Инжектиране на надежда

Ваксините, базирани на имунен отговор на шиповия протеин, изглежда, ще гарантират поне краткотрайна защита срещу развитието на COVID-19, твърди Стенли Плоткин от Университета в Пенсилвания, на базата на нещата, което е видял до момента. Ученият е известен като изобретател на ваксина за рубеолата. Това, което все още не е съвсем ясно, е дали новите ваксини ще попречат на хората да стават вирусоносители и да заразяват други.

Първите разрешителни за извънредно използване на ваксините най-вероятно ще бъдат издадени в края на 2020 г., но доставките ще бъдат изключително ограничени. През първото тримесечие на 2021 г. техните производители вече ще са натрупали повече данни, които ще позволят на регулаторните органи да разширят кръга на използването им. Търсенето обаче в много голяма степен ще надминава предлагането и това е проблем, който ще продължи през цялата 2021 г. Предстоящата година ще ни донесе също така труден политически и обществен дебат как да се приоритизира използването на тези ограничени доставки.

Макар че витаят страхове на тема "ваксинен национализъм", едно от изненадващите неща през 2021 г. ще бъде колко много държави успяват да се разберат помежду си за производството и дистрибуцията на ваксините. Инициативата COVAX, в която вече са се включили над 180 страни, се надява да избегне грозната и саморазрушителна ситуация от 2020 г., когато държавите наддаваха една срещу друга за ограничените наличности от защитна екипировка и апарати за обдишване. Схемата позволява на богатите нации да субсидират ваксините за по-бедните, като първоначалната цел е да се имунизират 3% от населението на страните членки. Надеждата е това число да се вдигне на 20% до края на годината, като фокусът ще пада върху рисковите групи.

Малка част от държавите, например САЩ и Великобритания, най-вероятно ще се презапасят с ваксини и ще се опитат да имунизират колкото се може повече хора преди зимата на 2021 г. Това ще постави на масата етични въпроси, тъй като повечето страни ще трябва да приложат по-стратегически подход. Пандемията би могла да бъде овладяна и без имунизиране на всички. UNESCO - основната агенция на ООН, която организира дистрибуцията на ваксини, твърди, че всеобща ваксинация няма как да се случи в "първите години" от разпространението на заразата.

Нада Сандърс, професор по управлението на веригите за доставки в Northwestern University, твърди, че наличието на ваксини няма автоматично да доведе до ваксиниране, защото преди това трябва да бъдат организирани твърде много неща. Съществуват притеснения относно наличностите на всичко, свързано с процедурата - от медицинското стъкло до инжекционните игли. Сандърс смята, че веригата на доставки трябва да бъде изработена и организирана в глобален мащаб, а също така се притеснява, че изграждането й ще отнеме повече време от очакваното. Анализатори от мултинационалната банка UBS предупреждават, че етапът, при който ваксините се зареждат в ампули и се приготвят за дистрибуция, се очертава като един от най-рисковите за блокаж на системата, следван от транспортирането. Всички тези неща ще създават проблеми през цялата 2021 г.

На финала ще има и още едно усложнение. Първите ваксини, които ще бъдат доставени, трябва да се съхраняват на студено по време на дистрибуцията. В момента поне 25% от ваксините по принцип пристигат в състояние, негодно за употреба, заради проблеми в охладителните системи.

Едно нещо обаче е сигурно: ваксините ще дойдат, но няма да бъдат разпределени равномерно между държавите и вътре в тях, най-вече заради мащабите на дистрибуционния проблем. В задаващата се година много хора безрезултатно ще търсят отговор на болезнения въпрос защо губят свои близки заради болест, за която има ваксина. През 2020 г. в резултат на героични усилия няколко ваксини бяха създадени за месеци вместо за години. През 2021 г. ще са нужни още героични усилия, за да могат те да стигнат от лабораториите до клиниките.

2020, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved