Възстановяване с неясна форма

Причини за позитивизъм за България може да се търсят по няколко линии. От една страна, тя влезе в пандемията с едно от най-ниските нива на задлъжнялост сред членките на ЕС. Фискалните дефицити през 2020 г. и следващите няколко години неминуемо ще го повишат, но заложените параметри в бюджета за 2021 г. са сред ниските на фона на останалите европейски страни. Така по последните прогнози на Европейската комисия след две години България може да е шампион по този показател с 26.3% дълг/БВП през 2022 г. Докато общо за еврозоната още тази година съотношението се очаква да надхвърли за пръв път 100%, като в Гърция отново скочи до над 200%, а в Италия - до около 160%. А това, както и очакванията, че паричната политика на ЕЦБ ще продължи още дълго да залага ниски лихви и печатане на пари, означава, че което и да е следващо българско правителство, едва ли ще има трудности да се финансира от международните пазари, и то евтино.

Друг положителен тласък идва от успешните стъпки по пътя към еврото в средата на 2020 г. Те бяха в основанията на рейтинговите агенции да запазят - а някои и да повишат - оценката си за България въпреки влошената икономическа перспектива. Освен с репутационен ефект влизането в ERM II и банковия съюз се откроява като основен двигател за институционални реформи в последно време.

Позитивна инжекция се очаква и от предвидените от ЕС средства за справяне с пандемията, при които България - стига да предложи добри проекти, с които да ги получи - ще е сред големите бенефициенти, съпоставено с размера на икономиката ѝ.

След антикризисната терапия

Но макар бизнесът да гледа към 2021 г. с надежда за нещо по-добро (което при тази база не е трудно), тя едва ли може да се опише като безоблачна и без неизвестни. Възстановяването ще е функция от това в основните търговски партньори на България, което вероятно ще е неравномерно и като дестинации, и като бизнеси. Дори и при добро здравно стечение на обстоятелства пак гарантирано ще има дългосрочно ударени сектори, а вероятно и безвъзвратно умрели бизнес модели. Или казано по друг начин, колкото и да е растежът, той няма да е равномерен (нещо, което в духа на буквените прогнози се описва като К-образно възстановяване).

Част от ефектите на шока на 2020 г. бяха отложени благодарение на набора от антикризисни мерки. Догодина обаче поетапно те ще бъдат изключвани и това може да отключи ръст на безработицата. Кредитният мораториум, който даваше възможност за по шест месеца отсрочка на вноските по банкови заеми, вече изтече. Сега се очаква той да бъде продължен с възможност за кандидатстване до март 2021 г. и до общо девет месеца за всеки клиент (което за вече възползвалите се в максимална степен означава още три). След края на новия срок обаче неминуемо ще последва ръст на лошите заеми и нужда банките да заделят провизии. Самите банкери са оптимистично настроени - предвид отчетените солидни показатели за капитализация и ликвидност не очакват сътресения, а, напротив, виждат се като част от решението с намерение да не спират да отпускат кредити при наличие на търсене. Тази тяхна конкуренция за клиенти в условията на вече рекордно ниски лихви обаче крие и опасности.

Специфичен риск за България е и че още в началото на пролетта предстоят парламентарни избори. Настоящата управляваща коалиция ГЕРБ + "Обединени патриоти" не изглежда вероятно да събере достатъчно подкрепа да управлява. За сметка на това има голяма вероятност в парламента да влязат поне няколко нови политически сили, което прави преговорите и коалиционните уговорки за формирането на следващото правителство още по-сложни и с неясен изход.

Вече има доста критики към приетия бюджет за 2021 г., че стъпва на нереалистични очаквания, а мерките в него са не толкова за минимализиране на ефектите от кризата, колкото за максимализиране на изборния резултат за управляващите партии. Това може да означава нужда и от ревизия след изборите. Засега това не изглежда рисково за макроикономическата стабилност - дори и чувствително по-голям дефицит лесно ще се финансира с дълг. И под мотото "за справяне с последиците от кризата" те едва ли ще срещнат сериозен отпор и критика.

По-големият проблем обаче е ефективността на тези разходи и обоснованите съмнения, че милиони потъват в големи корупционни начинания - вече непрозрачно разходваните средства през държавни дружества за изграждане на магистрали, ремонт на язовири и ВиК мрежи и какво ли още не, се измерват в милиарди. Също така трудно разбираеми са решенията насред безпрецедентна криза държавата да се впуска в мегаломански проекти по модернизация на армията и изграждане на енергийни мощности. При тях ресурсът се насочва предимно към чужди компании, а видимата основна цел е осигуряване на външнополитически комфорт на ГЕРБ и лидера ѝ Бойко Борисов.

Хроничните болести

България влезе в кризата със стабилни публични финанси и фискално пространство да реагира. Безработицата не скочи драстично, а потреблението се запази изненадващо устойчиво. Здравната реакция, поне при първата вълна на епидемията, също получи похвали. Въпреки това като цяло очакванията не са за впечатляващо завръщане на фона на други държави.

От една страна, правителството, макар и с планиран бюджетен дефицит почти 5% за 2020 г. и 4.4% заложени за настоящата, е сред тези, реагирали по-консервативно. В някои държави членки мерките отвориха двуцифрена дупка във фиска. Това естествено има разностранни прочити от различните спектри на политическата палитра - ударното харчене в извънредни условия може и да е оправдано, за да не се оставят хора да страдат, а бизнеси да фалират, но трупането на дългове дори и при изгодни условия прави по-трудно балансирането на бюджета в бъдеще. Сред плюсовете, които Moody's и S&P виждат при рейтингите си за България, са очакванията фискалната устойчивост да се запази, а бюджетът бързо да се консолидира след кризата.

Иначе на българската икономика традиционно тежат мудната администрация, неефективните институции и социални системи и споменатата вече корупция. Те освен всичко правят и достигането на част от спасителните средства до нуждаещите се по-бавно и трудно, което също пречи на възстановяването. Затова и е трудно да се отсъди коя стратегия е по-добра - в българските условия има сериозни причини да се опасяваме, че при ударна фискална експанзия голяма част от средствата ще потънат като в дупка без реален ефект. Нещо, което в кръга на шегата може да оприличим на Ю-образно възстановяване.