Очертаване на икономическия курс

Следете тези индикатори, за да видите накъде се насочва икономическият растеж през 2021 г.

Ексклузивно съдържание от The Economist

Ексклузивно съдържание от икономически редактор

2 автори

Shutterstock © Shutterstock

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Никога в близкото минало не е имало толкова несигурност, надвиснала над глобалния растеж. И това не е само защото перспективите пред световната икономика през 2021 г. ще зависят от разпространението на вируса и пускането на ваксина. А е и защото не се знае колко точно трайни щети е нанесла пандемията със забавянето на икономическата активност, затварянето на фирми, оставянето на хора без работа. Пълният й ефект е замъглен от спешните и масирани правителствени интервенции за спасяване на компании и подкрепа на работници. Едва когато тази помощ бъде оттеглена, булото ще се вдигне. Точно както епидемиолозите трябваше да изучават вируса, докато той напредваше, така и икономистите трябва да преценяват икономическата му цена в движение.

Американският трудов пазар е добра отправна точка. Той е в центъра на всички глобални икономически прогнози. През юни половината от монетарните специалисти във Федералния резерв смятаха, че безработицата ще пада бавно от пика си през пролетта и ще завърши 2020 г. на ниво над 9.3%. До октомври тя вече беше слязла до 6.9%. Това е признак за V-образно възстановяване, казват оптимистите. Но през същия месец има повече трайна безработица, отколкото през октомври 2008 г., месецът след краха на Lehman Brothers. Следете този индикатор вместо спадащата обща безработица за сигнали дали трудовият пазар наистина е обърнал тренда.

Бързото възстановяване на трудовите пазари може да е предвестник на по-висока инфлация. Някои наблюдатели предупреждават за скок на цените с постепенното въздействие на огромните фискални и монетарни стимули, инжектирани през 2020 г., върху все още разкъсаната от кризата глобална икономика. Малко инвеститори обаче се вслушват в тази теория. Финансовите пазари са настроени за централни банки, които с години са под инфлационните си цели. Япония изглежда под риск от връщане към дефлацията, а еврозоната е заклещена в муден ръст на цените. Ако започне да се появява инфлационен натиск, то най-вероятно ще бъде първо в Америка и ще изисква бързо пренастройване на цените на активите, преценени в момента за свят, оставащ в дезинфлация и лихви, заковани на ниски нива. Дръжте под око не данните за инфлацията, които в момента са изкривени от временни промени в икономиката, нито върху доходността по облигациите, които са натиснати надолу от централните банки, а данните за инфлационните очаквания.

Монетарната политика е най-предвидимата част от икономическата картина. Сигурно е, че в богатия свят лихвите скоро няма да тръгнат нагоре. По-скоро повече икономики ще експериментират със сваляне на лихвите до негативни нива. Европейската централна банка ще преразгледа монетарната си политика, но с дишащите във врата й северни "ястреби" едва ли ще последва Фед и неговото обещание да остави инфлацията да надхвърли целевото ниво.

Твърде бързото връщане към фискално затягане е риск на фона на притесненията на правителствата за бюджетните дефицити.

Истинските действия ще бъдат в сферата на фискалната политика. Правителствата трябва да преценят дали икономическото възстановяване има нужда от още подкрепа. Ако в Америка републиканците запазят контрола си върху Сената след два балотажа през януари, президентът Джо Байдън може да се окаже неспособен да прокара нови стимули, дори ако икономиката се влоши. В богатия свят твърде бързото връщане към фискално затягане е риск на фона на притесненията на правителствата за бюджетните дефицити, особено ако бърз отскок на активността бъде сбъркан с пълно възстановяване. С почти неизменна монетарна политика ефектът от данъчните и разходни решения на правителствата ще бъде допълнително усилен. Следенето на финансовите министерства ще бъде по-важно от наблюдаването на централните банки.

Нетрадиционни мерки

Нововъзникващите пазари не бяха връхлетени от широкомащабната финансова криза, която изглеждаше надвиснала в началото на пандемията, въпреки силния и остър икономически удар в най-бедните страни. Пандемията не причини толкова голям натиск върху техните обменни курсове и валутни резерви, колкото при предишните три случая на напрежение на нововъзникващите пазари, посочва МВФ. В резултат те, подобно на богатите държави, експериментираха с неконвенционални фискални и монетарни политики като масирани кешови помощи и закупуване на облигации от страна на централните банки. Но не е ясно колко дълго тези икономики могат да продължават следват икономическия наръчник на богатия свят, дори при благоприятни глобални финансови условия. Валутите на Бразилия, Южна Африка и Индия може да започнат да показват проблеми.

И накрая, помислете за въпроса, който определяше икономическите перспективи преди пандемията - търговската война между САЩ и Китай. Макар търговската сделка от "първа фаза" между тях да остава в сила, същото важи и за повечето от митата, наложени в последните години. Предвид взаимното подозрение, което съществува между двете държави, примирието е крехко. И с бързия отскок на глобалното производство същото се случва и с китайската икономика. Бъдещето на търговската война е неясно. Но една икономическа променлива е сигурен източник на тревога и тя нарасна през 2020 г. Наблюдавайте китайския търговски излишък.