Музей на демокрацията

Докато Индия се възстановява, опозиционните партии ще се опитват да обуздаят Нарендра Моди

Ексклузивно съдържание от The Economist

Ексклузивно съдържание от Делхи

2 автори

Reuters © Reuters

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Да си на 75 години може да ви звучи като да бъдеш стар, но в семейството на нациите това се брои за тийнейджърска възраст. Индия, която на 15 август празнува своя 75-и юбилей като независима държава, безспорно е древна страна, но все пак изглежда като неукрепнал юноша по отношение на демокрацията. Демонстрирайки повече енергия, отколкото дисциплина, тя се люшка между грацията и непохватността, между неувереността и нахалството. Нейните над 1.4 млрд. жители ще влязат в 2022 г., препъвайки се и изпълнени с чувство на безпокойство, което наподобява смесицата от страх и нетърпение, съпътстващи устрема на младежите към пълнолетие.

За тяхната тревожност си има основателни причини. Последните няколко години бяха трудни, и то не само заради COVID-19, чийто делта вариант вилня из страната като тайфун през пролетта на 2021 г. Той причини смъртта на между 3 и 4 млн. индийци, което е повече от жертвите на която и да е друга държава. Липсата на добра отчетност, свръхстриктните критерии при определянето на причината за смъртта и наличието на политици, които омаловажават кризата, на практика означават, че може би никога няма да разберем каква е била истинската цена в човешки живот.

За индийците тази емоционална травма беше утежнена и от дупката в кесиите им, която е много по-жестока от това, което по-богатите страни трябваше да понесат. Локдауните затвориха големите индустрии и изхвърлиха от играта много от малките бизнеси. В резултат икономиката е със същия размер като през 2019 г., когато избирателите дадоха на Нарендра Моди втори мандат като министър-председател, след като той се закле, че ще удвои БВП на страната за 5 години. Вместо това кризата върна милиони към бедността, срина инвестициите и намали заетостта, която и без това е най-ниската за цяла Азия, особено що се отнася до жените.

Икономиката на Индия е голяма, диверсифицирана и устойчива. През 2022 г. най-вероятно тя ще се върне към дългосрочна и устойчива тенденция на растеж, тъй като ваксинационната програма най-накрая започва да бележи успехи. По-заможните и образовани индийци обаче се притесняват по-малко на тема БВП и ковид-19 и повече за здравословното състояние на своята демокрация.

По време на безспирния цикъл от местни, щатски и национални избори, който държи индийските политици в постоянен танц, индуистко-националистическата партия на премиера - BJP, научи, че най-лесният начин да спечели е, като подклажда страховете на преобладаващите в страната индуисти и ги настройва срещу 14-процентното мюсюлманско малцинство. По време на първия мандат от управлението си Моди избягваше да налага открито религиозен дневен ред. Но след като мнозинството му укрепна, това, което започна като поставяне на индуистко-националистически идеолози на ключови постове, премина в по-широкообхватна и по-неприкрита политика за трансформиране на тази многоцветна страна в по-монохромна индуистка държава. Безсрамното използване на властовите правомощия от страна на правителството, за да сплаши критично настроените хора чрез данъчни разследвания, изфабрикувани дела и подслушване, отчужди не само малцинствата и групите по интереси, като например фермерите, но също така и много от неговите собствени поддръжници.

Напрежението и протестите по този повод обаче нямат особено значение, освен ако не ощетяват Моди по време на избори. Такива ще се проведат в най-многолюдния и политически значим щат Утар Прадеш през февруари. През последните пет години населението му - около 220 млн. души, е управлявано от Йоги Адитианат - пламенен индуистки проповедник, избран от Моди. Беден и разтърсван от религиозно насилие, щатът също така е тежко ударен и от COVID-19. Ако групата от малки опозиционни парти успее да се обедини и да свали Адитианат, това може да е предвестник на аналогично поражение за премиера по време на следващите общонационални избори през 2024 г.

Но има едно голямо "но". В много от щатите на Индия местните опозиционни партии са на власт, но единствената формация на национално ниво - Индийският национален конгрес, не просто се проваля да сформира широка коалиция, която да се изправи срещу Моди, но и самата тя е склонна към вътрешни борби и пасивност. Ако не успее да се обедини вътрешно през идната година, тя може да закъснее твърде много и да не е способна да спре настоящия премиер да спечели трети мандат. Това ще означава консолидация на неговия проект за индуистка държава и пълно овладяване на независимите институции като съдилища и медии.

Като че ли за да подчертае, че задаващата се година може да е съдбоносна, Моди определи 15 август като краен срок за завършването на любимия му проект - пълно преобразяване на проектираното от британците административно "сърце" на индийската столица Делхи. Плановете предвиждат изместване на министерствата от хълма, който в момента те делят с офиса на министър-председателя. 545-членният парламент трябва да бъде изваден от неговата емблематична кръгла сграда и да се премести в нова триъгълна постройка, която с известно усилие (но вероятно и с повече гъвкавост) може да побере 888 депутати. Старият законодателен орган ще бъде превърнат в музей на демокрацията. Като символика трудно може да "биеш" това.