Светът през 2021 г

Защитници срещу пазители

Пазарите на труда в богатия свят отново ще вървят в различни посоки през 2021 г.

Ексклузивно съдържание от The Economist

Ексклузивно съдържание от старши икономически журналист

2 автори

Shutterstock © Shutterstock

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Само погледнете данните за безработицата и трудно ще повярвате, че през 2020 г. световната икономика претърпя най-големия си срив от Голямата депресия насам. В някои страни безработицата действително се увеличи значително - нивото в САЩ скочи от 3.5% на 14.7% (виж графиката). В много други обаче пазарът на труда едва трепна. През октомври безработицата в Германия и Великобритания беше малко по-висока, отколкото преди да връхлети пандемията. Тези странни контрасти ще се запазят и през 2021 г.

По-доброто представяне на някои държави е отчасти резултат на по-лек удар от коронавируса.

Например в Австралия, където пазарът на труда се справя доста добре, БВП се е свил със "само" 7% през второто тримесечие на 2020 г. в сравнение с над 10% за икономиките в ОИСР като цяло.

Но в тази криза връзката между спада на БВП и нарастването на безработицата не е толкова силна, колкото при други рецесии, което предполага, че други два фактора имат по-голямо значение - политиката и статистиката.

Да вземем първо политиката. По време на пандемията богатите страни най-общо се стремяха или да защитят хората, или да запазят работните места. Първата група, наречена "защитници", включва Америка, Канада и Ирландия, където правителствата насочиха огромни количества пари под формата на чекове и по-щедри обезщетения за безработица. Това има за цел да гарантира, че хората ще имат доходи, дори ако загубят работата си.

Втората група, "пазителите", която включва по-голяма част от останалите страни в Европа и Австралия, вместо това се съсредоточи върху изплащането на заплати на работниците чрез краткосрочни схеми и програми за временна заетост.

Следователно по замисъл "пазителите" би трябвало да имат по-малък ръст на безработицата, отколкото "защитниците". Но очевидно по-доброто представяне на пазарите на труда при "пазителите" е продукт и на странностите на статистиката, отбелязва доклад на британския мозъчен тръст Institute for Government.

"Безработица" не означава едно и също във всяка страна. Във Великобритания и Ирландия хората, които са без работа, като цяло не се броят за безработни, ако са свързани с работодател. Европейският съюз обикновено счита временно останалите без работа за наети.

Но статистиката в Америка и Канада класифицира хората като безработни от момента, в който спрат да работят, дори и временно. През април 2020 г. безработицата в Австралия официално беше 6%, но щеше да е 12%, ако се използваха правилата на Америка или Канада.

През 2021 г. пазарите на труда в богатия свят ще продължат да се движат по различни пътища, но моделът от 2020 г. ще се обърне. За "защитниците" разговорът през 2021 г. ще бъде колко бързо безработицата ще падне до нивата отпреди пандемията (вижте секцията за САЩ). За "пазителите", особено в Европа, разговорът ще бъде за това колко ще нарасне безработицата. Това е така, защото схемите за временна заетост ще приключат - британското правителство иска това да стане колкото се може по-скоро, Испания е вероятно да я спре в началото на 2021 г.

Двете правителства ще се изправят пред тежки критики, тъй като безработицата ще се повиши. Някои европейски правителства, желаещи да избегнат скок на безработицата, се ангажираха да продължат схемите още известно време (макар и да се очаква работодателите да плащат по-висок дял от заплатите на работниците). Краткосрочните схеми за работниците във Франция и Германия ще продължат и през 2021 г., а може би и след това.

И в двете страни безработицата вероятно ще се повиши, макар и не с много. Може да изглежда очевидно, че френско-германският подход е най-добрият. Никой не обича да вижда по-висока безработица. Но това голяма част от работната сила да продължава да получава помощи е проблем не само заради огромните текущи разходи на такива схеми, но и защото предотвратява възможността хората да се придвижат от части на икономиката, които в света след пандемията ще се нуждаят от по-малко работници (например магазините по търговските улици), към части от икономиката, които се нуждаят от повече (например складове за електронна търговия или доставки на колети).

В крайна сметка това е лошо за икономиката като цяло. Да се определи подходящият момент да се сложи край на схемите - все някога всички те ще трябва да бъдат прекратени - е трудно. През 2021 г. Европа ще трябва да се бори с този въпрос.

Светът през 2021 г.