Затворено за неопределено време

Китай едва ли ще пусне хора през границите си и през 2022 г.

Ексклузивно съдържание от The Economist

Ексклузивно съдържание от кореспондент

2 автори

Нито един заразен © Reuters

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

През юни 2021 г. един от най-уважаваните учени в Китай хипотетично предположи, че през 2022 г. страната би могла да започне да облекчава своята политика на "нулев ковид". Джан Уенхун, който е сравняван със съветника на американския президент по медицинските въпроси Антъни Фаучи заради своя трезв анализ, базиран на науката, обаче беше опозорен онлайн. Официалните медии в страната публикуваха материал, писан от бивш министър на здравеопазването (който всъщност е с финансово образование), в който се изразява "удивление" по отношение на идеята за намаляване на контрола.

Комунистическата партия превърна в свой топ приоритет идеята инфекциите от COVID-19 да се елиминират напълно. Китай обаче е последната голяма държава в света, която стриктно се придържа към политиката за "нулев ковид". Един-единствен случай може да доведе до тестване на цял град и локдаун. Ръководители по места биват уволнявани заради няколко заразени в района, който управляват. Повечето чужденци не се допускат през границата, а който успее да влезе, е задължен да прекара поне 14 дни под стриктна карантина в хотела си.

Много хора в Китай харесват, че страната е свободна от COVID-19. Това обаче затруднява партията да отвори границите. Делта вариантът, който вилнее в другите държави, затвърждава убеждението на лидерите, че преходът към общество, което е толерантно към вируса, би бил катастрофален. Националната пропагандна машина в продължение на месеци хвалеше превъзходствата на китайската авторитарна система при потискането на заразата.

Няма признаци, че правителството е склонно да коригира позицията си, въпреки че някои от най-добрите учени на страната предпазливо изразиха съмнения по темата колко дълго би могла да продължи политиката на Китай за "нулев ковид". Всяка промяна в посланията би отнела време, а също така би била смущаваща. Вече няма да е лесно хората да бъдат убедени, че животът с вируса не е толкова страшен, колкото партията до момента е твърдяла. Освен това Китай се намира в по-добра позиция да остане затворен в сравнение с повечето държави: износът почти не е засегнат, а директните чужди инвестиции са по-големи, отколкото бяха преди пандемията.

Така че стриктните карантинни изисквания могат да останат през по-голямата част, ако не и през цялата 2022 г. Китайските авиолинии обявиха, че очакват строгите ограничения върху международните полети да продължат и през първата половина на годината. Комунистическата партия обаче държи няколко важни събития да не бъдат провалени заради COVID-19. Например Зимните олимпийски игри, които ще се проведат във и около Пекин през февруари, както и годишната сесия на китайския парламент, макар и той да играе само ролята на "гумен печат". Партийният конгрес в края на 2022 г., който се провежда на всеки пет години, се очаква да утвърди Си Цзинпин като лидер на страната за още поне пет години. Партията дори може да изчака да свърши и годишната парламентарна среща през март 2023 г., преди да облекчи граничния контрол, смята Хуан Янджун от американския мозъчен тръст Съвет по международни отношения.

Ваксинната политика също така води след себе си по-нататъшни усложнения. Китай се стреми да ваксинира 80% от населението си до края на 2021 г. До момента обаче не е одобрено използването на каквито и да е чужди ваксини, а произведените в страната, включително тези на Sinopharm и Sinovac, не са много ефективни срещу делта варианта. Въпросните местни ваксини все пак защитават срещу тежко протичане на COVID-19, което на теория намалява натиска над здравната система. Но в Китай дори хората, които имат леки симптоми, биват хоспитализирани. В резултат евентуално отваряне ще бъде предизвикателство за болниците, особено в селските райони. Китайските компании разработват нови ваксини, базирани на иРНК технологията, но до момента не са обявени данни за тяхната ефективност.

В случая Хонконг може да влезе в ролята на своеобразен будилник. Управата на града отчаяно се опитва да отвори границата си с останалата част на Китай. Централните власти обаче отказват да го направят. Ако те променят своята позиция, това ще бъде знак, че комунистическата партия най-накрая е готова да изостави своята политика на "нулев ковид".

Ами ако?

Китай увеличава интензивността на военните си полети в международното въздушно пространство в близост до Тайван, принуждавайки тайванските въоръжени сили да прихващат самолетите и да отправят предупреждения. До момента няма реални сблъсъци. Ами ако Китай изпрати изтребителите си над самия остров? Тайван ще приеме това като предизвикателство, но свалянето на китайски самолет ще разпали обществените настроения в Китай и рискува да провокира отмъщение. Близките "съприкосновения" във въздуха може да доведе инциденти, които ще направят ескалацията трудно преодолима. САЩ биха наблюдавали всичко това с тревога и да са на кръстопът дали да се намесят.