🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Най-добри неприятели

Виетнам ще трябва да балансира повече от останалите

През януари 2021 г. Виетнамската комунистическа партия (ВКП) ще свика своята петилетна среща, или 13-ия национален конгрес. Партийните апаратчици ще подпечатат победата на спечелилия вътрешнопартийните пазарлъци и той ще стане новият генерален секретар. След това ще очертае приоритетите за следващите години.

Китай ще заема централно място в дискусиите. Виетнамските връзки със северния съсед винаги са били сложни. През идващата година ще бъдат още по-сложни. Китай има претенции към голяма ивица от Южнокитайско море и ще нахлува във води, за които Виетнам твърди, че са негови - понякога със сила, както направи през 2020 г., когато китайски кораби удариха и потопиха виетнамски рибарски плавателни съдове. Подобни провокации могат да изкарат виетнамците по улиците, връщайки спомените за масовите протести през 2014 г. и 2018 г., когато антикитайски настроения доведоха до бунтове.

Общественото недоволство заради китайските провокации ще гарантира, че правителството поне на повърхността ще запази хладното отношение към Китай. Но Виетнам няма да иска да превърне суперсилата във враг, казва Карлайл Теър от University of New South Wales. Има малко останали комунистически страни, които да правят компания на Виетнам, а връзките между ВКП и нейния китайски събрат са дълбоки. Още по-важно е, че икономиките на двете държави са по-плътно преплетени от всякога. Китай е най-големият търговски партньор на Виетнам, неговият най-голям източник на внос и дестинация за по-голямата част от износа му. Още повече че ВКП се страхува от конфронтация с Китай, казва Тон Ву от University of Oregon.

Затова новото лидерство ще продължи да шикалкави. Това ще означава задълбочаване на търговските отношения с Китай, за да насърчи икономическото развитие, докато също така опитва да противостои на китайските действия в Южнокитайско море, като развива връзки със САЩ.

Двамата фаворити за висшия пост са Чан Ку Вуон, ръководител на партийния секретариат и лоялен към настоящия генерален секретар, и премиерът Нгуен Суан Фук. Въпреки че и двамата са заклети комунисти, за които партийният контрол ще остане приоритет, който и да спечели, ще трябва също така да бъде и заклет прагматик.

Той ще трябва да говори твърдо с Китай, за да задържи вътрешните антикитайски настроения под контрол, докато устоява на исканията на фракция в партията, която настоява за по-бързо обръщане към Америка. Като показва на Китай, че тези транстихоокеански отношения стават по-силни, например с позволяване на повече пристанищни акостирания на американски военни кораби, новият ръководител ще подсили позициите си. Но в крайна сметка виетнамските лидери знаят, че Китай винаги ще бъде там, а в дългосрочен план САЩ може да не са.

2020, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал