🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Ваксина за всеки

Осигуряването на глобален достъп до ваксини е единственият начин да обуздаем пандемията

Сет Бъркли, изпълнителен директор на организацията Gavi, the Vaccine Alliance
Сет Бъркли, изпълнителен директор на организацията Gavi, the Vaccine Alliance
Сет Бъркли, изпълнителен директор на организацията Gavi, the Vaccine Alliance    ©  The Economist
Сет Бъркли, изпълнителен директор на организацията Gavi, the Vaccine Alliance    ©  The Economist

Ще запомним 2020 г. с опустошенията и страданията, причинени от пандемията от COVID-19. Надяваме се обаче, че 2021 г. ще бъде повратната точка в разпространението на заразата. И това не е просто самозалъгване.

През 2021 г. трябва да стартираме най-голямата операция по бърза глобална дистрибуция на ваксини, която светът някога е виждал. Ако се увенчае с успех, тя ще бъде началото на края на кризата. Това може да се случи само ако, на първо място, разработим безопасни и ефективни ваксини за COVID-19 и ако те бъдат осигурени едновременно и сравнително достъпно за всички държави, независимо от икономическото им състояние.

При нормални обстоятелства това са две големи "ако". Обикновено разработката на ваксина трае повече от десетилетие и хората в богатите държави я получават първи. Но обстоятелствата са извънредни. Реакцията по отношение на кризата от страна на учените и производителите на ваксини е безпрецедентна. Разработват се над 200 прототипа на ваксини и няколко дузини от тях са в напреднали стадии на клинични проучвания. По същия начин отговорът на глобалните лидери беше безпрецедентен, като повечето правителства разсъждават отвъд неотложните нужди на своите граждани и в полза на решение, от което всеки ще спечели. Не сме виждали такова сътрудничество и солидарност от времето, когато беше подписано Парижкото споразумение за климата, и никога това не се е случвало пред лицето на толкова неотложна и екзистенциална заплаха.

Причината този глобален подход да е толкова важен, а правителствата в богатите страни да са склонни да позволят на хора от по-бедните части на света да бъдат имунизирани преди милиони техни граждани, е много проста: това е необходимост. Колкото по-рано хората по всички краища на света са защитени, толкова по-рано ще можем да прекратим острата фаза на пандемията, да върнем живота си към някаква половинчата нормалност и да рестартираме нашите икономики. Защото, докато позволяваме на големите вирусни резервоари да продължават да съществуват, заплахата от нов взрив на заразата ще остане.

Глобалната стратегия за изход от ситуацията също така ни дава най-големи шансове за успех. Това, че при нормални обстоятелства ваксините се разработват толкова дълго, има своите основателни причини: просто това е изключително трудно. Повечето от тях, които са в предклинична фаза, са с шанс за успех под 10%. Когато достигнат до изпробване върху хора, вероятността се увеличава на 20%.

При подобна перспектива най-добрият ни вариант е да работим заедно и да хеджираме залозите си. Като обединяват своите инвестиции и споделят риска, държавите съвместно подкрепят разработката на по-голям брой ваксини и увеличават шанса за успех. Това не спира правителствата да сключват двустранни сделки с производителите, за да подсигурят дозите, нужни за техните граждани - няколко заможни нации вече направиха това. Но като се включват и в колективните усилия, те по същество се застраховат, че ще имат достъп и до други ваксини, в случай че двустранните договори се провалят. Същевременно като страничен ефект от това те, образно казано, хвърлят спасително въже на други държави, които при различни обстоятелства биха имали ограничен или нулев достъп до имунизация.

Глобалната стратегия за изход от кризата предлага най-големи шансове за успех.

Точно с тази цел е създадена инициативата COVAX. Тя включва 90% от правителствата по света и се съкоординира от моята организация Gavi съвместно с Коалицията за епидемични иновации и готовност (CEPI) и Световната здравна организация (СЗО). COVAX увеличава шансовете ни да имаме безопасна и ефективна ваксина, както и да я произведем бързо в големи количества. Първоначалната цел е да осигурим 2 млрд. дози до края на 2021 г., които би трябвало да са достатъчни да защитим хората в риск, най-уязвимите, както и здравните работници на първа линия.

Все още обаче предстои да изминем дълъг път: първо ваксините трябва да преминат през клинични проучвания, след това да бъдат одобрени и лицензирани. Трябва и да се гарантира, че производствените мощности са налице, така че да може да действаме бързо. След това трябва да сме сигурни, че разполагаме с инфраструктура, верига на доставките и достатъчно персонал, който да постави милиарди ваксини по най-бързия начин. И всичко това трябва да се случи във време, когато функционирането на здравните системи е нарушено заради пандемията, както и в условията на инфодемия от дезинформации, които подкопават общественото доверие в безопасността на имунизациите.

Независимо от всичко и въпреки предизвикателствата фактът, че вече стигнахме толкова далеч, е добър знак за това, че не само бързо ще преборим тази пандемия, но и че ще сме стабилни и готови при следващата. А такава ще има, тъй като появата на нови вируси с пандемичен потенциал е сигурно от еволюционна гледна точка. Освен многонационално решение на глобална криза COVAX също така е първа стъпка в процес по придобиване на колективно познание за това как да подобрим глобалната си отбрана - системите ни за наблюдение на заболяванията, за ранно предупреждение, механизмите за реакция по целия свят. Така ще гарантираме, че следващия път, когато нещо подобно се случи, ще сме по-подготвени за действие.

2020, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    oii34567760 avatar :-|
    oii34567760
    • - 2
    • + 2

    Този Сет Бъркли, като автор е ангажиран в толкова сериозен конфликт на интереси, че просто няма как да признае или дори - да разбере следното:

    Истинската причина за повишената смъртност през 2020 година e в БЛОКАДИТЕ върху болничните лечения и икономическите дейности. Тези блокади се упражняваха във вид на „мерки“ срещу широко огласяваните положителни PCR-тестове, които в по-големия си брой са в действителност ФАЛШИВО-ПОЛОЖИТЕЛНИ и са разобличавани редовно от много авторитетни учени навсякъде по света. „Положителните“ тестове бяха системно приписвани на заболели от грипо-подобни и хронични заболявания, както и на психо-соматични пострадали от масовата фобия, възникнала в резултат на медийното преекспониране на събитията. Поради БЛОКАДИТЕ, заболяванията се увеличаваха още повече и на новозаболелите също бяха приписвани фалшиво-положителни тестове на фамозния Ковид, като по този начин се получаваше порочен кръг. Същността на порока е във фалшивия PCR-тест, чиито автори и разпространители вече са отречени от сериозната наука и са на път съдебни разследвания срещу главните виновници за случилото се.

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал