ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
Отравянето през 2020 и вкарването в затвора през 2021 на руския опозиционен лидер Алексей Навални маркира трансформацията на режима на Владимир Путин от консенсусна автокрация в тирания, при която малка група хора упражняват власт без законови или конституционни ограничения. Докато Кремъл консолидира тази трансформация, на пътя му стоят две останки от демокрацията, наследена от 90-те години на миналия век. Едната са изборите, другата е свободата на интернет. И двете биват погазвани.
Да започнем с изборите. През 2021 Путин премахна конституционните разпоредби, които изискваха той да слезе от поста през 2024. Сега той може да управлява до поне 2036 и вероятно и след това, но все още трябва да облича заграбването на властта в изборна премяна. Но както показаха проведените през септември 2021 парламентарни избори, спадането на подкрепата за режима на Путин не е пречка за победа.
Ако резултатът не беше предопределен, партията на Путин "Единна Русия" би получила малко над 30% от вота, смята Сергей Шпилкин, анализатор на данни. Вместо това тя твърди, че е спечелила близо 50% и супермнозинство в Думата. С вкарването на Навални в затвора, прогонването на поддръжниците му от Русия и репресиите срещу всеки, който го подкрепя, Кремъл на практика забрани демокрацията, основана на участие. Целта е да се запазят изборите, но да няма никаква алтернатива на Путин.
Само че физическите репресии срещу опонентите му вече не са достатъчни. Най-голямата заплаха за Кремъл идва от интернет, който позволява на гражданското общество да се самоорганизира и издигна Навални до водеща опозиционна фигура, разпознаваема от мнозинството руснаци.
Доскоро руският интернет беше доста свободен. Путин се издигна чрез телевизията и смята интернет за маргинален. (Президентът обича да се хвали, че никога не влиза онлайн, не използва компютър и няма мобилен телефон.)
Но през последното десетилетие разпространението на интернет направи монопола на Кремъл върху телевизията безполезен. Делът на интернет и социалните медии при източниците на информация е нараснал от 18% през 2013 - 2015 до 45% през 2021. Достъпът на Навални до контролираните от държавата тв канали бе забранен, но аудиторията му в YouTube е сравнима по размер с тази на всяка държавна тв програма.
Кремъл забрани всички свързани с Навални сайтове, обявявайки ги за "екстремистки". Инсталира оборудване и задължи доставчиците да възпрепятстват достъпа до Twitter така, че да не могат да се качват снимки и видео. Заплаши руските поделения на Apple и Google с криминално преследване, ако не премахнат апликацията на Навални от платформите си. Медийни организации и журналисти биват обявявани за "чуждестранни агенти", което прави почти невъзможна дейността им в Русия.
Но най-големият проблем на Кремъл е с YouTube, видеоплатформата на Google. Макар Google да се съобразява все повече с руските искания за сваляне на съдържание, филмите на Навални, които привличат десетки милиони гледания, си остават. Блокирането на YouTube е проблематично. Услугата се използва от милиони руснаци, които нямат интерес към политиката, но ще бъдат вбесени, ако платформата изчезне.
Кремъл ще засили натиска върху Google - може да забави търсачката й и да наложи глоби. И ще продължи да развива своята собствена видеоплатформа RuTube, към която може да прехвърли популярното съдържание и после да спре YouTube, ако се наложи. Възстановяването на монопола върху информацията е критично важно за властта на Путин. Войната за интернет ще определи близкото бъдеще на Русия.
2021, The Economist Newspaper Limited.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.