Изборите, които да следим в Африка

Малкото вотове, които ще се състоят, са камбанен звън за демокрацията

Ексклузивно съдържание от The Economist

Ексклузивно съдържание от Йоханесбург

2 автори

Ще гласувате ли за мен? © Shutterstock

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Африканците са недоволни от разликата между обещанията на демокрацията и нейната реалност.

Деветдесетте години на миналия век бяха добро десетилетие за демокрацията в Африка. Една след друга страните загърбиха еднопартийното управление и прегърнаха многопартийните избори. До 2000 г. почти всяка държава бе минала през урните. Оттогава напредъкът е неравномерен. Мирните предавания на властта са по-често срещани, но те често отразяват манипулациите на управляващите елити, а не волята на хората. Настоящите ръководители често нагаждат изборния процес. Въпреки че мнозинството в повечето държави казва, че иска повече демокрация, около половината от жителите на Субсахарска Африка са неудовлетворени от демокрацията, която имат, спрямо една четвърт преди две десетилетия.

Изборите в Африка ще бъдат относително малко през 2022 г. Но няколкото президентски вота, които ще се състоят, ще илюстрират защо африканците са недоволни от разликата между обещанията на демокрацията и нейната реалност.

В Мали изборите трябва да отбележат връщане към цивилното управление след преврати през август 2020 г. и май 2021 г. След първия преврат пучистите заявиха, че ще проведат вот до края на февруари 2022 г. След втория новата хунта, водена от полковник Асими Гоита, потвърди този срок. Но малийците са предпазливи да се доверят на някого, който помогна в осъществяването на един преврат и бе толкова недоволен от резултата, че оглави друг. Военните, които управляват Мали, изглеждат предимно заинтересовани от експлоатирането на военната икономика, която процъфтява в резултат на подкрепяната от Запада битка срещу джихадистите в северните части на страната. Ако те отложат гласуването, това ще доведе до допълнителни несигурност и уязвимост.

В Ангола изборите ще бъдат първият истински тест за популярността на президента Жоао Лоуренсо. Той бе назначен за лидер на Народното движение за освобождение на Ангола (MPLA) през 2017 г., заменяйки Жозе Едуарду душ Сантуш, чието 38-годишно управление обогати неговото семейство, но не направи много за повечето анголци. Лоуренсо преследва избирателно обвинените в корупция при стария режим и предлага начини за диверсифициране на икономиката на втория най-голям производител на петрол в Африка. Но ниските цени на суровината и пандемията задържаха страната в рецесия, а прекратяването на субсидиите за електричество, вода и транспорт като част от сделката с МВФ допълнително разстрои много анголци.

За първи път MPLA ще се изправи пред обединена опозиция. Нова коалиция, известна като "Патриотичния фронт", водена от Адалберто Коща Жуниор от Националния съюз за пълна независимост на Ангола, ще се окаже атрактивна за градските гласоподаватели от средната класа. Но е малко вероятно да спечели. MPLA управлява Ангола от обявяването на независимост от Португалия през 1975 г. и няма намерение да отхлабва хватката си - то затрудни "Патриотичния фронт" да регистрира свои кандидати и преправи изборния закон, за да даде на правителството по-голям контрол върху броенето на гласовете.

Политиката ще бъде с по-голям състезателен характер в Кения. Ухуру Кениата наближава края на своя втори и последен президентски мандат. Но не е ясно кой ще го смени. През 2018 г. Кениата се съгласи на сближаване с Раила Одинга, негов бивш опонент и подобно на него потомък на политическа фамилия. Сделката доведе до набор от конституционни промени под знака на Инициативата за изграждане на мостове (BBI). Кениата твърдеше, че те ще изместят етнически базирана политиката в страната, при която победителят в изборите взима всичко. Според критиците става въпрос за пакт на елитите, който в крайна сметка ще превърне Одинга в президент, а Кениата ще дърпа конците зад завесите.

Каквато и да е истината, BBI претърпя сериозен удар през май 2021 г., когато Висшият съд заяви, че промените са незаконни - решение, което по-късно бе потвърдено при обжалването. Отсъждането зарадва кенийското гражданско общество, което смята конституцията, договорена през 2010 г., за пречка пред злоупотребата с власт. То също така се хареса на вицепрезидента Уилям Руто, който каза, че благодари на Бог (не на смелите съдии) за блокирането на BBI.

Руто, за когото не бе известно да има принципна опозиция спрямо конституционните промени, все пак се облагодетелства от удара, нанесен върху противниците му Кениата и Одинга. Това ще му помогне във формулирането на претенциите за ръководния пост, тоест, че самоизградили се "натегачи" като него са по-добри от членовете на политическите "династии". Дали той ще направи нещо съществено за прекратяването на корупцията и покровителството в кенийската политика обаче не е ясно.

Най-вдъхновяващите президентски избори в Африка през 2022 г. може да се състоят на място, което не е официално държава. Суверенитетът на Сомалиленд, обявила независимост от Сомалия, не е признат от никого. Нейната политика далеч не е перфектна - клановата лоялност предопределя гласовете на повечето хора, а жените срещат трудности да бъдат избрани. Но президентската надпревара, при която Муса Бихи Абди ще се кандидатира за преизбиране, трябва да послужи за напомняне, че макар да й липсва държавност, Сомалиленд е по-демократична от много други части на Африка.

Ами ако?

Някои африкански лидери отдавна мечтаят да отворят небето над континента и да позволят свободен достъп на авиолиниите от братски африкански страни. Други настояват за защита на националните авиокомпании и се притесняват от външната конкуренция. През 2018 г. Африканският съюз подготви проект, който да превърне мечтата в ;реалност. Ами ако Африка отвори небето си? Пътуването например от Алжир до Лагос ще отнеме по-малко от 5 часа директен полет, докато сега е над 10 часа, защото най-близката връзка е в Истанбул. Повечето полети ще стимулират туризма, ще ускорят постпандемичното възстановяване и ще подкрепят плана на Африка да създаде най-голямата зона за свободна търговия в света.