Вселена от възможности

През следващите години ще си дадем сметка, че не само може да скъсаме с викторианските схващания за образованието, когато подготвяме младите хора за техните работни места, но и с идеята за самите работни места в сегашния им вид. Космическата индустрия дава удивителен пример за това. Заключителните фази от предстартовия процес на мисията на Обединените арабски емирства (ОАЕ) до Марс бяха извършени от екип, работещ в домашни условия. И всъщност цялата мисия беше окончателно сглобена от международна група, общуваща през Zoom и други онлайн инструменти за съвместна дейност. Нашият контролен център се помещаваше в двойка сравнително невзрачни помещения, запълнени с дисплеи и лаптопи. Безвъзвратно отминали са дните на стотиците работни станции и 100-метровите екрани като тези в "Кейп Канаверал".

Всичко това води до експлозивен ръст в броя на иноваторите и операторите, които търсят и изследват комерсиалния потенциал на Космоса, като засенчват малката котерия от компании мастодонти, оцеляващи благодарение на доходоносни държавни поръчки. SpaceX, Planet, Capella и други подобни успяват да пресъздадат в космически апарат с големината на кухненски стол това, което преди беше с размерите на джип. Новите космически пънкари са пъргави, агресивни и бързоподвижни.

Стойността на данните от наблюдението на Земята нараства също толкова експлозивно, колкото и начините за тяхното използване. Един от ключовите елементи в тези нови данни, които изследваме, е все по-голямото разбиране за нашата планета, за атмосферата й и за измененията в климата, които застрашават нашето здраве, благосъстояние и самото ни бъдеще. С по-голямото познание идва и по-голямата отговорност, както и нуждата да инвестираме в технологии, които да смекчат колективното въздействие върху околната среда. Разработвайки нашите нови решения, ние си създаваме и нови проблеми. Произведеният от някого малък сателит се оказва космически боклук за другите.

Работата в областта на космическите науки обаче прави очевиден и един суров факт. От цялата ни позната вселена единствената атмосфера, която е годна за дишане от човечеството, е обгърнала точно тази планета. Тя е много, много тънък слой - 75% от въздуха, който можем да ползваме, се намира в крехката зона, простираща се на около 13 км от повърхността. Новите играчи в космическия бизнес трябва да вземат отношение и по въпроса с поддържането на "устойчив" достъп до ниска орбита. Трябва да направим нещо с все по-големия и гъст рояк от отпадъци, които сме оставили да обикалят около нашата планета. Разработката на иновативен подход за премахване на космическите боклуци и за безопасно сваляне на сателитите от орбита, без да се налагат допълнителни разходи за създаване на нови космически системи, ще позволи на този нов бизнес модел да процъфти. В стремежа си да изследваме тази нова граница не бива да неглижираме и отговорността ни към елемент от нашата околна среда, който е също толкова крехък, колкото нашите гори, реки и морета.

2020, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved