Завръщане у дома

Западните музеи започват да плащат сметката за своите колекции от колониалната ера

Ексклузивно съдържание от The Economist

Ексклузивно съдържание от Барнаби Филипс

2 автори

Creative Commons by Joy of Museums © Creative Commons by Joy of Museums

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Като акт на разкаяние за престъпленията, извършени по време на колониализма, от германските музеи се очаква да върнат част от своите бронзови скулптури от Бенин на Нигерия през 2022. Става въпрос за хиляди метални фигури и скулптури от слонова кост, взети от западноафриканското царство Бенин (днес в Нигерия, да не се бърка със съседната Република Бенин) от британските войски през 1897. Те са се превърнали в емблематични за все по-напрегнатия дебат за заграбените през колониалната епоха артефакти в западни музеи и частни колекции. Славата им се дължи както на изящната им направа - когато пристигат в Европа, критиците ги сравняват с образци от древна Гърция или ренесансова Италия - така и на бруталния начин, по който са взети от британските войски от двореца в град Бенин.

В Германия има над хиляда бронзови фигури (куратори са закупували заграбеното на отворения пазар) и музеите в няколко германски града взеха съвместно решение да започнат процеса по връщането им на Нигерия. Те са окуражавани от правителството, както и от широк консенсус сред основните политически партии. Посланикът на Нигерия в Германия Юсуф Тугар казва, че собствеността трябва да бъде предадена на неговата държава без никакви предварителни условия.

В частни разговори германски длъжностни лица и куратори изразяват тревога от разделенията в Нигерия между Оба на Бенин (традиционният владетел на кралството) и местното държавно управление, както и разочарование от забавянето на изграждането на безопасна страда в страната, където да бъдат приютени бронзовите фигури. Вероятно ще има компромис - физическо връщане на по-малка част от артефактите плюс законов трансфер на останалите, които засега ще останат в Германия.

За останалата част на Европа, където множество музеи са пълни с имперска плячка, символичното значение ще бъде силно. "Това е много важен прецедент", казва Барбара Планкенщайнер, директор на Музея за световни култури в Хамбург. Тугар се изразява по-прямо: "Надяваме се, че това ще отприщи бента."

Но дали ще е така? Великобритания има дори повече бронзови фигури от Бенин от Германия. Британският музей притежава най-богатата колекция в света от около 1000 такива. През 2022 г. критиците му ще стават още по-възмутени и гласовити. Британският музей обичайно отговаря на исканията за реституция с любезни откази от пресофиса. Очаквайте повече такива през идващата година, дори докато зад кулисите безпокойството сред кураторите нараства.

Макар музеят да дава охотно под наем много от съкровищата си, включително бронзовите фигури от Бенин, той е ограничен от закона да връща артефакти за постоянно. Вероятността консервативното правителство в Лондон да промени Закона за Британския музей, за да му позволи да върне оспорваните експонати, е малка. Решенията в края на 2021 г. на университетите в Абърдийн и Оксфорд да върнат на Нигерия отделни бронзови скулптури и вероятността за още връщания от британски музеи през 2022 г. засилват впечатлението, че Британският музей е извън времето.

Политици и музеи във Франция също ще се ослушват. Френското правителство настоява, че няколко значими връщания на Сенегал и Република Бенин не бива да създават правен прецедент, който да води до още реституция. Това е толкова иронично, колкото обещанието на Еманюел Макрон през 2017 г. да върне заграбените артефакти от колониалните времена, което вля енергия на борещите се за това.

В Африка артистите ще се опитват да сграбчат възможностите, отворени от вятъра на промяната, минаващ през Запада. Мнозина се притесняват, че процесът на реституция се чертае от Европа и Северна Америка, почти без принос от обществата, на които може да бъдат върнати тези артефакти. Едно изключение и едно от най-значимите музейни развития през 2021 г. е очакваното отваряне на центъра "Джон Рандъл" в сърцето на Лагос, който ще е посветен на историята и културата на йоруба. Той носи името на един от първите африканци, които стават доктори във Великобритания през 1888 г. Архитектът на центъра Сеун Одуволе казва, че той ще бъде "изпълнен със звуци и образи от пазара и всекидневната култура". Местоположението му е многозначително - точно от другата страна на улицата срещу нигерийския музей от колониалната ера, където мрачни галерии и прашни витрини служат като предупреждение как институциите, които не се движат с крак с времето, са обречени на замиране.