Природата не може да бъде измамена
Кризата е напомняне за стойността на фактите, научната експертиза и международното сътрудничество
ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
С излизането на държавите по света от локдауните заради COVID-19 в края на лятото на 2020 г. се очерта видима тенденция - че онези, които закъсняха да вземат под внимание научните послания, платиха цената. Забавянията доведоха до драматичен скок на случаите на заразяване и нивата на смъртност и съответно до нужда от по-строг и дълъг локдаун и често вкарване на икономиката в по-дълбока рецесия. Какво можем да научим от това?
Призивите на здравните власти за ранни мерки за затваряне бяха основани на наличните към онзи момент научни доказателства. Приемането на подобни доказателства изисква смирение, тъй като те не могат да бъдат подминати с пожелателно мислене, а игнорирането им може да боли повече в дългосрочен план. Или както го формулира физикът Ричард Файнмън, "реалността трябва да бъда поставяна преди PR-а, тъй като Природата не може да бъде измамена". Ще е добре да имаме това предвид, когато се опитваме да се справим с множеството други неотложни предизвикателства пред света.
Основната цел на науката е да установи факти, които могат да бъдат използвани за решаване на проблеми. Това може да отнеме време и често включва научни дебати. Науката е динамичен процес - събират се наблюдения, установяват се протоколи, провеждат се експерименти, правят се верификации, проследяват се грешки. Затова тя може да бъде объркваща и обезсърчаваща за онези, които търсят незабавна сигурност. Но със събирането и анализирането на все повече доказателства резултатите стават все по-точни (макар и често по-комплексни) и основата за взимане на решения става все по-ясна.
Комуникирането на начина, по който работи науката, към по-широкия свят може да бъде трудно, но е жизненоважно. Медиите - както традиционните, така и социалните платформи - носят огромна отговорност в това отношение. Традиционните медии трябва да залагат на базирани на факти материали и обяснения, вместо да гонят кликове с даване на поле за изява на крайни позиции или нелепи твърдения. А социалните медии имат задължение да следят и маркират подвеждащи информации.
Пандемията от COVID-19 предизвика безпрецедентна научна мобилизация за разбиране на вируса и намиране на отговори, лечения и ваксини. Усилията на учените са международни и съвместни, тъй като неотложността на справянето с пандемията поощри сътрудничеството по целия свят. То трябва също така да бъде мултидисциплинарно - в допълнение към усилията в биомедицинската сфера, в дългата битка с коронавируса са нужни области от математика до социални науки, които да окажат адекватна помощ на политиците. CERN даде своя принос с осигуряването на компютърни ресурси и експертиза. Освен това група физици в CERN разработи бюджетен вентилатор, който може да е от помощ за възстановяващи се от COVID-19 пациенти, особено в развиващите се държави.
Освен че пряко предизвика учените, кризата подчерта и нуждата от система за проследяване на огромен брой резултати и публикации, за гарантиране на качеството, за ефективен и съгласуван напредък и за осигуряване на координация и сътрудничество между състезаващи се екипи. Тя също така акцентира върху въпроса как научните резултати могат да бъдат справедливо споделяни с индустрията и обществото като цяло. Този въпрос предхожда пандемията и е приложим към широк диапазон от научни сфери. Кризата показа ценността на възприемането на отворен и интернационален подход при търсенето на отговора му.
В последните години политиците поставиха силен акцент върху изследвания, които са ориентирани към проблеми вместо задвижвани от любопитство. Но при разбирането на COVID-19 ключова помощ дойде от привидно несвързани сфери - произвеждането на изображения на вируса с електронни микроскопи например не би било възможно без квантовата механика. Науката във всички свои аспекти е единен и съществен стремеж и COVID-19 показа важността на това нейните резултати да бъдат поставяни в центъра на взимането на решения. Когато научните факти са уважавани и международното сътрудничество е стимулирано, решенията идват по-бързо - и всички печелят от това.
2020, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
3 коментара
Не само това. Тя(природата) ти дава ум(разум) а вместо това ти си ''подражание'' на шефа.
Разлюляха се основите на света, почвата се иплъзва изпод краката на хората и народите. Пламтят пожари и грохотът на оръдията... Колко великолепно, колко прекрасно е, когато се тресат основите на света, когато гинат могъщества и падат величия. /в-к Правда, 4 август 1940 г./
Да обаче, когато науката си помисли че, като прикрива едни факти и акцентира върху други, може да повлияе на поведението на хора (нищо че е за тяхно добро), то тя престава да бъде наука и става политика. А хората не вярват на политиците.
И Капитал, като една медия, трябва да се запитат - безпристрастно ли отразяваме всички факти или си позволяваме да ги пречупваме през собствените си политически пристрастия?
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.