Как кметовете могат да помогнат за спасяването на света

Градските управи трябва да водят битката срещу климатичните промени и да правят много повече, твърди Марвин Рийс, кмет на Бристол

"Градовете са липсващото парче от пъзела в управлението на национално и глобално ниво", смята Марвин Рийс

Ексклузивно съдържание от The Economist

Ексклузивно съдържание от кмет на Бристол

2 автори

"Градовете са липсващото парче от пъзела в управлението на национално и глобално ниво", смята Марвин Рийс © The Economist

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Лидерството на градовете ще излезе на преден план през 2022 г., тъй като неадекватността на глобалното управление с неговата свръхзависимост от националните правителства започва да си личи. След климатичната конференция COP26 провалът на националните представители ще стане очевиден. Те са неспособни да минат отвъд ангажиментите на високо ниво за справяне с климатичните и екологичните извънредни ситуации, като предложат ясен, измерим план с правилно финансиране и точна хронология на осъществяването.

Битката срещу климатичните промени ще бъде спечелена или загубена в градовете, които в момента са дом на повече от половината хора на планетата. Те потребяват около 70% от цялата енергия и генерират три четвърти от глобалните въглеродни емисии. С разрастването на градовете тези числа ще се увеличават, като приблизително 68% от хората ще живеят в урбанизираните райони през 2050 г.

В същото време обаче градовете предлагат и по-устойчив начин на живот. По-голямата гъстота на населението би могла да доведе до по-малък въглероден отпечатък. Декарбонизирането на градския транспорт и енергийните системи ще има важно значение за достигането на нулеви нетни емисии. И също така именно градовете са местата, където климатичните промени ще засегнат най-много хора. Горещите вълни заплашват обитателите на градските центрове, а повишаващото се ниво на моретата и екстремните дъждовни бури предизвикват изненадващи наводнения. Знаем, че през 2022 г. трябва да се готвим за повече подобни метеорологични явления.

Моят град Бристол е член на UK Core Cities - мрежа, включваща 11-те най-големи урбанизирани района на Великобритания. Заедно ние обхващаме 20 млн. души и 26% от продукцията на националната икономика. Въпреки това правителството не полага усилия да ни събере, за да изработим последователен план за декарбонизация. Това е рецепта за недостатъчна ефективност в момент, когато човечеството няма право на провал. И това е грешка, която се повтаря отново и отново във времето.

Споразуменията, които се раждат на COP26, са беззъби и точно те ще катализират възхода на местното самоуправление. Нуждата от ребалансиране на глобалното създаване на политики не е ограничено само до климата. От миграцията, през градската сигурност и пандемията чак до притискането на корпорациите да си плащат данъците - критичните предизвикателства, с които се сблъскваме днес, са все повече постнационални. Решенията са извън обхвата на националните правителства, които действат сами. Ние в Бристол вече сме виждали как политиките по отношение на пандемията изминават пътя от стерилността на парламентарния дебат до реалността на човешкия живот в училищата, на работните места и в къщи. Ние знаем, че Brexit, който е продукт на политиката в Уестминстър, се отразява на нашия сектор за социални грижи и на хранителните доставки, а също и че ще продължи да генерира предизвикателства пред 2022 г.

Градовете обаче се самоорганизират. Вече съществуват повече от 300 международни мрежи на населените места. Някои са организирани на географски принцип, като например Core Cities, Eurocities и US Conference of Mayors. Други са групирани около общ проблем като Migration Council или C40 Cities Climate Leadership Group. Трети, като например Global Parliament of Mayors, се опитват засилят ролята на градовете в националните и международните структури за управление.

През 2018 г. имах възможност да говоря в ООН по време на преговорите за сключването на Глобалния пакт за миграцията. Като първи кмет, който бе поканен да изнесе реч, аз обявих, че на градовете трябва да се даде по-силна, по-официална роля при определянето на миграционната политика. Повечето мигранти напускат градовете, преминават през тях, пътуват към тях и се връщат в тях. В тази категория попада и Бристол. Също както при климата, градовете могат да осигурят лидерство и експертиза. Пактът на ООН има директни последици за живота на хората в Бристол, много от които, също като мен, са първо или второ поколение мигранти.

Когато през 2016 г. бях избран за първи път, не си давах сметка колко централно място ще заеме международно лидерство в моето кметско управление. Но това е естествено продължение на аргумента за прехвърлянето на повече правомощия към отделни градове. Не е достатъчно да можеш да формулираш какво се случва в дадено населено място. Да служиш на Бристол означава да отделиш внимание и да помогнеш при оформянето на външния контекст и на силите, които имат влияние върху живота в града.

Нищо от това не е прогноза за края на националното управление. Вместо това то е аргумент, че става дума за липсващото парче в пъзела на националното и международното управление. Националните правителства трябва да освободят пространство, а международните организации - да пренасочат по-голямата част от тяхната енергия и финанси към градовете.

Според учения и писател Грег Кларк, който е мой колега в Global Future Councils към Световния икономически форум, в момента живеем във века на градовете. От решаващо значение за всички нас е управляващите на национално и международно ниво да приемат този факт. Ако направим лидерите на градовете равностойни партньори при оформянето на националните и международните политики, това ще увеличи шансовете ни да се справим с важните предизвикателства на нашето време.