейността на неудобните за Бруксел правителства на фрондиращата Вишеграска + приятели, за да се представят на по-простите читатели като с рога и копита.
Унизителното е, че и авторът се навежда до нивото на тази си публика.
Това не е коректтно. Ако ще се прави сериозен и обективен анализ, трябва да се говори и за националните специфики на съответните държави (които изобщо не са сиамски близнаци), за мотивите, за националните интереси на всяка една от споменатите страни, а не по неолибералната лайсна да се поставят под общ знаменател - популисти.
Какво е противоправното в решението на полската Конституционна колегия, че част от законотворчеството на ЕП е в противоречие на полското национално законодателство? И тук не става въпрос за основополагащите договори на ЕС, а за идиотски закони като за кривината на краставиците или за забраната на въглищните централи в срок, който обрича страните на тъмнина и студ.
Що се отнася до баце, който видимо се дава за положителен пример на фона на категоричните Орбан, Качински, Фицо и пр., г-н Бечев нищо ли не е чул за записите с репликите му за простата кърджалийска пут**а за председателя на Парламента, за снимките с пачките от по мафиотските 500€ и златните кюлчета в нощното му шкафче в резидинцията? А за разнасяните в чувал 50 000 000 лв от авансово отпуснатите от правителството на баце за строежа на непроектирани лотове на магистрала Хемус?
Слек пачките, путк*** и чувалите с милиони баце е просто човек, който очаква правосъдие, и няма никакво значение какви ги е приказвал в брюкселските говорилни.
Г-н Бечев олеква категорично, противопоставяйки един крадлив тарикат като положителен полюс на фона на национално отговорни политици, които просто отстояват националните интереси на страните си.
Баце е за затвора.
Без значение с кого се е снимал и колко папи са го галили по главичката.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.