Да прескочим трапа за климата

От гледна точка на глобалната климатична политика 2021 г. започва на 12 декември 2020 г. - петата годишнина от Парижкото споразумение. Но вместо да предвещава откриването на COP26 в Глазгоу, годишнината ще бъде отбелязана от среща на върха с домакини Борис Джонсън и генералният секретар на ООН Антониу Гутериш. На нея ще бъдат поети много нови климатични ангажименти. Подтикнати от скорошните заявки на ЕС и Китай за елиминиране на всички или повечето емисии до средата на века, още държави ще излязат с подобни нулеви нетни цели.

ЕС казва, че ще намали всичките си емисии на парникови газове до нетна нула към 2050 г., в съответствие с това, което според Междуправителствената експертна група по климатичните промени - научен консорциум към ООН, е необходимо като глобална средна стойност, за да се постигне парижката цел от 1.5°C. През септември 2020 г. китайският президент Си Цзинпин обяви, че страната му ще намали "въглеродните си емисии" (т.е., без да се включват други парникови газове) до нетна нула към 2060 г. Очаква се и ЕС, и Китай да регистрират в ООН тези цели за средата на века като част от актуализираните си национални планове. Подробностите за това как възнамеряват да осъществят тези високи амбиции и да реализират целите си за достигане на пикови стойности на емисиите към 2030 г. (Китай) и за намаляването им до 55% под равнищата от 1990 г. (ЕС) трябва да дойдат с 14-ия петгодишен план на Китай и със Зелената сделка на ЕС.

Също толкова важно ще е как страните ще оформят плановете си за приспособяване към неизбежното въздействие на по-топлия климат по време на януарската виртуална среща на върха за адаптиране към изменението на климата, както и как ще оформят плановете си за икономическо възстановяване от COVID-19. Очакванията са пандемията да доведе до близо 8% по-ниски глобални въглеродни емисии през 2020 г. в сравнение със стойностите, които биха достигнали без причинената от нея световна рецесия. Дали след нея емисиите ще се възстановят, както стана след глобалната финансова криза от 2007 - 2009 г., ще зависи от това как държавите решат да стимулират отпадналите си икономики. Някои, като например Нигерия, вече обявиха планове за постепенно прекратяване на субсидиите за изкопаеми горива като част от възстановяването. Други като Канада и Франция обвързват спасителните фондове с климатични условия. А Европейската комисия възнамерява да насочи 30% от пакета си за възстановяване за климатични действия.

Подобни ходове ще подпомогнат световния преход към по-зелена икономика и в крайна сметка ще задържат глобалните температури по-ниски, отколкото биха били иначе. Но това не е достатъчно. Плановете за възстановяване специално на Китай и Индия все още включват стимули за бъдещо развитие на въглищната енергетика, което е напълно несъвместимо с парижките цели.

Най-големият актьор на климатичната сцена, който да наблюдаваме през 2021 г., ще са САЩ с новоизбрания президент Джо Байдън. На 4 ноември - сутринта, след като американците отидоха до урните, страната им официално излезе от Парижкото споразумение съгласно плановете, задвижени от президента Доналд Тръмп шест месеца след встъпването му в длъжност през 2017 г. Байдън ще отмени това решение скоро след влизането си в Белия дом.

Той подкрепя целта за нулеви нетни емисии до 2050 г., което заедно с обещанията на ЕС и Китай би дало на 45% от глобалните емисии своеобразен срок на годност. Средата на века обаче все още е далеч, а ако президентството на Тръмп ни показа нещо, то е, че и най-добрите планове могат лесно да бъдат отменени от следващата администрация. Що се отнася до климата, ще е важно Байдън да успее там, където Барак Обама се провали. А основите за това трябва да бъдат положени през 2021 г.

2020, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved