Замразените олимпийски игри

Китай ще избегне бойкот на Олимпиадата в Пекин, като забрани присъствието на чуждестранни зрители

Ексклузивно съдържание от The Economist

Ексклузивно съдържание от редактор Китай

2 автори

Самотно плъзгане © Reuters

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

За известно време не беше ясно точно кой ще участва в зимната олимпиада, която ще се проведе във и около Пекин през февруари 2022 г. Разкритията за престъпления срещу човечеството, извършени срещу уйгурите - включително масово интерниране, принудителен труд, разделение на семейства и насилствена стерилизация, доведоха до призиви игрите да бъдат отменени или преместени в друга страна. Активисти лобираха пред корпоративните спонсори да оттеглят подкрепата си. Правозащитници брандираха проявата като "Олимпиада на геноцида". Активисти и политици по целия свят заговориха за бойкот на игрите.

Но всъщност е трудно да бойкотираш нещо, на което не ти е разрешено да присъстваш. През септември 2021 г. организаторите обявиха, че няма да позволят на зрители от чужбина да присъстват, тъй като игрите ще се проведат в ковид балон, много по-стриктен от наложения по време на лятната олимпиада в Токио. Забраната не включва световните лидери, които са поканени от страната домакин, както и акредитираните чужди медии, каквито ще има много. Но на практика игрите в Пекин ще са вътрешно и "опитомено" мероприятие.

"Затворената система за управление" на олимпиадата би могла да помогне на властите в Пекин да избегнат пропагандния кошмар, който активистите се надяваха да организират. Съгласно договореностите страната домакин се съгласява с Международния олимпийски комитет (МОК), че игрите ще се проведат в отворена и свободна среда. Журналистите могат да работят свободно с неограничен достъп до интернет. Не трябва да има и дискриминация, като се гарантира правото на свободно събиране и протест. Но тези обещания нямат голямо значение.

МОК не може да спре Китай да не допуска уйгурите до игрите, където те магически биха получили официално правото да не бъдат дискриминирани. Чуждите медии ще насочат част от вниманието си към човешките права, но Китай едва ли ще издаде визи на западни репортери, различни от тези, които не излизат от балона на спортните новини.

Също така в момента няма сериозен дебат на тема "неучастие на държави" за разлика от 1980 г., когато САЩ бойкотират олимпиадата в Москва, след като СССР нахлува в Афганистан (което в отговор доведе до контрабойкот на бившия съветски блок по време на игрите в Лос Анджелис през 1984 г.). Корпоративните спонсори на МОК пък по принцип избягват директни отговори на въпроси по темата за уйгурите в Китай и твърдят, че подкрепят олимпийското движение на много по-широка основа.

Очаква се някои световни лидери, включително президентът на САЩ Джо Байдън, да изпратят политическо послание, като не присъстват. Но стриктните антипандемични мерки на Китай до голяма степен ще обезсилят подобна демонстрация. При това положение само най-важните присъстващи - самите атлети, ще имат възможност да изразят позиция демонстративно. Така че не се учудвайте, ако някой смел златен медалист рискува да си навлече гнева на Китайската комунистическа партия и направи символичен протестен жест от почетната стълбичка.