🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Позната, трагична история

Талибаните ще открият, че управлението е по-трудно от битките

През 2022 г. населението на Афганистан, което от дълго време е подложено на страдания, ще се сблъска с нова, но за жалост позната фаза от продължителните сътресения на страната. Оттеглянето на американските и натовските войски предизвика шокиращ колапс на подкрепяното от международните институции правителство, завръщане на талибаните и повторно установяване на тяхното ислямско емирство.

Преди да извоюват победа, талибаните твърдяха, че са се променили и са си взели поука от времето на предишния си провален и репресивен режим от 90-те години на миналия век. Първите знаци сочат друго. Управлението се поема от "старата гвардия" на движението. Жените са отстранявани от работа, а образованието за тях се преустановява. Министерството, преследващо престъпленията срещу морала, е възстановено. Редът отново се налага със сила.

Победата на талибаните сложи край на война, в която стотици загиваха всеки месец. Страната обаче продължава да е изправена пред огромно количество проблеми. Комбинацията от сушата, ковид пандемията и сраженията създаде хуманитарна криза много преди ислямистите да вземат властта. Сега тя бързо се задълбочава, защото победата на талибаните ускори икономическия срив. Новото емирство няма пари и няма сериозни планове как да си ги набави. Предишната администрация получаваше около три четвърти от бюджета си под формата на чуждестранна помощ, която в момента е замразена. ООН предупреждава, че 1 млн. деца са изправени пред риска от глад.

Сблъсквайки се с хуманитарна катастрофа и нереформирани талибани, международната общност ще бъде изправена пред избор да се ангажира със страната или да я изолира. И двата варианта крият рискове. Изоставянето на Афганистан ще докара страдания на много хора, ще предизвика огромни миграционни вълни и ще провали всякаква възможност за поощряване на талибаните да бъдат умерени. Ангажирането обаче ще бъде използвано от ислямистите, за да легитимират своето управление и да утвърдят властта си.

Друга грижа на международната общност ще бъде да следи дали международни терористични групи като "Ал Каида" няма да се завръщат. Разузнавателните анализи поставят под съмнение уверенията на новата власт в Кабул, че ще попречат на подобни групировки отново да използват Афганистан като база. А и победата на талибаните срещу световна суперсила ще вдъхнови джихадистите по целия свят.

В зората на своето ново управление талибаните, изглежда, имат пълния контрол над страната, но това може да се окаже мимолетно. Сегашната им администрация представлява правителство от завоеватели, което не е подходящо за поддържане на дългосрочен мир. Предишната политическа класа е напълно извадена от управлението, както и всички етнически групи с изключение на пущуните, които съставляват ядрото на движението "Талибан".

Съпротивата срещу този репресивен режим най-вероятно ще пусне корени и ще расте. И макар че талибаните може би не са се променили, страната, която те управляват сега, е много различна от Афганистан през 90-те. Гражданската, социалната, а вероятно и военната съпротива ще направят властването трудно. Това на свой ред може да разшири разривите вътре в самото движение. Само седмица след падането на Кабул се появиха съобщения за сблъсъци между умерените талибани, които приемат по-инклузивно правителство, и хардлайнерите, които не го искат.

Когато през август последният американски военнотранспортен самолет излетя от летището в Кабул и изчезна отвъд хоризонта, мнозина във Вашингтон обявиха, че войната е приключила. Но за афганистанците новият период на турбуленции и трудности може би сега започва.

2021, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved