🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Диктатори без граници

Автократите ще продължат да държат на прицел дисидентите в чужбина

Държавите ще продължат да използват шпионски софтуер, за да следят гражданите си в чужбина, и армии от тролове в социалните медии, за да ги клеветят
Държавите ще продължат да използват шпионски софтуер, за да следят гражданите си в чужбина, и армии от тролове в социалните медии, за да ги клеветят
Държавите ще продължат да използват шпионски софтуер, за да следят гражданите си в чужбина, и армии от тролове в социалните медии, за да ги клеветят    ©  Shutterstock
Държавите ще продължат да използват шпионски софтуер, за да следят гражданите си в чужбина, и армии от тролове в социалните медии, за да ги клеветят    ©  Shutterstock

Преди 2021 г. малцина са си представяли, че национален лидер би наредил отвличането на чуждестранен самолет, за да залови дисидент. Точно това обаче направи Александър Лукашенко, президент на Беларус, за да заглуши Роман Протасевич. Един гласовит изгнаник може да докара особено главоболие на един автократ, причинявайки всякакви имиджови проблеми у дома и зад граница. Заглушаването им с клеветническа тактика, сплашване и насилие, дори и това да означава прекрачване на граници и нарушаване на закони, също служи за насаждане на страх и разочарование сред диаспората.

През 2022 г. ще има повече такива безчинства и по-голямо разнообразие от извършители. По-малките държави ще копират по-големите. Лукашенко научи много от руския президент Владимир Путин.

Азия ще продължи да бъде в центъра. Иран, който е убивал свои граждани в чужбина и отвличал други, ще е в добра компания, когато се присъедини към Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС). Азиатският съюз за сигурност поддържа общ черен списък с дисиденти.

Друг от членовете на ШОС - Индия, е единствената "свободна" държава, която участва в "транснационални репресии", посочва мозъчният тръст Freedom House. В навечерието на изборите през 2022 г. най-голямата демокрация в света вероятно ще задържа повече активисти в чужбина. Непал, който отдавна тормози тибетците и ги депортира в съседен Китай, може да направи дори повече преди собствените си избори.

Отвличанията и отравянията привличат цялото внимание. По-малко очевиден е постоянният поток от сплашвания и тормоз, който технологиите направиха по-лесен и по-евтин. При липсата на законови ограничения, контрол върху износа или санкции държавите ще продължат да използват шпионски софтуер, за да следят гражданите си в чужбина, и армии от тролове в социалните медии, за да ги клеветят. Оттам нататък е лесно това знание да се използва за сплашване или заглушаване. През последните години Унгария, Мексико и Мароко са използвали шпионския софтуер Pegasus срещу журналисти, активисти за човешките права и обикновени граждани (макар Мароко да отрече да го е правила). През 2022 г. при подходящите обстоятелства може да се изкушат да стигнат и по-далеч.

Желанието за репресии е най-силно в моменти на повишена политическа чувствителност. Международните спортни събития през 2022 г. - Зимните олимпийски игри в Пекин през февруари и Световното първенство по футбол в Катар през ноември - са случаи, в които домакините ще са наясно с външните критики и ще се стремят да ги спрат. Хонконгските дисиденти в чужбина ще бъдат изложени на най-голям риск от тормоз преди избирането на нов главен администратор през март.

Правителствата ще продължат да използват такива методи, докато смятат, че може да им се размине. Американските разузнавателни ведомства вярват, че саудитският престолонаследник Мохамед бин Салман лично е одобрил убийството на колумниста на Washington Post Джамал Хашоги в Турция през 2018 г. Той обаче няма да бъде възпиран от американската забрана "Хашоги", която уж налага санкции на хора, замесени в подобни действия, но е малко вероятно да засегне самия принц.

След 11 септември 2001 г. САЩ и съюзниците им използваха глобалната "война срещу тероризма", за да пренебрегват международното право, което забранява предаванията и изтезанията, и за да отнемат правата на заподозрени като "терористи". Режимите по света смятат, че това им дава правото да извършват подобни неща, че и по-лоши. Една четвърт от всички "червени бюлетини", издадени от международния полицейски орган Интерпол за бегълци, съдържат думата "терорист".

Докато западните демокрации оправдават подобно нарушаване на правилата, ще бъде трудно да принудят останалите да спрат. През 2022 г. те могат да дадат пример, като покажат повече уважение към международното право и по-добра защита на изгнаниците от репресивни режими.

2021, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved