Раздвижване на пясъците

Нови конфликти назряват в един вече избухлив регион

Ексклузивно съдържание от The Economist

Ексклузивно съдържание от редактор за Близкия изток

2 автори

Султан с амбиции © Shutterstock

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Израел чака 31 години Египет да стане първата арабска държава, която сключи мир с него. Още 15 години минаха, преди Йордания да се превърне във втората. И повече от 25 години след това, през 2020 г., Обединените арабски емирства (ОАЕ) станаха третата. Но нещата се случват по-бързо сега. Бахрейн и Судан бързо последваха ОАЕ и бяха аплодирани от други арабски владетели, за които палестинската кауза се изтърка. Още държави ще признаят Израел през идващата година, може би дори консервативната Саудитска Арабия.

Охлаждането на арабско-израелската враждебност е само един от начините, по които Близкият изток се променя, и може би дори не е най-важният. Надигат се нови конфликти, докато стари сили излизат, нови сили навлизат, а локални играчи стават по-влиятелни. Тези промени ще увеличат скоростта си през 2021 г. и ще продължат и след нея.

Иран остава основната ос, около която страните в региона се ориентират. Опасенията относно неговата заплашителна риторика, външен авантюризъм и ядрена дейност спомогнаха за сближаването на Израел с арабските държави. Конфликтът между тях и Иран до голяма степен дефинира изминалото десетилетие, подклаждайки войни в Ирак, Сирия и Йемен и допринасяйки за хаоса другаде. Джо Байдън иска да понижи температурата, но САЩ са по-малко ангажирани, отколкото бяха преди. И една различна битка, също така включваща прокси групи и чуждестранни сили, може да оформи бъдещето на региона.

Започва се с ОАЕ. Малката Спарта, както понякога ги наричат, отдавна е засенчена от своя по-голям съсед и съюзник Саудитска Арабия. ОАЕ обаче са вероятно по-влиятелни. Често упражняват силата си меко, като налагат "дубайския модел" (на добро управление и икономическа динамика) и пръскат своите петродолари из чуждите столици. В Иран те виждат проблем, но също и бизнес партньор (ирански фирми имат офиси в Дубай), така че се опитват да намалят напрежението с моллите. Но ОАЕ имат и твърда страна.

Темата, която въодушевява техния де факто управник Мохамед бин Зайед, е неговата опозиция на политическия ислям, който той възприема за заплаха. Откакто Арабската пролет за кратко докара ислямистко - по определението на Америка - правителство в Египет, принц Мохамед пое по-активна роля в региона. Той използва големите ресурси на ОАЕ, за да отблъсква ислямистки групи. Това включва финансиране на народния бунт срещу ислямисткото правителство в Египет и подкрепа за последващото военно превземане на властта.

Това изправя принц Мохамед срещу Реджеп Тайип Ердоган - турския президент, който защитава ислямистите. Тяхното съперничество ще бъде очаквано ожесточено. Истанбул се превърна в кошер на арабски дисиденти. ОАЕ обвинява Турция, че се съюзява с Катар, за да прокара политическия ислям в региона, като турците дават силата, а катарците - парите. От 2017 г. насам малкото емирство се намира под блокада от водена от ОАЕ коалиция отчасти заради неговата подкрепа за ислямистки групи. Турция се притече на помощ на Катар. През 2019 г. тя завърши изграждането на военна база там, която може да побере 5000 турски войници.

Освен това Ердоган е изпратил войски (както и оръжие и наемници) в поддръжка на признатото от ООН правителство в Либия, което всъщност работи с ислямистки милиции. Така то успя да отблъсне офанзивата на Халифа Хафтар - бунтовнически военачалник и непоколебим антиислямист, който е подкрепян от ОАЕ, Египет и Русия. Диспутът се пренася в Източното Средиземноморие, където Турция твърди, че има правото на добив на ресурси във водите около гръцки острови въз основа на сделка с Либия. Очаквано, гърците не са съгласни. Те проведоха военно учение през август, в което взеха участие емиратите.

Повечето арабски държави все още не смятат Турция за толкова голяма заплаха, колкото Иран. Но страни като Саудитска Арабия и Египет са все по-притеснени от авантюризма на Ердоган в техния двор. Той е окупирал части от Северна Сирия и навлиза дълбоко в Ирак, като тези операции са насочени срещу кюрдските сили, които Турция смята за терористи. На Запад лидерите също възприемат Ердоган като зловредна сила, която трябва да бъде възпряна, въпреки че неговата държава остава член на НАТО.

С отдалечаването на Турция от Запада и с насочването й към Иран и Русия някои смятат, че тези три държави ще сформират "отхвърлящ" блок в Близкия изток. Те споделят общи интереси и може би още по-важно - общи врагове. Но също така имат разногласия относно някои въпроси, особено кого да подкрепят в Либия и Сирия. Така че групата е крехка.

Но враждата между Турция и ОАЕ ще продължи, добавяйки отрова в региона. Правителствените представители в Близкия изток може поне да научат урок от всички тези сделки с Израел - непримиримите противници не са предопределени да останат такива завинаги.

2021 накратко

Две много високи кули отварят в Близкия изток. Dubai Creek Tower ще бъде висока поне 820 м. Скоро след това Jeddah Tower в Саудитска Арабия ще стане най-високата сграда в света и първата, която ще надмине височина от 1 км.

Ами ако

С помощта на Иран и Русия и като бомбардира собствения си народ, Башар ал Асад почти спечели гражданската война в Сирия. Но диктаторът среща трудности в справянето с унищожената икономика и с американските санкции. Останал без пари, той започна да взема от своите поддръжници, някои от които обръщат гръб на режима. Ами ако Асад бъде свален от власт? Това може да не задоволи всички останали бунтовници, тъй като вероятно ще бъде заменен от друг член на режима. Но ще направи политическото решение на войната по-вероятно. Западните страни тогава може да помогнат с финансиране на реконструкцията; част от милионите сирийски бежанци ще се завърнат. Асад бе начело на страната по време на толкова много нещастие. Неговото напускане със сигурност ще облекчи страданието.