🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Съжаляваме, затворени сме

Америка трябва да инвестира повече в дипломация

Кой ще управлява света през 2021 г.? Международни институции като ООН са отслабени от съперничеството между великите сили. Русия ще руши, няма да води. В Европа Борис Джонсън ще е с ръце, вързани с последствията от Brexit, в Германия Ангела Меркел ще слезе от сцената, а във Франция Еманюел Макрон има ограничена способност да преследва своите грандиозни идеи. Китай е надигаща се и все по-агресивна суперсила, но все още нито желае, нито пък може да поеме бремето на световното лидерство. Въпросът е дали Америка при президента Джо Байдън ще бъде готова да поеме отново тази роля.

Вече от години Америка, уморена от своите "безкрайни войни", е в отстъпление. Барак Обама вярваше, че е време да се фокусира върху "изграждането на нация у дома". Доналд Тръмп се впусна с жар в оттеглянето, като извади страната от дълъг списък международни договорки, включително Парижкото климатично споразумение, иранската ядрена сделка и - насред пандемия - от Световната здравна организация. Докато Америка се отдръпваше, окуражени авторитарни лидери настъпваха и поставяха предизвикателство пред демокрациите по целия свят.

Ако погледнете напред обаче, по-нататъшното оттегляне не е привлекателна опция. Глобалните заплахи ще се множат - от пандемии, през климатични промени до въоръжаване в Космоса. И в един все по-мултиполярен свят Америка не може да разчита просто да постига каквото иска. Тя ще трябва да разчита на търпеливо преследване на интересите си чрез убеждаване, изграждане на коалиции и работа със съюзници. Накратко - ще трябва да разчита на дипломация.

Това в никакъв случай не е мрачна перспектива. Америка все още има огромни предимства дори в бъдещата по-конкурентна геополитическа ера. Тя продължава с огромна преднина да бъде най-могъщата военна сила и най-голямата икономика в света. За разлика от съперници като Китай и Русия тя има стабилни съюзници, които могат да помогнат за увеличаване на влиянието й. В най-доброто си проявление САЩ са защитник на човешките права и свободи по света и могат да вдъхновяват хората от всички негови краища.

Американците са прави да искат ограничаване на демонстрирането на военните си мускули. Силата на американските въоръжени сили винаги ще бъде ключова част от способността на страната да упражнява влияние. Но след терористичните атаки от 11 септември 2001 г. външната политика на суперсилата разчиташе твърде много на силата. Време е да постави дипломацията на първо място.

Една велика сила е оставила своята външна служба да западне до опасна степен.

Но точно когато търсенето на устойчива, софистицирана американска дипломация расте, способността на външното министерство на САЩ да я предложи се свива. Държавният департамент е деморализиран и страда от изтичане на талант. Това трудно може да се поправи скоро.

Проблемите на най-старата американска федерална агенция не започнаха с администрацията на Тръмп, но при нея се задълбочиха драматично. Г-н Тръмп говореше за "дълбокия Държавен департамент", постоянно (макар и неуспешно) предлагаше орязване на бюджета му и публично атакуваше опитни дипломати като тези, въвлечени в политиката по Украйна, чието единствено престъпление бе, че си вършат работата. Дипломати от кариерата фактически бяха отрязани от достъп до висши политически постове, а делът на политическите назначения - на хора, чиято основна квалификация често бе размерът на политическите им дарения - на посланически постове достигна нови висини. Американската дипломация е в криза.

Какво може да се направи? На три пъти през миналия век - след Първата световна война, след Втората световна война и по време на студената война - Конгресът е прокарвал законодателство, което да направи външната служба годна за бъдещето. Но в последните десетилетия Конгресът бе фокусиран върху подобряването на американските военни служби и организацията на вътрешната сигурност на страната, не върху дипломацията й. Дали конгресмените са способни да постигнат съгласие по нова рамка за Държавния департамент е отворен въпрос. Със или без ново законодателство обаче, Америка трябва да преосмисли дипломацията си с оглед на по-конкурентен глобален пейзаж.

Америка, преоткрий своето Превъзход(ител)ство

Много хора започват да правят точно това, включително група в Kennedy School в Harvard, водена от бивши посланици и изготвила пътна карта. Някои от предложенията им включват промени в начина, по който работи бюрокрацията на Държавния департамент. Тя е пословично негъвкава и избягваща риска. И има остра нужда да модернизира кариерната си структура, включително с отваряне на входа на всички нива, не само за да подобри тъжния си антирекорд по етническо разнообразие - сред американските посланици в чужбина има едва трима афроамериканци и четирима латиноси. Но голямата идея е проста и спешна. Една велика сила е оставила своята външна служба да западне до опасна степен. В името на своето собствено бъдеще и за доброто на света през 2021 г. Америка трябва да започне отново да инвестира в своята дипломация.

2020, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал