🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Годината на déjà vu

Всичко е по-хубаво от втория път, нали

Ето един въпрос за бъдещи пъб викторини - в коя година се проведе олимпиадата в Токио от 2020 г.? Това е лесно - отговорът е през 2021 г. Ами Експо 2020 в Дубай? Отговорът през 2021 г. ще донесе точка, но същото важи и за 2022 г. - събитието продължава от октомври до март. А какво ще кажете за "Мис Америка 2020"? Това е подвеждащ въпрос. Конкурсът се проведе през декември 2019 г., преди да връхлети коронавирусът. Така всъщност "Мис Америка 2021" беше отложен.

Много други годишни събития ще се опитат да продължат оттам, където са прекъснали през 2019 г. Но организаторите на не толкова регулярни събития се надяват да придвижат отложените от 2020 г. и феновете да се примирят с остарелите брандирани стоки. Някои като Евро 2020, провеждащата се на четири години футболна надпревара, остават със същото име. Европейската футболна федерация УЕФА казва, че това е, "за да запази първоначалната визия на турнира" и "да послужи като напомняне как цялото футболно семейство се обедини". Но също така признава, че "множество брандирани материали вече са произведени". Същите съображения без съмнение важат и за Експо 2020 и за олимпийските игри 2020.

Усещането за déjà vu вече се промъква, а 2021 г. дори още не е започнала. През юли 2019 г. Токио направи празненство да отбележи оставането на точно година до своя голям олимпийски момент. Имаше заря, знаменитости и представяне на медалите, които щяха да бъдат раздавани на победителите в игрите след година. Но единственото нещо, което се случи 366 дни по-късно, беше 15-минутно събитие на празен стадион, което да отбележи, оставането на, хм, още една година до Олимпиада 2020. Наречете го нещо, което се случва два пъти в живота.

В крикета световното първенство Twenty20 2020 беше преместено за 2021 г. и това причини покруса сред феновете на лингвистичните дупликации. Дори още по-лошо, оригиналното Twenty20 2020, което трябваше да се играе в Австралия, ще се проведе вместо това в Индия - докато сериите през 2021 г., които трябваше да се проведат в Индия, ще бъдат в Австралия през 2022 г. Всичко това е почти толкова объркващо, колкото правилата на крикета. Почти.

Музиката на живо също беше засегната. Сред многобройните звезди, които трябваше да отложат турнетата си с година, са Pearl Jam, Green Day и Аланис Морисет, която е насред своето отбелязващо 25 години на сцена турне Jagged Little Pillow. И сякаш превключването между 2020 и 2021 не е достатъчно объркващо, та към него се добавя и странното припомняне, че някои хора все още живеят в 1995 г. Междувременно фестивалът Experience 1970 на английския остров Уайт също беше отменен - като доказателство, че пътуването във времето невинаги работи толкова гладко, колкото е по замисъл.

Не само забавленията се изтеглят за по-късна дата. Вторият Глобален политически форум за паметта на света, който беше насрочен за май 2020 г., беше отложен - никой не може да каже докога. Интердисциплинарна конференция на тема "Да се изправим срещу злото", планирана за юни 2020 г., е "в процес на преразглеждане".

После идва политиката, която никога не спира. Лондончаните, които са се надявали да игнорират кметските избори през 2020 г. сега ще трябва да удължат апатията си с още една година. Гражданите на Хонконг, подготвящи се да гласуват на парламентарни избори, имаха 12 особено бурни месеца, в които да обмислят за кого да пуснат бюлетина. А сомалийците, след като цели 51 години не са имали избори с универсално право на глас, сега ще трябва да почакат още една година.

Без съмнение 2020 г. ще бъде запомнена най-вече заради началото на пандемията от COVID-19. Но и с това годината е ощетена. Подобно на отсъстващия баща, чийто принос се изчерпва с нощта на зачеването и фамилното име, 2019 г. избегна последиците, но остави своето наследство - COVID-19 се нарича така, защото попада във вниманието на Световната здравна организация в последния ден на тази година.

Хайде да опитаме отново

Дори самото име на вируса предизвиква déjà vu. През 2002-2003 г. светът беше изправен пред тежкия атипичен респираторен синдром, или SARS. Той беше ограничен до под 9000 случая до 2004 г. и за щастие оттогава не се е чувало за него. Вирусът, който причинява COVID-19, е SARS-COV-2 - едно от онези злополучни продължения, които никой не е искал.

Но това дава и някои поводи за обнадеждаване. Човечеството веднъж вече се е преборило със смъртоносен коронавирус. Със сигурност може да го направи отново, макар и с по-голям бюджет и с повече драма, както е винаги при продълженията. От всички неща, които ще се повторят през 2021 г. - включително много вероятно отмяна или отлагане на събития, които вече са били прехвърлени веднъж от 2020 г. - ограничаването на коронавирус е онова нещо, за което всички биха се съгласили, че се получава дори по-добре на втория път.

2020, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал