Тури му пепел

2022 е последната година, в която в британските огнища могат да горят въглища

Ексклузивно съдържание от The Economist

Ексклузивно съдържание от редактор на секция Възпоменание

2 автори

Shutterstock © Shutterstock

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Някога, не много отдавна, хората в британските градове и предградия са се събуждали през зимата не от кукуригане на петел или аларма на телефон, а от рязкото стържене с ръжени в печки и камини. Пепелта, падаща от тях, не е мека и бяла като тази от дърво, а сив клинкер, който някога е бил въглища.

Въглищата са били царят на зимното домакинство. Тяхното пристигане всяка есен е церемония, при която ръбестите чували се прехвърлят от камиона върху раменете на здрави мъже с плоски шапки и изцапани с прах бузи. Въглищата се изсипват с тътен и вдигане на тъмен облак в избата или градинското помещение и след това вратата отново се затваря. Зад нея въглищата остават в замислено очакване.

Това е гориво както древно, така и странно. Миризмата му е солена и леко подправкова, като на дълбока земя. То идва от недрата, създадени по време на пермския и карбоновия период, изкопано от миньори, слезли полуголи в мините. И произхожда от гигантска влажна папрат и незнайни извисяващи се дървета, останките от които са били притискани толкова силно за толкова дълго време, че са се превърнали в камък. Ползвателите на въглища се топлят не с трупи, отсечени от някое старо обикновено дърво, а с горене на праисторически гори, из които са дебнели динозаври.

Въглищата идват в много форми - от гордите и бляскави антрацитни до бедните кафяви лигнитни, оставени за електроцентралите. Изгарянето на който и да било вид от тях е много по-различно от горенето на дърво. Огънят от дърво е духовен, пламенен и жив; въглищата изискват време, като бавно поглъщат разпалването с топка хартия и оставят газа и смолата да се отделят с дима. Едва след като са "изсъхнали", те отварят сърцевината си от топлина, за да разкрият аленочервени езерца от магма и нишки от нажежена руда. Робърт Луис Стивънсън вижда армии в тях; всяко дете би могло да си ги представи в този военен пейзаж като червени планини, бавно преливащи в равнини от лава и пепел.

В друг смисъл пълното с въглища огнище е по-мирно. То не припламва, докато ръженът не го провокира. Вместо това излъчва малки, сини, мистериозни пипала, за да покаже, че е живо. И не припуква и не пее. Вместо това гори бавно, философски, с редки въздишки, благоприятстващи мисленето. Шерлок Холмс в любимото си кресло в къщата на "Бейкър стрийт" 221 Б седи "мрачно пред камината, потънал в кръстосан преглед на записките си за престъпления", посягайки от време на време към кофата за въглища, където държи пурите си, докато пламтенето на въглищата проследява преобразуването на една загадка в друга.

Ерата на Холмс е близка до пика на въглищата във Великобритания. През 1913 г. с индустриалната и домакинскаjd употреба страната изгаря 287 млн. тона от тях, повечето от които идват от над 1300 подземни мини. Към този момент всяка камина в Лондон, Южен Уелс и северните градове бълва въглищен прах от десетилетия. Въглищата правят времето такова, каквото го описва Чарлз Дикенс в несравнимата първа глава на "Студеният дом":

"Мъгла навсякъде. Мъгла нагоре по реката, където се стеле над зелени островчета и ливади; мъгла надолу по реката, където се кълби между корабните кейове и крайбрежните сметища на големия (и мръсен) град; мъгла над блатата на Есекс, мъгла над хълмовете на Кент; мъгла в очите и гърлата на гринуичките пенсионери, хриптящи край камините в своите стаи."

Почти няма внос на въглища, тъй като Великобритания има залежи, които са толкова лесно достъпни, че нахлуващите римляни точат оръжията си с тях, като просто почукват с остриетата по повърхността на земята, и толкова изобилни, че страната се индустриализира много преди останалия свят. Още кралица Елизабет I е "дълбоко натъжена и разтревожена от вкуса и дима на въглищата". Данъкът върху въглищата, въведен през 1666, е достатъчно доходоносен, за да плати за две трети от елегантните нови църкви в Лондон, проектирани от сър Кристофър Рен.

През 1888 товар от 51 кг въглища, които стигат на семейство за седмица, струва шилинг и два пенса - по-малко от седмичната сметка за брашно или плодове. Но включва и фаустианска сделка. При изгарянето им в големи количества (което ще продължи в Америка, Китай и Индия) те произвеждат евтината енергия, от която зависи съвременният живот. Но също така тровят въздуха и променят климата. Уютната топлина на личната камина винаги се балансира от замърсяването на хиляди камини, точно както сладостта на миньорската песен се филтрира през смъртоносния черен прах.