🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

След Ангела

Кой ще бъде следващият германски канцлер

Германските лидери имат традиция на дълголетност. Конрад Аденауер управлява Германия 14 години, Хелмут Кол - 16. Ангела Меркел, която дойде на власт през ноември 2005 г. и ще я напусне след федералните избори през есента на 2021 г., може да задмине всички (тя ще изпревари Кол, ако коалиционните преговори се проточат до средата на декември). През своите четири мандата като канцлер, в три от които начело на "голяма коалиция" между център-лявото и център-дясното, Меркел е въплъщение на добродетелите на компетентния центризъм и се превърна в главнокомандващия кризисен мениджър на ЕС. Но същите тези качества имаха ефекта на успокоително хапче върху германската политика. Перспективата за живот след Меркел ще се окаже разтърсваща за много германци.

Това усещане ще бъде засилено от непредсказуемостта на изборите. Консервативният Християндемократически съюз на Меркел (заедно с баварското й поделение, Християтсоциалният съюз) най-вероятно ще води и следващото правителство, както е било през всички с изключение на седем години от трите десетилетия след обединението на Германия. Но "Меркел бонусът" на ХДС/ХСС, засилен от стабилното справяне с COVID кризата, ще избледнее през 2021 г., когато германските гласоподаватели започнат да се настройват към новото управление на партията.

Надеждите на Меркел да избере сама наследника си се сринаха, когато нейното протеже Анегрет Крамп-Каренбауер излезе от играта в началото на 2020 г. Всеки от тримата мъже, които се състезават да я заменят като лидер на партията, ще очакват победата им да им гарантира номинацията на ХДС/ХСС за канцлерския пост (двете партии издигат съвместна кандидатура). Армин Лашет, премиер на най-многолюдната провинция Северен Рейн-Вестфалия, предлага центризъм по модела на Меркел. Фридрих Мерц, пробизнес атлантик, обещава по-твърд консерватизъм. Норберт Рьотинген, третият претендент, няма силни шансове. Голямото неизвестно в надпреварата е харизматичният лидер на ХСС и баварски премиер Маркус Зьодер, чийто висок рейтинг може да му донесе симпатиите на ХДС, ако нейният собствен нов лидер не успее да вдъхнови избирателите.

След изборите очертаващият се фрагментиран парламент ще усложни сформирането на коалиция. Осемте нещастни години като подгласници на Меркел означават, че социалдемократите (ГСДП) може да изберат престой в опозиция въпреки амбициите на Олаф Шолц, германският финансов министър и кандидат на ГСДП за канцлерския пост. Зелените обаче, които вече са в управляващите коалиции в над половината от 16-те германски провинции, загряват за националната власт. Техният лидерски дует - Аналена Бербок и Роберт Хабек, които трябва да решат кой от тях двамата ще води предизборната кампания - изместиха партията към центъра. "Черно-зелена" коалиция между ХДС/ХСС и Зелените, която е най-вероятният изход, може да комбинира обещанията на Зелените по отношенията на отбраната и външната политика с консервативно одобрение за мащабна програма от климатично устойчиви публични инвестиции. По-малко вероятна е коалиция за "прогресивно" управление, водена от Зелените или ГСДП и включваща бившите комунисти от Левицата.

Наследникът на Меркел ще бъде изкушен да следва нейния премерен подход. Но ще се изправи пред нови тестове. Вероятно най-голямата грешка на канцлера е, че не успя да подготви Германия за дългосрочни предизвикателства - от несигурността по границите на Европа и отвъд тях до трусовете, които са надвиснали над ключовата за страната автомобилна индустрия. Кризите, с които тя се справяше, разтърсваха Европа, но рядко застрашаваха стабилността у дома. Нейният наследник може да няма този късмет.

2020, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал