Глобални уроци от пандемията

Държавите, които се справиха най-добре с пандемията, предлагат уроци на останалите за 2021 г.

Сър Киър Страмър, лидер на Лейбъристката партия

Ексклузивно съдържание от The Economist

Ексклузивно съдържание от лидер на Лейбъристката партия

2 автори

Сър Киър Страмър, лидер на Лейбъристката партия © The Economist

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

За никоя нация и за никое правителство пандемията не беше лесно нещо. И никой не се представи перфектно в тази битка. Но докато гледаме назад към 2020 г., не можем да отречем, че някои страни се справиха с вируса по-добре от други и че има уроци, които всички правителства трябва да научат. Най-важното е, че трябва да се научим да си сътрудничим по-добре. Това не е надпревара, в която една държава ще излезе победител, нито пък е вирус, с който можем да се преборим сами.

Беше необичайна година за всички нас. Във Великобритания аз бях избран за лидер на опозицията в разгара на пандемията. Всички ние трябва да се адаптираме и да наблюдаваме случващото се с разпространението на вируса. Също така трябва да наблюдаваме и да се учим от характеристиките, които помогнаха на някои държави да се справят по-ефективно.

Първата е лидерството. В целия свят общественото доверие, увереността и готовността за промяна на поведението произтичат от доброто лидерство. Във време на криза хората гледат към своите лидери за успокоение и насоки. Новозеландският премиер Джасинда Ардърн поведе с честност, яснота и състрадание, като използваше нови и иновативни начини на комуникация. Така тя изгради усещане за единство и обща цел - нейният "екип от 5 милиона" - които ще са определящи за държавите, които ще се адаптират най-добре към постпандемичния свят.

По същия начин COVID-19 освети болезнено управленските провали - лидерите, които се измъкват от отговорност, разделят хората или подкопават съветите на здравните власти. В Америка три четвърти от хората казват, че сега страната им е по-разделена, отколкото преди пандемията. Във Великобритания отказът на Борис Джонсън да уволни своя старши съветник за нарушаване на карантинните мерки доведе до срив на общественото доверие към пандемичната политика на правителството. Сега то е на най-ниското ниво сред 14 развити икономики.

Изследвания на предишни кризи показват, че хората са склонни да правят жертви в името на общността си, но лидерството е ключово. То трябва да бъде автентично и отчетно, като например пресконференцията за деца на датския премиер или начина, по който Южна Корея представя хората, отговорни за всеки елемент от плановете на страната.

Скоростта също е жизненоважна. Пандемията процъфтява от бездействието. Най-очевидният и опустошителен ефект от това бездействие е загубеният живот. Скорошно изследване посочва, че забавянето на локдауна само с една седмица в осем държави щеше да струва живота на над половин милион души. Вече се приема, че много държави се забавиха с действията за ограничаване на вируса. Британското правителство не само се забави с локдауна, но се забави и със защитата на възрастните хора в старчески домове и с въвеждането на работеща система за тестване. За разлика от това страните с ниска смъртност се отличават с бързи локдауни, бързо осигуряване на тестове и бързо прилагане на технологии за проследяване на заразените.

Последната разделителна линия е подготвеността. В цялата история нищо не е убивало повече хора от заразните болести. А COVID-19 дори не е първата пандемия за този век. Предупредителните сигнали бяха пред очите ни - SARS, MERS, H1N1. Подготвеността обаче не означава просто да имаш план в чекмеджето. Говори се, че Сингапур е копирал британски план за пандемия, но по думите на здравен служител "всъщност го е приложил".

Подготвеността също означава грижа публичните услуги да бъдат достатъчно устойчиви, за да се справят с криза. Политическите лостове, с които правителството разполага, неизбежно са зависими от качеството на тези услуги - Германия например се изправи срещу пандемията с два пъти повече медицински сестри на глава от населението от Великобритания. COVID-19 освети части от нашите общества, оставени уязвими заради недостатъчни инвестиции или лошо управление.

COVID-19 освети болезнено управленските провали.

Един урок за всички държави, независимо как са се справили, е нуждата от по-добро сътрудничество. Във Великобритания с право се гордеем с отличната работа, свършена тук по разработването на ваксина. Но не би трябвало да има значение къде е изобретена ваксината. Световната здравна организация с основание призовава фокусът да е върху глобалната дистрибуция. Без това една държава може да стане "чиста", но вирусът няма да е победен и световната икономика няма да се възстанови.

Трудно е за вярване, че насред най-голямата здравна криза, която помним, лидерите от Г-20 проведоха само една извънредна среща през март, а Г-7 замени срещата на върха с едночасова видеоконференция. Световните лидери имат способността, както всички нас, да се срещат дистанционно. Предвид положителния ефект от координацията по време на финансовата криза през 2008 г. фактът, че сега не го правят, носи усещането за провал на лидерството. През 2021 г. държавите трябва да се съберат край масата - демонстрирайки лидерство, бързина и подготвеност - и да предприемат координирани действия за здравеопазването и икономиката. Можем да победим тази пандемия и да изградим по-добро бъдеще, но само ако го направим заедно.