Идващата кредитна криза заради COVID-19

Корона кризата не започна като финансова криза, но се превърна в такава, и то глобална. Новините през 2020 г. бяха доминирани от заглавия за разпространението на пандемията, рекордното намаляване на производството и скока на бедността и безработицата. Зад тези обезпокоителни тенденции бавно се надига една по-тиха финансова криза в широк кръг държави. Финансовите последствия от пандемията не се съобразяват с разликите по региони или със състоянието на доходите. Финансовите институции са изправени (и ще бъдат изправени за известно време) пред значителен ръст на необслужваните заеми (NPL).

Исторически банковите кризи се появяват след дълга експанзия на икономическата активност. Ръстът често е движен от кредитен бум и увеличаване на ливъриджа (употребата на заемен капитал като източник на финансиране при инвестиции с цел разширяване на активите и генериране на по-висока възвращаемост). Под мотото "този път е различно" се създават балони на цените на активите през библейските "7 тлъсти години" (независимо дали става дума за имоти, стоки, акции или облигации). Тъй като икономическата експанзия се забавя и преминава в рецесия, заемите, отпуснати в добрите времена, се влошават. Понякога проблемите с балансите подкопават доверието и набезите за теглене на средства срещу банките и финансовите институции превръщат кризата в пълномащабна паника. Домакинствата и компаниите се опитват да намалят заемите си след кризата, дори когато банките приемат по-строги стандарти за кредитиране. Ако банките се съпротивляват да отписват лоши кредити в полза на "непрекъснато развитие", какъвто беше случаят с японската криза в началото на 90-те години и в Европа след 2007 - 2009 г., кредитната криза в резултат на това може да бъде по-дълга и по-тежка и дори да надмине библейските "седем постни години".

Но този път наистина е различно. Надигащата се кредитна криза през 2021 г. не се вписва в историческия модел на бум и спад в много държави. Тя не се основава на това дали е имало икономически растеж или балон на цените на активите. Общите черти на развиващата се криза на финансовите баланси и последващата кредитна криза са историческият мащаб и вероятният продължителен икономическия спад. Това е и регресивна криза, която засяга непропорционално домакинствата с ниски доходи и по-малките фирми, които разполагат с по-малко активи и възможности да избегнат фалит.

Високото ниво на кредитиране в навечерието на пандемията ще засили проблемите в балансите на финансовия сектор. Компаниите в най-големите световни икономики - САЩ и Китай, са високо задлъжнели и могат да се превърнат във високорискови длъжници. Международният валутен фонд неведнъж сигнализира за притесненията си от предпандемичния ръст на корпоративния ливъридж в много развиващи се пазари, където голяма част от дълга е деноминирана в долари. Шест месеца след началото на корона кризата S&P намали рейтинга или понижи перспективата на 60% от компаниите в Латинска Америка, които оценява. За останалия свят делът е около 35 - 40%. Експозицията към търговски площи от типа на оставащите полупразни молове е друг източник на притеснение в много части на света.