Спасител в кризата

Европейската комисия ще отпусне кранчето на разходите – и в резултат ще стане по-могъща

Ексклузивно съдържание от The Economist

Ексклузивно съдържание от финансов редактор

2 автори

Седалището на властта © Shutterstock

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Европейската икономика влиза с куцукане в 2021 г. Пандемията удари силно и южните икономики пострадаха най-много. Производството в Италия и Испания се сви с над една десета през 2020 г. Когато схемите за подкрепа на заетостта изтекат, безработицата в Испания може да хвръкне до 20%. За сравнение - Германия, чиято икономика се сви с 5% през 2020 г., изглежда, ще се размине сравнително незасегната.

Това разделение север-юг някога би предвещавало разочарование от ЕС и би предизвикало напрежение във валутния съюз, особено след като южните държави, обременени с високи нива на публичен дълг, разполагат с далеч по-ограничен капацитет от северните да стимулират икономиките си. Но 2021 г. носи скъсване с миналото. За пръв път самият ЕС ще действа да възвърне баланса със своя възстановителен фонд от 750 млрд. евро, който ще бъде финансиран от дълг, изтеглен от Европейската комисия и гарантиран съвместно от страните членки. Средствата ще се разпределят под формата на заеми и грантове.

Парите би трябвало да имат мощен ефект. Страните в най-голяма нужда като Италия и Испания ще получат най-много. Бенефициентите ще бъдат окуражени да инвестират в чисти технологии и дигитална инфраструктура, които да вдигнат иначе слабия потенциал за растеж на Европа. Те също така ще помогнат монетарната политика да остане стимулираща. Европейската централна банка се ангажира да държи лихвите ниски колкото време е нужно, за да вдигне инфлацията до своята целева стойност от близо до, но под 2%. След като направи стратегически преглед, който трябва да завърши в средата на 2021 г., тя може дори да обещае да толерира период на по-висока инфлация с надеждата да помогне за икономическо възраждане.

Възстановителният фонд ще означава Европейска комисия с повече мускули. От десетилетия тя отговаря за проверката на разходните планове на правителствата и прилагането на фискалните правила на ЕС, но имаше малко сила да наказва нарушенията. Сега, със стотици милиарди евро на свое разположение, тя ще има повече зъби. Нейните служители ще преглеждат разходните планове на правителствата, преди да отпуснат средства (макар само националните правителства да имат право да наложат вето на плащанията).

Комисията ще бъде значим фактор и на финансовите пазари. Преди пандемията тя издаваше съвсем малко количество дълг всяка година. До 2024 г. ще бъде един от топ емитентите в Европа. Инвеститорите, гладни за суперсигурни активи, ще се редят за нейните облигации с висок рейтинг. Част от фонда за възстановяване ще бъде финансиран със "зелени" облигации, което означава, че ЕК може да отговаря за почти една четвърт от екологичното емитиране през следващите три години. Това ще допринесе за нарастващата популярност на този клас активи.

Правителствата ще започнат и да обсъждат как да бъде изплатен целият този дълг. Разговорите ще отнемат години; но тъй като някои държави предпочитат ЕС да налага свои собствени данъци вместо техните вноски в бюджета му да растат, това може да вещае дори още по-силна роля за комисията. И ако фондът за възстановяване отвори вратата за още емитиране на дълг в бъдеще, както се надяват поддръжниците му, тогава ролята на комисията като квазифискален орган може да се запази.

Разбира се, ще има заяждане. Някои членки - най-вече Нидерландия - ще смятат проектите в някои държави за разхищение на пари. Едно наистина скоростно възстановяване би изисквало парите да се раздават далеч по-бързо. Може би една пета от фондовете ще тръгнат от Брюксел през 2021 г., а забавянията в националните столици ще означават, че дори по-малко от тях ще бъдат похарчени в рамките на годината. Тъй като икономиките остават крехки, държавите ще трябва несъмнено да харчат повече собствени средства. Но дори и с всички тези уговорки без възстановителния фонд европейската икономика - и самият европейски проект - биха били много, много по-немощни.

Ами ако

Италианският премиер Джузепе Конте беше подложен на много по-ожесточени критики при втората вълна на COVID-19, отколкото при първата. Ами ако италианското правителство падне? Едната възможност е правителство на националното единство с основна задача разпределяне на фондовете на ЕС за възстановяване. Очевиден избор за премиер би бил Марио Драги, бившият гуверньор на ЕЦБ. Другата възможност са избори и крайнодясно правителство, обединяващо "Северна лига" на Матео Салвини с "Братя на Италия", партия с неофашистки корени. Нещата може да станат страховити.