Идея, чието време дойде

Програмите за гарантиран доход могат да се справят с неравенството и да създадат устойчива икономика

Майкъл Тъбс, кмет на Стоктън, Калифорния

Ексклузивно съдържание от The Economist

Ексклузивно съдържание от Калифорния

2 автори

Майкъл Тъбс, кмет на Стоктън, Калифорния © The Economist

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

През март 2020 г. Томас Варгас загуби работата си на летището заради COVID-19 и стана един от 40-те милиона американци, които кандидатстваха за подпомагане за безработни. Парите дойдоха със седмици закъснение, но Томас можеше да се опре на гарантирания си доход от 500 долара на месец, който получава от февруари 2019 г. насам като част от експериментална програма, която изпробваме в Стоктън, Калифорния. Той изхарчи безусловния си доход за наем, пари и сметки. След това, с опората на този доход, той върна жеста на обществото, като поправяше безплатно коли на работници на първата линия на пандемията и даряваше на местната пожарна.

Въпреки че случаят на Томас е специфичен, предвид пандемията, която се случва веднъж на поколение, внезапната загуба на работа по каквато и да било друга причина можеше да вкара него и мнозинството от американците в ситуация, в която да бъдат изгонени от хазяите си, да се редят на опашки за безплатна храна и да бъдат вечни длъжници. COVID-19 просто показа това, което отдавна е ясно - хората работят, но не и икономиката. Икономическата несигурност в Америка е широко срещано явление, а структурният расизъм поддържа расово неравенство и в доходите, и в общото състояние. За някои хора е невъзможно да просперират. Историята на Томас е само един пример как гарантиран доход може да доведе до икономическа устойчивост.

Всичките ни съседи заслужават икономически под, на който да стъпят, предимно заради извънредни ситуации и икономически промени, които вече са новата норма. Днес може да е пандемия, но утре може да е ураган или пожар. В най-богатата страна на света би трябвало да е нецивилизовано хората, които подпомагат икономиката и собствените си общности, да останат под прага на бедността. Няма гордост в това да работиш на две или три места и въпреки това едва да можеш да си позволиш основни неща. Нито има гордост в това да си работник "от първа необходимост", но да не ти се полага заплащане за опасен труд, закрила от синдикати, здравна застраховка или защитно облекло.

През 30-те години на ХХ век, при последната американска икономическа криза от подобен мащаб, бяха предприети драстични социални реформи, които донесоха защита за работещите, включително правото им да се обединяват в профсъюзи. През 2020 г. ни е нужно нещо повече. Застраховката при безработица е задължителна, но недостатъчна и дори работа на пълно работно време вече не означава икономическа сигурност. Нужна ни е безопасна мрежа, която да бъде нещо повече от условни помощи, свързани със заетостта - такава, която работи за всички и адресира желанието за расова и икономическа справедливост.

През 2021 г. ще променим курса и ще изградим икономика, която отчита достойнството на всички хора чрез гарантиран доход. Вкоренен в икономическата мечта на Мартин Лутър Кинг, гарантираният доход под формата на месечни кешови плащания директно към индивиди показва най-добрата страна на правителството, което се доверява на своите граждани, че ще използват парите правилно за себе си и своите семейства.

Програмата за гарантиран доход в Стоктън започна през 2019 г. и дава по 500 долара на месец на 125 души в рамките на 24 месеца. Вярвах, че получателите ще харчат парите за себе си и своите семейства по умен начин, и досега данните показват точно това - 40% от разходите са били за храна, 25% за други покупки, 11% за основни услуги и по-малко от 2% за алкохол и цигари. По-малко от 2% от получаващите гарантиран доход са безработни и не търсят работа, което показва, че зловредният и расистки аргумент как хората ще изхарчат парите за глупости и няма да работят е грешен.

На основата на успеха на пилотния ни проект през 2020 г. дадох началото на коалицията "Кметове за гарантиран доход", в която влизат 25 кметове, които искат да бъде въведен гарантиран доход на федерално ниво. Кметовете бяха на първа линия в политическите действия не само по време на пандемията, но и при гражданските размирици след убийствата на Джордж Флойд, Бреона Тейлър и други. Въпреки че тези протести са в отговор на полицейско насилие, те са също така отговор на бедността и икономическата несигурност и продължават разговора, който водим от 400 години насам: дали гарантираното право на живот, свобода и търсене на щастие важи наистина за всички?

Бедността и икономическата несигурност са въпрос на политики, а не избор на хората. COVID-19 и глобалните протести Black Lives Matter сочат простата и неопровержима истина, че ни трябва нов път напред - път, който вижда и признава достойнството на цялото човечество. През идната година ни е нужен Нов курс, който да вкара бедността и оскъдицата в музей и да ни позволи да пуснем на свобода чувството за принадлежност, което ще ни помогне да създадем обичани общности, в каквито заслужаваме да живеем.