Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
Началото на 2020 г. изглеждаше като началото на голяма мечта за мен. След години на трудности Богота ми даде възможността да бъда първата жена, първият представител на ЛГБТ общността и първата със скромен произход извън елитната класа, която стана кмет на колумбийската столица. Аз встъпих в длъжност и предложих нов социален и екологичен договор за Богота, в който справянето с неравенството, климатичната криза и половите измерения на бедността щяха да станат истински приоритети.
През следващите месеци Богота се превърна в арена на обществени протести. Младежите и средната класа излязоха по улиците, за да изразят недоволството си от липсата на възможности и от риска да изгубят скромните достижения в социалната мобилност. На 1 януари мислехме, че най-голямото предизвикателство ще бъде да се управлява в условията на подобно недоволство, докато същевременно останем верни на платформата, заради която бяхме избрани. Но коронавирусът дойде и наложи нов ред.
Управлението се превърна в справяне с пандемията. Други неравенства станаха дори още по-видими. Например в дигиталната сфера, където 40% учениците в обществените училища нямат компютър или интернет връзка. Или в областта на половете, където хиляди жени, успели да се освободят от неплатената домакинска работа, бяха принудени да останат отново у дома и да се грижат за другите. В допълнение към здравните последици от болестта най-лошата част от пандемията е връщането назад може би с десетилетие на социалния и икономическия напредък за младите и за жените - две групи, които аз с гордост представлявам. Изглеждаше, че пандемията е дошла, за да направи постигането на новия социален и екологичен договор, който предложихме по време на предизборната кампания, още по-трудно.
Трябваше да излизаме с нови действия всеки ден. Здравният сектор трябваше да бъде управляван, смъртните случаи - предотвратявани, доходите - защитени, а гладът - избягван на всяка цена. Трябваше да модифицираме правителствените програми. Например превърнахме даването на пари на 20 000 домакинства в началото на годината в даване на основен доход и хранителни помощи на 712 000 домакинства за седем месеца. Успяхме да осигурим интернет връзка и таблети за 124 000 ученици. Убедихме университетите и гимназиите да намалят таксите, да съкратят програмите и да ги направят по-гъвкави, така че повече хора да имат по-добър шанс да се върнат на училище или да се запишат за пръв път. Накратко, пандемията доведе до нови предизвикателства, но беше също така и възможност за иновиране и за случване на преобразяваща промяна.
Пандемията ни принуди да приложим незабавно на практика социалния и екологичен договор, който бяхме представили. Той доведе до нови начини за живеене, работене, консумиране и пътуване до работа, което ни води към един по-устойчив град. Освен че удвоихме капацитета на интензивните отделения, също така удвоихме дела на пътуванията с колела в града. Добавихме 85 км велосипедни алеи към съществуващите 550 км. Превърнахме улици в пешеходни зони и подобрихме обществените пространства, така че ресторантите, магазините и артистите да могат да заработят отново. Сега имаме най-ниското равнище на замърсяване на въздуха от години. Около 93% от гражданите на Богота използват маски и повечето все още си стоят у дома възможно най-много, дори когато не сме в локдаун.
Много от тези подобрения ще се запазят. Но точно както пандемията ускори някои неща, тя временно прекрати други, като например проявите на социално недоволство. Този натиск се върна с напора на вода, която е била спряна от стена. Младите, жените и недоволните бяха отново по улиците с увеличени от пандемията проблеми.
В крайна сметка гражданите не само ще излязат по улиците, но ще отидат и до урните (следващите избори в Колумбия са през 2022 г.). И на вота ще трябва да победим друга пандемия - тази на популизма, който се храни с неудовлетвореността на хората. Авторитарен популизъм отляво, който е способен да превърне това, което постигнахме с демокрацията, в пепел; и авторитарен популизъм отдясно, който може да премахне съдилищата и да забрани обществените протести. Трябва да консолидираме демократичната промяна, без да попаднем в ръцете на преминаващи месии, които подкопават институциите, способни да поддържат промените, за които се борихме.
Имам повече гордост и оптимизъм от всякога. Видяла съм най-добрите страни на моя град и неговите жители. През 2021 г. и след това ние ще станем по-добри човешки същества и граждани и ще постигнем нещо, което се изплъзва на страната ни и към което винаги сме се стремели - демокрация, осигуряваща по-равно и мирно общество.
2020, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.