🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Между два гиганта

Югоизточна Азия се оказва в центъра на битката между Китай и САЩ

Никоя част на света не е под риск да пострада повече от икономическото, стратегическото и военното съперничество, което се разиграва сега между САЩ и Китай, от 11-те страни в Югоизточна Азия. А това съперничество ще се засилва през 2021 г.

От една страна, мнозина в региона са предпазливи спрямо мисията на президента Си Цзинпин да възвърне на Китай централната роля, на която се радваше в Източна Азия, преди имперските грабителски походи на Запада и Япония през XIX и XX век. Китай агресивно оспорва морските и териториалните претенции на Бруней, Индонезия, Малайзия, Филипините и Виетнам в Южнокитайско море, през което преминава по-голямата част от китайската морска търговия. Освен това призивът на Си "азиатците да управляват делата на Азия" звучи като заявка Китай да управлява Азия. Както един китайски външен министър веднъж заяви по време на среща на десетте държави от АСЕАН (Асоциацията на страните от Югоизточна Азия): "Китай е голяма страна, а вие сте малки страни. И това е просто факт."

От друга страна, макар членките на АСЕАН да приветстват Америка като доминиращата военна сила в региона, която да парира нарастващото влияние на Китай, те знаят, че един конфликт би бил катастрофален за тях. Дипломатите от Югоизточна Азия не аплодираха шумно антикитайската риторика на администрацията на президента Доналд Тръмп, която е малко вероятно да омекне особено при Джо Байдън. И нищо чудно. Голяма част от правителствата в региона са враждебни към демокрацията и малцина смятат американския политически модел за заслужаващ подражание.

Преди всичко Китай е прекалено близо и вече прекалено могъщ, за да се обърнат срещу него. Страната е най-големият търговски партньор на Югоизточна Азия и вторият най-голям инвеститор след Япония. Процъфтяването на АСЕАН е толкова обвързано с Китай, колкото са и неговите вериги за доставки. И както Себастиан Странджио, схватлив наблюдател на региона, посочва в новата си книга In the Dragon's Shadow, Югоизточна Азия държи силен залог в растежа и стабилността на Китай: в исторически план вълненията в Китай са пренасяли нестабилност на юг.

Но как тя да не остане приклещена между двата гиганта? Регионалните стратези припомнят, че когато става въпрос за съперничество между велики сили, нещата са били и по-зле. В пика на студената война кървавият конфликт в Индокитай заедно с комунистическите въстания на други места заплашваха да намалят автономността на Югоизточна Азия до нула. Тези опасения и нуждата от механизъм, който да се справя с тяхното взаимно недоверие, бяха катализатор за това Индонезия, Малайзия, Филипините, Тайланд и Сингапур да сформират АСЕАН преди повече от 50 години. А днес? Стратезите казват с черен хумор, че поне Китай и САЩ не са поделили региона помежду си.

Що се отнася до 2021 г., опитът на региона в справянето със съперничество между великите сили ще излезе на дневен ред. Югоизточна Азия е живяла под сянката на Китай хиляди години, а членките на АСЕАН се справят с американското присъствие от Втората световна война насам. Подходът ще бъде "да шикалкавят, да балансират и да избират удобната страна" по отношение на двете държави, казва Билахари Кусикан, бивш топ дипломат на Сингапур. Студентите по международни отношения обикновено научават, че само един от тези три подхода е възможен в даден момент. Но според Кусикан на прагматичните жители на Югоизточна Азия им иде отръки да правят и трите едновременно. Един пример през 2021 г.: докато Филипините при управлението на президента Родриго Дутерте ще продължават да ухажват Си заради китайските инвестиции, очаквайте и бързо подобрение на обтегнатите военни връзки с Америка. През 2021 г. Югоизточна Азия също така ще положи повече усилия, за да покани други сили, основно Япония, Южна Корея, Австралия и Индия, да вземат участие както в напредъка, така и в сигурността на региона.

Шикалкавенето, балансирането и избирането на удобната страна почиват несъмнено на едно голямо предположение - че нито САЩ, нито Китай наистина имат намерение да разделят напълно своите две икономики. Тази преценка вероятно е вярна и дори ако упоритата конкуренция и преговорите между двете сили преоформят глобалните вериги за доставки, Югоизточна Азия възнамерява да продължава да се възползва от това.

Дори и така, това е хазартен ход, а има и други рискове. Не на последно място сред тях е поддържането на солидарността в АСЕАН, като Китай вече опитва да вбие клин в организацията, превръщайки Камбоджа и Лаос поне засега в подчинени нему държави. Увеличаващите се претенции на Си да говори от името на всички етнически китайци в чужбина, включително на 30-те млн. души в Югоизточна Азия с китайски произход, покачват риска от това местни демагози да използват антикитайските настроения, за да провокират етническа омраза.

Може би най-големият риск от всички произтича от някой нежелан сблъсък между Китай и Америка относно Южнокитайско море. В случай на военен конфликт шикалкавенето, балансирането и избирането на удобната страна изобщо няма помогнат на никого да стигне далеч.

2021 г. накратко

Министерството на отбраната на Южна Корея планира да започне да строи своя пръв самолетоносач през 2021 г. и да се сдобие с изтребители, които да оперират на него. Очаква се то да купи американски F-35B, струващи около 122 млн. долара всеки.

2020, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал