Дългото разделение

Бърни Сандърс и Елизабет Уорън имаха по-отдадени фенове. Камала Харис и Пийт Бутиджидж бяха по-добрите оратори. Но Джо Байдън имаше нещо, което никой от другите кандидати на демократи нямаше: вяра, че може да събере заедно демократи и републиканци. Много хора смятаха това за наивно и нереалистично. Но в крайна сметка се оказа достатъчно, за да убеди достатъчно гласоподаватели да го изтласкат пред другите желаещи в първичните избори, а след това и към победа над най-поляризиращия президент в модерната история на страната.

Не е трудно да се види защо. Последните четири години - и в по-малка степен осемте преди това, под ръководството на Барак Обама - бяха период на интензивно културно и политическо разделение в Америка. Демократите и републиканците имат все по-различни възгледи не само по отношение на, да кажем, гей бракове и данъчни ставки. Те живеят в различни вселени и питаят все по-голямо недоверие един към друг.

Два месеца преди изборите през 2020 г. проучване показа, че над 40% от американците и от двете партии вярват, че насилието би било оправдано, ако спечели кандидатът от другата страна. Повечето президенти, включително и Обама, приемаха подобна дълбока антипатия за нанасяща щети както на националното единство, така и на политическите им амбиции. Поне в реториката си на практика всички президенти са се опитвали да разширят популярността си, щом влязат в Белия дом.

Доналд Тръмп никога не се опита. Той експлоатираше разрива и хвърляше още масло в огъня, подобно на риалити звездата, която беше, преди да влезе в политиката - вместо да се опита да излекува раните. Нищо чудно, че над 75 млн. души решиха да подкрепят призива за единство на Джо Байдън. Обикновено такива послания са рутинни за американски политик. Но това не са обикновени времена. Докато Тръмп се опитва да се хареса на своята база, а будното ляво - на неговата, широката американска среда откри трибуна в лицето на Джо Байдън, застаряващ политик, който умело изчака момента си.