Между вируса и вота

Битка за съживяването на икономиките и за защитата на демокрацията

Ексклузивно съдържание от The Economist

Ексклузивно съдържание от колумнист Bello; старши редактор за Латинска Америка и Испания

2 автори

Shutterstock © Shutterstock

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

За лидерите на Латинска Америка 2021 г. ще бъде фокусирана върху направляването на икономическото възстановяване, докато се опитват да предотвратят дългови кризи и да убедят своите съграждани, че демокрацията все още може да води до резултати. Какви са перспективите в региона?

Населението е опустошено от COVID-19 въпреки дългия локдаун и много страни може да са добили известна степен на "стаден имунитет". Но социо-икономическите последици от пандемията ще останат - след като икономиките се свиха с около 8% през 2020 г., Латинска Америка ще има 40 млн. "нови бедни", което означава, че поне един на трима души живее в бедност. Неудовлетвореността ще се прояви в улични протести (наблюдавайте особено Аржентина и Колумбия) и в опасност от популистки победи на изборите. Армиите могат да бъдат повикани, за да изиграят по-важна роля в налагането на реда и в подкрепата на правителствата, макар че много от военните няма да са склонни. Дори и така демокрацията, която преобладава в региона от 80-те години на миналия век насам, може да поддаде на някои места. В това отношения наблюдавайте авторитарния президент на Ел Салвадор Наиб Букеле.

През 2021 г. повечето страни ще се затрудняват да си възвърнат много повече от половината от загубения БВП. Възстановяването ще бъде водено от Бразилия и някои други южноамерикански държави. Щетите ще са по-големи в Мексико, където инвеститорите не вярват на президента Андрес Мануел Лопес Обрадор. Публичният дълг вероятно ще бъде над 80% от БВП в началото на годината и Латинска Америка ще настоява за по-голяма помощ от МВФ. Без нея регионът ще бъде изправен пред съсипващи за възстановяването фискален остеритет или дългова криза, или и двете заедно.

Президентските избори в Еквадор (февруари), Перу (април) и Чили (ноември) може да доведат до победа за популистите, въпреки че консерваторите също имат шанс. В Еквадор на Рафаел Кореа - ляв популист, управлявал от 2007 до 2017 г., му е забранено да се кандидатира заради задочна присъда за корупция. Той се надява да се върне чрез прокси кандидат - младия икономист Андрес Араус. Араус е изправен пред тежка битка с консервативния банкер Гийермо Ласо и с лидера на коренното население Яку Перес. Изборите в Перу са непредвидими и може да доведат до триумф на политически аутсайдер. В Чили - крепост на капиталистическата стабилност, докато не бе разтърсена от протести през 2019 г., изборите ще се състоят паралелно с обсъждане на нова конституция, която вероятно ще даде по-голяма роля на държавата в здравеопазването, образованието и пенсионната система. Лявото ще предяви сериозни претенции към президентския пост, но може да загуби от Хоакин Лавин - умерено популистки консерватор. Частичните законодателни избори в Аржентина (октомври) и Мексико (юни) ще се окажат важен показател за силата на президентството на умерения перонист Алберто Фернандес и на Лопес Обрадор.

Дали най-накрая промяната ще дойде за левите диктатури в Латинска Америка? В Куба династията на Кастро формално ще слезе от сцената след над 60 години на власт. На конгрес на управляващата комунистическа партия през април Раул Кастро (на 89 г.) ще слезе от поста първи секретар, след като вече предаде президентството на по-младия партиен бюрократ Мигел Диас-Канел през 2019 г. (Раул наследи и двата поста от своя брат Фидел.) Кубинците ще следят дали Диас-Канел ще стане и ръководител на партията, или ще сподели лидерството, и дали сталинисткото или реформисткото крило на партията ще оглави новото политбюро. С Кастро не е напълно свършено - синът на Раул, Алехандро, е начело на разузнаването.

Диктаторът на Никарагуа Даниел Ортега ще използва изборите през ноември, за да предаде длъжността династично, като опита да превърне ексцентричната си съпруга Росарио Мурийо в свой наследник като президент. Изборните измами са гарантирани, както и нова вълна на протести.

Политическият конфликт във Венецуела ще навлезе в нова фаза през 2021 г. Мандатът на Хуан Гуайдо - опозиционният председател на Националното събрание, който е признат за "временен президент" от почти 60 държави, изтича през януари. Диктаторът Николас Мадуро раздели опозицията. Но също така му свършват парите, отчасти заради американските санкции. САЩ досега не успяват да го свалят от власт и може да преговарят с него, за да опитат да постигнат връщане на демокрацията. През 2021 г. Америка трябва да бъде домакин на деветата среща на Америките, включваща всички страни от полукълбото. Венецуела ще бъде начело на дневния ред.

Ами ако

Режимът на венецуелския диктатор Николас Мадуро се сблъска с масови протести, напускането на страната от 5 млн. души и икономически колапс, но все пак устоява. Ами ако Мадуро най-накрая бъде свален? Венецуела ще се нуждае от огромна хуманитарна и икономическа помощ. Преходно правителство, включително членове на опозицията и може би някои опомнили се представители на режима, ще подготви свободни и честни избори. Една демократична Венецуела ще премахне един от въпросите, по които правителствата в Латинска Америка са най-силно разделени.