🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Шанс да променим нещата

Кризата преобърна живота на хората. Какво е нужно, за да стане един навик траен

Едва 8% от новогодишните решения оцеляват до края на януари. Някои хора си поставят твърде амбициозни цели; други просто си поставят твърде много цели. И все пак вероятно най-голямата причина защо хората се провалят така злочесто е, че промяната на конкретно поведение е трудна, ако рутината, плътно обвита около него, остава същата. Устояването на изобилстващо с калории карамелено лате сутрин е по-лесно, ако изберете друг маршрут, който не ви води покрай кафетерията.

В изследване сред близо 70 000 души във Великобритания, проведено през август 2020 г., близо една четвърт от хората казват, че животът им се е променил изцяло или значително след нахлуването на COVID-19, а една трета твърдят (с типичното британско омаловажаване), че са направили "известни промени". Много от тези промени ще са трайни, тъй като пандемията преобърна драматично всекидневната рутина на хората. Няма значение дали минавате покрай кафетерията или не, защото тя е затворена - или пък вие рядко излизате от вкъщи.

Много промени са за лошо. Но не всички. По време на локдауните хапването на junk се е увеличило, но същото важи и за готвенето у дома и храненето заедно със семейството - неща, които се свързват с по-здравословен начин на хранене. Хората не могат да виждат семейството и приятелите си, но опознават живеещите до тях (близо 20% от британците казват, че воденето на повече разговори със съседите ще е промяна, която ще остане след пандемията). Със затварянето на фитнесите и организирания спорт за месеци някои хора са намалили редовните упражнения. Други обаче са се заели с нови спортове. В Англия броят на хората, които карат колело поне веднъж седмично, е достигнал 16% през юни 2020 г., двойно по-високо в сравнение с първите седмици на локдауна. Компанията Nextbike, която предлага схеми за споделяне на колелета в няколко европейски държави, отбелязва 35% скок на потреблението през април и май в сравнение с предходната година.

Увеличената популярност на готвенето, бърборенето със съседи и карането на колело ще се запази. Ако правите нещо веднъж дневно в продължение на две седмици, то започва да се превръща в автоматизъм - определящата черта на навика, казва Бенджамин Гарднър от лондонския King's College. Ако го правите по-дълго, това помага за укрепване на навика. Изследване сред хора, започнали да се хранят здравословно или да спортуват редовно, открива, че степента, в която навикът започва да се превръща в автоматичен, нараства, а след това достига плато средно след 66 дни. Това е приблизително броят дни, които европейците прекараха в локдаун.

Други неща също ще помогнат. Много хора с офисни работни места ще продължат да работят от вкъщи и в бъдеще поне през част от времето. Това ще им помогне да продължат да залагат на домашните ястия и приветливостта към съседите. Онези, които се завръщат в офисите, може да се притесняват да пътуват в претъпкания градски транспорт и това ще прави карането на колело по-привлекателно. Големите градове се опитват да не пропиляват кризата. Те насърчават карането на колело със субсидиране на покупките на велосипеди и изграждането на повече велоалеи.

Пандемията промени много неща. Но поне за някои хора промените са като новогодишните решения, които им се иска да бяха изпълнили отдавна.

2020, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал