Светът през 2021 г

Шоуто трябва да продължи

Уменията и талантите на сценичните артисти са твърде важни, за да ги изгубим завинаги

Тамара Рохо, артистичен директор на Английския национален балет

Ексклузивно съдържание от The Economist

Ексклузивно съдържание от артистичен директор на Английския национален балет

2 автори

Тамара Рохо, артистичен директор на Английския национален балет

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Макар фразата да е позната, "шоуто трябва да продължи" обикновено се отнася за малки бедствия - болното гърло на водещия солист, балерина, изкълчваща глезена си точно преди вдигането на завесите, или внезапна техническа засечка по средата на продукцията. Но COVID-19 е най-голямата катастрофа, пред която сценичните изкуства са се изправяли от десетилетия, и представлява реална заплаха за тяхното бъдеще. Така въпросът сега е трябва и може ли шоуто да продължи. Моят категоричен отговор е: да, да, абсолютно да!

Ние от сектора на културата и изкуството от известно време доказваме финансовия смисъл от съществуването си - как всеки паунд публични средства, вложен в изкуство, се превръща в пет паунда, върнати в икономиката; как ние подкрепяме и поддържаме други индустрии като хотели, ресторанти и туризъм. Във Великобритания секторът осигурява над 350 000 работни места. Но има по-дълбоки духовни, културни и емоционални причини, които често биват забравени, тъй като са по-трудно измерими.

През този период на изолация и самота видяхме, че единственото нещо, което запазва надеждата на много хора, е изкуството. Филмите, радиото, музиката и пиесите допринесоха за доброто емоционално и психологическо състояние на хората. Но както казва режисьорът Сам Мендес, "би било дълбоко иронично, ако стрийминг услугите правят локдаун милиони от нашите най-блестящи таланти в актьорската игра, продуцирането, писането и режисирането, докато самата артистична култура, отгледала този талант, бива оставена да умре". Каквато и да е средата, събирането на хора за разказване на истории и усещане на емпатия един към друг е нужда, вкоренена дълбоко в нашето ДНК и присъща на всички култури.

Започнах да споделям безплатни балетни уроци онлайн от първия ден на локдауна. Нямах ни най-малка представа, че през десетте седмици, в които продължих да преподавам уроци от кухнята си, 4 млн. души ще се присъединят към мен. От професионални танцьори до абсолютно начинаещи, хората намираха утеха, консистентност и причина да станат сутринта в тази всекидневна церемония на правенето на балетен урок заедно.

Получихме също толкова ентусиазиран отклик, когато от Английския национален балет (АНБ) започнахме да излъчваме архивни записи на наши представления всяка сряда и те достигнаха до 1 млн. зрители по света. В нормални времена, колкото и представления да изиграем за един сезон, никога не бихме достигнали до толкова многобройна и разнообразна публика. Хора от всякакъв произход и националност се свързваха дигитално чрез изкуството и намираха момент на бягство и радост в една балетна вечер в своя собствен дом.

И така, какво следва? В АНБ, след като 85% от персонала ни мина на схеми за запазване на работните места, започнахме бавно да се завръщаме в студиата и да творим. Това няма никакъв финансов смисъл, но има емоционален и артистичен. Освен това направихме онлайн платформа, одобрихме за разработване пет нови представления, наехме филмови режисьори и екипи на свободна практика, нашите музиканти започнаха отново да свирят и успяхме да създадем пълна програма от творби, до които хората отново ще могат да имат достъп дигитално.

Когато се разрешиха представления с ограничен брой публика, обявихме серия такива и билетите се разпродадоха за часове. Те също никога няма да имат финансов смисъл. Но въпреки радостта от намиране на утеха в дигитална общност представленията на живо са значим момент, събиране за споделяне на магията от разказване на история и до голяма степен са в ядрото на смисъла на нашето съществуване.

Във Великобритания правителствената помощна програма спаси много организации, включително нашата, до 2021 г. Но финансовото въздействие на този период ще се усеща далеч отвъд 2021 г. Трябва да сме способни да поемаме рискове и отново да инвестираме в нови представления, да наемем отново служителите си и да започнем да правим турнета. За това имаме нужда от правителствена гаранция, в случай че нови вълни от COVID-19 ни принудят да отменяме представления. Имаме нужда и от специфични за сектора схеми за запазване на работни места, за да сме сигурни, че уменията и талантът няма да бъдат изгубени завинаги.

В континентална Европа, където изкуствата получават по-големи субсидии, ефектът няма да бъде толкова голям и дълготраен. В Америка, където публичното финансиране е малко или никакво, прекрасни и (в нормални времена) стабилни артистични компании и балетни трупи са реално заплашени от изчезване.

Нуждата може да роди иновации и аз съм първата, която ще признае, че балетът има нужда от самоанализ и обновление на много фронтове. Но това ще се случи само ако компаниите са способни да оцелеят след този период с достатъчно дух и сила, за да създадат ново бъдеще.